(зло)Употребата на думите в наименованията на законите

Вече няколко години се обсъжда необходимостта от приемане на нов закон, уреждащ материята за „детско правораздаване”, който да замени действащия от 1958 г. Закон за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните. По време на пълномощията на 43-то Народно събрание работна група от Министерството на правосъдието (МП) изготви проект на закон, който обаче не беше приет поради предсрочното прекратяване на мандата на парламента.

В продължение на усилията на предишни ръководства на МП в началото на 2018 г. в портала за обществени консултации бе публикуван „Консултационен документ относно проект на Закон за отклоняване от наказателно производство и налагане на възпитателни мерки на непълнолетни лица” (оставяме настрана факта, че бе публикувана единствено структурата на законопроекта, но не и конкретни негови текстове). От последните публични изявления на министъра на правосъдието и на ресорния заместник-министър стана ясно, че проектът е почти завършен, като предстои да бъде взето решение единствено по въпросите следва ли малолетните да бъдат включени в обхвата на закона, на чие ведомствено подчинение да бъде предвидената Националната служба за възпитателна подкрепа – на министъра на правосъдието или на Министерски съвет, и кой орган да налага възпитателните мерки.

В тази връзка бихме искали да акцентираме върху предложеното работно заглавие на нормативния акт – Закон за отклоняване от наказателно производство и налагане на възпитателни мерки на непълнолетни лица. Считаме, че то се нуждае от допълнително прецизиране, тъй като създава двусмисленост. В българския език глаголът „отклонявам се” има и значението на „не изпълнявам”, „отхвърлям”, а като негови синоними се посочват „попречвам”, „осуетявам”, „парирам”. Отклоняването от наказателно преследване или от изтърпяване на наказанието се свързва с противоправни действия, целящи да осуетят реализирането на наказателна отговорност, респективно изпълнението на наложеното наказание (а преследваната със Законопроекта цел е да се насърчи законосъобразното поведение на непълнолетните лица, които са в конфликт със закона и те да получат подкрепа за интегрирането им в обществото чрез налагане на възпитателни мерки и включването им в подходящи възпитателни програми). Неслучайно спрямо обвиняемия по дело от общ характер, когато от доказателствата по делото може да се направи обосновано предположение, че е извършил престъплението, може да се вземе мярка за „неотклонение” (чл. 56 от Наказателно-процесуалния кодекс). Законът за изпълнение на наказанията и задържането под стража пък например определя опита за бягство и „отклонението от местата за лишаване от свобода и работните обекти” за дисциплинарни нарушения, за които се налагат съответни наказания. Друг интересен пример се съдържа в разпоредбата на чл. 380 от Наказателния кодекс, който въздига в престъпление отклонението от военна служба.

Тъй като Законопроектът предстои да бъде внесен в Министерския съвет и в Народното събрание скоро, считаме за важно да повдигнем въпроса за неговото наименование именно на този предварителен етап. Интересно е да се отбележи, че заглавието на сега действащия Закон за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните е изменено едва 3 години след неговото приемане. За да не се повтаря тази ситуация, без да имаме каквито и да било съмнения в способността на законодателя скоростно да измени Закона и да коригира неговото заглавие, бихме оценили положително провеждането на дискусия и намирането на решение по повдигнатия въпрос преди окончателното приемане на текстовете от Народното събрание.

Приятели на "Юридически барометър"