Годината на Търговския регистър

До момента 2018 година се оказва, деликатно казано, динамична за Търговския регистър (ТР) на няколко основания.

Ще започна с това, че в края на 2017 г. чрез преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда (Обн., ДВ, бр. 102 от 22 декември 2017 г.) бяха гласувани промени в Търговския закон (ТЗ). Това се случи въпреки изложените по предложените промени множество негативни становища, в т.ч. и на Консултативния съвет по законодателство.

С мотив създаване на по-голяма защита на правата на работниците и служителите в случаи, когато работодателят забавя плащането на трудовите възнаграждения, обезщетения и задължителни осигурителни вноски, бяха създадени нови ал. 4 и 5 в чл. 15 и допълнение в чл. 129, ал. 1 от ТЗ. Като условие за прехвърляне на търговско предприятие и за прехвърляне на дружествени дялове от ООД на нов съдружник се въведе изискване прехвърлителят да е изплатил всички задължения от посочените видове, включително и на работниците и служителите, трудовите правоотношения с които са прекратени до три години преди прехвърлянето на предприятието или дружествения дял.

Промяната предизвика бърза и широка реакция. Основната причина бе, че прехвърлянето на дялове от ООД е често срещано в търговския оборот, а субектите, които желаеха да сключат такава сделка, изведнъж се оказаха изправени пред законодателна празнота. Не бе уреден въпросът как да бъде доказвано спазването на новите условия. Осигурителните вноски са публично вземане и в ДОПК съществува процедура за удостоверяване на наличието или липсата на задължения от самата НАП. Но няма компетентен орган, който към всеки момент да разполага с актуална информация за дължими от работодателите заплати. Главна инспекция по труда има правомощието да проверява това обстоятелство, но по никакъв начин не ѝ бе вменено задължение да извършва нарочни проверки, нито компетентност да издава удостоверение за липса на такива задължения. Изменението от края на 2017 г. доведе до объркване и хаос в търговския оборот и невъзможност за определен период от време да се вписва прехвърляне на търговски предприятия и дружествени дялове. Пропускът да се уреди необходимата форма за представяне на документи пред длъжностните лица на Търговския регистър доведе дори дотам Агенция по вписванията, макар и без нормативно основание, да се опита да преодолее блокирането на регистърните производства по вписване на прехвърляне на дружествени дялове. На интернет страницата ѝ бяха публикувани указания, а именно – наличието на коментираните факти да се доказва от работодателя с удостоверяване, което целеше да попълни законодателната празнота до приемане на нормативни промени.

Вместо отмяна на спорните текстове през месец февруари 2018 г. се стигна до промяна на промяната. За вписване на прехвърляне на търговско предприятие и на дружествени дялове се въведе изискване за представяне от отчуждителя на декларация по образец, че няма изискуеми и неизплатени задължения към служителите в дружеството от изброените по-горе видове. При прехвърляне на дялове декларация се изисква и от управителя на дружеството. Съгласно настоящата редакция на текстовете „Агенцията по вписванията незабавно уведомява за подадената декларация Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда”, която по свое усмотрение може да извърши проверка.

Недостатъкът на закона във връзка с празнотата как да се доказва наличието или липсата на съответните задължения бе най-явният сред приетите промени, защото имаше много ясно практическо измерение. Но това далеч не е най-същественият въпрос, който измененията повдигат. Неплащането на трудови възнаграждения е жизненоважен проблем за заетите в определени сфери и в никакъв случай не омаловажавам неговата значимост. По начина, по който законодателят го постави в Търговския закон обаче, той придобива и по-различно измерение, защото се смесва с темата за свободата на стопанска инициатива и правото на собственост, както и с основни принципи на търговското право. Тези основни права са конституционно закрепени и е задължение на държавата да създаде и осигури условия за нормалното им упражняване. Възниква въпросът за противоречие на тези норми с Конституцията.

Поставените цели на измененията изглеждат ясни – гарантиране на правото на служителите да получават заплатите си и предотвратяване прехвърляне на дружества с цел осуетяване изпълнението на тези и други задължения. Законодателят обаче не успява да намери вярната пропорция между интересите на двете групи лица – полагащите труд по трудов договор и търговците. Несъвършенството в уредбата, което поражда съмнение относно ефективността на приложената мярка, се изразява в следните основни причини:

а) В чл. 15 от Търговския закон съществува гаранция, която пази интересите на кредиторите – при прехвърлянето на търговско предприятие отчуждителят отговаря за задълженията солидарно с правоприемника до размера на получените права. Нормата е обща, т.е. касае всички кредитори. Тя отчита факта, че не е необичайно в прехвърляното предприятие да има задължения. Напротив, често при продажба на предприятие или съответно на дялове от ООД приобретателят поема ангажимент да погаси определени задължения към трети лица, но към момента на прехвърлянето те съществуват. Изменението от края на 2017 г. обособява „специална“ група кредитори – работниците и служителите и държавата по отношение на задълженията за осигурителни вноски. Тяхното положение от една страна може да се определи като привилегировано спрямо останалите кредитори. От друга, необходимостта задълженията към тях да са погасени ограничава гъвкавостта на търговския оборот.

б) Измененията не отчитат в пълна степен същността на правоотношенията между служителя и дружеството като работодател, от една страна, и между съдружника в ООД и самото дружество, от друга. Правата и задълженията на дружеството с ограничена отговорност, в т.ч. задължението за плащане на трудово възнаграждение на служителите, са ясно разграничени от правата и задълженията на отделния съдружник. Съдружникът няма качеството на работодател. Дружеството е отделен правен субект, а съгласно чл. 113 от Търговския закон съдружниците отговарят за задълженията на дружеството с дяловата си вноска в капитала. Тази разпоредба представлява същността на дружеството с ограничена отговорност и е основно положение в търговското право. Промяната в чл. 129 по същество е в противоречие с него, защото обуславя правото на съдружника да прехвърли дела си от задължение на самото дружество. Налице е вътрешно противоречие и между чл. 129 и чл. 130 от ТЗ, според който при прехвърляне на дял правоприемникът е солидарно отговорен с праводателя и то само за вноските в капитала на дружеството, но не и за задълженията на самото дружество. Възможно е на съдружника дори да не бъде известно, че съществуват задължения за заплати към служители. Възможно е миноритарен съдружник да не е успял да повлияе върху взимането на определено решение, довело до просрочване на съответните задължения. Коментираното изменение не отчита богатия на хипотези вътрешен за дружеството живот. Декларирането от страна на управителя не преодолява прекомерното засягане на правото на съдружника да се разпорежда с дела си. Той е поставен в положение на зависимост от обстоятелства, върху които невинаги може да влияе, в което можем да открием накърняване на правото на собственост и правото на свободна стопанска инициатива.

в) Сериозен е проблемът и с обхвата на въведените промени. Дори условно да приемем, че по принцип е оправдана идеята да се създаде гаранция за плащането на трудовите възнаграждения, то трябва да припомним, че съществуват достатъчно правила, които да гарантират публичните задължения за осигурителни вноски. На първо място, в ДОПК подробно е уреден начинът на установяване и събиране, в т.ч. принудително, на тези задължения. Също така, последните изменения на чл. 19 ДОПК максимално разширяват кръга на лицата, които носят отговорност за неплащането им. Невнасянето на осигурителни вноски дори е предмет на наказателна репресия като престъпление по глава седма от Наказателния кодекс. Допълнителното условие в Търговския закон е пример за създаване на излишна тежест върху широк кръг правни субекти, в т.ч. добросъвестни и редовни платци, и поставя под въпрос дали компетентните органи успяват да реализират отговорността по реда на цитираните норми.

г) Не бива да се пренебрегва оценката на хипотеза, при която прехвърлянето на търговското предприятие, съответно на дружествения дял, е вписано въз основа на невярна декларация и в действителност дружеството е имало неизпълнени задължения. При липса на текст, който да урежда относителна недействителност на сделката само по отношение на кредиторите – служители и държавата, то може да бъде предложено тълкуване, основано на общите правила на ЗЗД, според които поради противоречие на императивна правна норма прехвърлянето би било нищожно. Такова развитие на отношенията създава огромна несигурност в правния мир.

д) Въвеждането на декларация като документ, изискуем при вписване на прехвърляне на търговско предприятие и на дружествен дял, само формално попълни законодателния пропуск от края на 2017 г. Отмяна на промяната и достатъчно време за широк дебат щеше да доведе до по-ефективни и балансирани правила от промяната на промяната. Деклараторите ще носят наказателна отговорност за деклариране на неверни данни, но това не гарантира заплащането на съответните задължения, каквато в крайна сметка бе прогласената цел на законопроекта. Това само показва склонността на законодателя да прикрива слабостите на контролните системи чрез разширяване и засилване на наказателната репресия.

 

На второ място, от 1 януари 2018 г. започна пререгистрацията в ТР на юридическите лица с нестопанска цел. Броят на постъпващите заявления нарасна и за служителите в ТР постепенно стана обективно невъзможно да ги обработват в законовите срокове. Моментът, в който кадровият капацитет на ТР явно се изчерпа, бе месец март. За това допринесоха и промените в Закона за счетоводството, приети чрез преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (Обн., ДВ, бр. 92 от 17 ноември 2017 г.). С тях отпадна задължението за предприятия, които не са осъществявали дейност, да публикуват годишни финансови отчети. Предвиди се възможност този факт да бъде обявяван в Търговския регистър с декларация, в срок до 31 март.

Изменението изглежда породено от идеята за намаляване на административната тежест, но за съжаление не бяха отчетени няколко факта. Търговците по смисъла на Търговския закон са най-многобройната група субекти, върху които по принцип тежи задължение да публикуват финансовите си отчети, но те не са единствените задължени лица. Съгласно чл. 38, ал. 1 от Закона за счетоводството задължени са и юридическите лица с нестопанска цел със статут в обществена полза, както и „останалите предприятия“, която група включва консорциумите, дружествата по ЗЗД, осигурителните каси и др. До месец март не всички юридически лица с нестопанска цел бяха успели да се пререгистрират в ТР, а останалите посочени субекти въобще не подлежат на регистрация в ТР. Регистърът, от своя страна, изобщо няма възможност да обработва заявления и да обявява актове за лица, за които няма открита партида. Поради тази причина от изключението за подаване на декларация при неосъществяване на дейност успяха да се възползват търговците и малък брой юридически лица с нестопанска цел, които бяха успели да се пререгистрират в Търговския регистър.

Въпреки това подадените в кратък период от време декларации допълнително натовариха служителите на ТР и към края на месец март 2018 г. той започна да работи с голямо забавяне. Срокът от три работни дни по чл. 19, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ за произнасяне по заявленията за вписване и за заличаване и по заявленията за обявяване на актове престана да се спазва. Шест месеца по-късно забавянето все още е налице. Освен по-дългия период на изчакване за обработване на заявленията възникна и друга негативна последица за потребителите на регистъра. Длъжностните лица по регистрацията престанаха да дават указания за отстраняване на нередовности, когато към заявлението не са приложени надлежно всички изискуеми документи. Мотивът е, че поради настъпилото забавяне към момента, към който те разглеждат заявлението, срокът по чл. 22, ал. 5 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (не по-късно от следващия работен ден от постъпването на заявлението в регистъра) е изтекъл и няма основание за даване на указания. Съответно при всяка констатирана нередовност започнаха да се постановяват откази. Така търговците са поставени в положение да трябва да платят още веднъж държавна такса и да изчакат поне още 2 седмици (каквото е забавянето към настоящия момент), след като осигурят необходимата корекция или си набавят допълнително изискан документ. Това превърна рутинни промени, като например смяна в представителните органи на търговски дружества, в изключително дълъг и несигурен процес.

Недаването на указания на практика забавя още повече работата както на потребителите на регистъра, така и на длъжностните лица, които трябва отново да обработват същото заявление, подадено наново. От друга страна, е много спорна законосъобразността на действията на служителите на Агенция по вписванията и на постановяваните откази. Поради забавяне в административната процедура, която не се контролира от частните субекти, те са лишавани от установено в закона право да отстранят нередовност в подадените документи.

Самата Агенция по вписванията признава за съществуващия проблем и на интернет страницата ѝ бе публикувано съобщение, че въпреки всички взети мерки от ръководството, не е възможно да бъде спазван тридневният срок за вписване в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. Ръководството на Агенция по вписванията е внесло предложение в Министерство на правосъдието за създаване на работна група, която да обсъди удължаване на сроковете за разглеждане на заявления, както и уточняване началния момент за изчисляване на посочените срокове. Считаме, че при решаването на проблема би трябвало да се положат усилия за оптимизиране на работата на ТР, а не за въвеждане на законови промени, които да легализират изключително бавното функциониране на услугите по вписване, заличаване на обстоятелства и обявяване на актове.

 

Третият проблем възникна през месец август. Сривът в ТР надхвърли многократно риска от неблагоприятни последици и хаос в търговския оборот в сравнение с юридическите и административни недомислия, за които стана дума по-горе. Изводите, които следва да се направят относно техническите измерения и електронната сигурност, оставяме на специалистите. В контекста на случилото се можем единствено да подчертаем огромното значение на ТР като база данни, както и че случилото се поставя под съмнение принципите, на които следва да се основава функционирането на регистъра: публичност; насърчаване използването на електронен документ и електронен подпис; прилагане на еднакви критерии при равни условия по закон; бързина и процесуална икономия на дейността по регистрацията. Съгласно чл. 10 от ЗТРРЮЛНЦ доверието в ТР се свежда до това трети добросъвестни лица да могат да се позовават на вписването, както и на обявяването, дори ако вписаното обстоятелство, съответно обявеният акт, не съществува. А невписаните обстоятелства се смятат несъществуващи за третите добросъвестни лица. Именно чрез ТР третите добросъвестни лица установяват кое е лицето или лицата, които представляват търговско дружество, с което влизат в правоотношение. Дори само този пример е достатъчен, за да покаже, че ежедневната търговска дейност зависи от надлежното функциониране на ТР.

 

Надяваме се трудностите около функционирането на Търговския регистър да са овладени. Но пък до края на годината все пак остават цели 3 месеца, така че....

Приятели на "Юридически барометър"