За някои интересни законодателни решения в Закона за Комисията за финансов надзор

Законът за изменение и допълнение на Закона за Комисията за финансов надзор (Обн., ДВ, бр. 95 от 28 ноември 2017 г.) предизвика интерес от две различни гледни точки. На първо място със ЗИДЗКФН се промени редът за определяне на възнаграждения на председателя и другите членове на Комисията по финансов надзор. Преди изменението председателят на Комисията получаваше основно месечно възнаграждение в размер 90 на сто от възнаграждението на председателя на Народното събрание, а възнаграждението на останалите членове на Комисията бе обвързано с това на председателя.

С § 4 от коментирания закон се предвиди, че възнаграждението на председателя и на другите членове на Комисията се определя съгласно вътрешни правила за работната заплата. Законодателят предвиди минимален и максимален праг, който поставя рамки, в които комисията да определи собствените си заплати – „възнаграждението не може да е по-ниско от средното възнаграждение с постоянен характер на членовете на управителните органи в инвестиционните посредници, управляващите дружества, застрахователите, презастрахователите и пенсионноосигурителните дружества, определено на базата на последната отчетна година и не надвишава равнището на възнаграждението на управителя и подуправителите на Българската народна банка.” В приетия начин на определяне на възнагражденията липсва достатъчно прозрачност, защото за гражданите не е известно как се изчислява цитираното средно възнаграждение. От друга страна, няма убедителен мотив за направената промяна. В мотивите към законопроекта е посочено, че размерът на възнагражденията „не следва да е по-нисък от съответния размер на възнагражденията на служители от поднадзорните на Комисията лица”, във връзка с подобряване на експертния капацитет и повишаване на професионалната квалификация. Поднадзорните на Комисията лица са лица, развиващи търговска дейност в отрасли със значителен обем на капитала. Функциите на Комисията за финансов надзор са многобройни, дейността ѝ действително се нуждае от обезпечаване с висок експертен капацитет. Но не е издържан аргументът, че възнагражденията в рамките на държавен орган следва да се равнят с тези в частната сфера. Нещо повече, КФН не е единствената публична институция, която осъществява надзор върху дейността на търговски субекти. Не е ясно защо се установява разлика в начина на определяне на възнагражденията в сравнение с членовете на други държавни органи с контролни функции (Комисията за защита на конкуренцията, Комисията за защита от дискриминацията, Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество и т.н.), които са обвързани с това на председателя на Народното събрание. Що се отнася до повишаването на професионалната квалификация, тя действително изисква време и средства, но те могат да бъдат предоставяни целево или под формата на финансиране участието в съответните обучения, семинари и т.н.

Относно правилото на чл. 7, ал. 3 от ЗКФН, съгласно което председателят и членовете на комисията определят своите бонуси за постигнати резултати с вътрешни правила за работна заплата бихме искали единствено да посочим двадесет и седмата поправка на Конституцията на Съединените Американски щати, съгласно която изменението на възнагражденията на сенаторите и конгресмените влиза в сила от следващия Конгрес, а не важи за мандата на конгресмените, които правят промяната.

Второто изменение, на което обръщаме внимание от практическа гледна точка, е § 17, с който се променя чл. 27 от Закона. Предвижда се Комисията да събира такси на основание, по ред и в размери съгласно тарифа, определена в приложение към закона. Решението на законодателя поражда най-малко два въпроса:

А) Каква е причината размерът на таксите да е закрепен на законово ниво? Същият похват бе използван в Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове, който предвижда размерите на таксите за касационно обжалване на актове по закона да са определени в самия него. Подобно предложение се направи и със Законопроекта за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс (754-01-16/01.06.2017 г.), който все още не е гласуван от Народното събрание. Както екипът на Юридически барометър вече е посочвал, размерът на таксите зависи от компоненти, които не са постоянна величина, а се променят във времето. А избраният подход не дава възможност за гъвкавост при съобразяването им. Това законодателно решение, което се наблюдава все по-често, категорично не може да бъде подкрепено.

Б) Не следва ли да има по-добра координация между държавните органи при отпадане основанието за издаване на подзаконов акт? Досега действащата Тарифа за таксите, събирани от Комисията за финансов надзор по Закона за комисията за финансов надзор е приета с ПМС № 126 от 10.05.2011 г. Законодателят единствено отменя основанието за издаване на тази тарифа. От разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от Закона за нормативните актове следва, че тарифата се отменя мълчаливо. Незнанието на закона не извинява никого, но въпреки това считаме, че за задължените субекти би било много по-ясно, ако Министерският съвет отмени изрично Тарифата (същата продължава да съществува като действащ нормативен акт във всички правно-информационни системи).

Приятели на "Юридически барометър"