Оспорване на бащинството от детето

Произходът е един от най-старите институти в семейното право. Той засяга гражданския статус на всяко лице, от който произтичат многобройни последици, които го съпътстват през целия му живот. Затова е от особено значение нормите да гарантират стабилност на този статус. В същото време трябва да се държи сметка, че най-добрият интерес на детето понякога налага предимство на принципа за истинност пред този за стабилност. Това са част от причините, поради които избрахме за тема на 17. брой на списание Юридически барометър именно „Институтът на произхода”. С отделни публикации ще поставим важни и интересни въпроси, имащи отношение към института на произхода, които провокират научното (а и не само) любопитство и заслужават да бъдат дискутирани.

Оспорване на бащинството от детето в контекста на новата задължителна съдебна практика

Действащият Семеен кодекс възстанови правото на детето да оспорва произхода от бащата. За разлика от него нито СК ’68, нито СК ’85 уреждат право на иск в полза на детето. Активна легитимация на детето е предвидена в ЗЛС, но с аргументи за ценност и стабилност на семействата е отнета с измененията и допълненията на закона през 1953 г. Дълго след това съдебната практика се опитва да коригира и запълни тази законодателна празнота с разнообразни процесуални способи, въпреки че това не съответства напълно на закона. Двата предходни семейни кодекса уреждат активна легитимация за оспорване на презумпцията за бащинство единствено в полза на презумптивния баща и майката на детето.

Едва през 2009 г. с приемането на действащия Семеен кодекс в кръга на правно легитимираните лица е включено и детето. Възможността детето да търси и познава своите родители е не само негов интерес, но и право, гарантирано от Конвенцията на ООН за правата на детето (чл. 7, ал. 1). Поради това предоставянето на самостоятелно право на иск отговаря напълно на стандарта за закрила на детето, формулиран в Конвенцията – всички действия, отнасящи се до деца, да отговарят на висшите интереси на детето. Именно от гледна точка на интересите на детето в случая трябва да се даде предимство на принципа на истинност за сметка на принципа на стабилност.
Съгласно разпоредбата на чл. 62, ал. 4 от СК детето може да оспори бащинството до една година от навършването на пълнолетие. Именно срокът, в рамките на който детето може да предяви иска за оспорване на произхода от бащата, е причина за приемането на тълкувателно решение от ВКС.

Тълкувателното дело е образувано по искане на Висшия адвокатски съвет с твърдения за неправилна съдебна практика по въпроса кой е началният момент за предявяване на иска по чл. 62, ал. 4 от Семейния кодекс и допустимо ли е малолетно дете да води този иск чрез законния си представител.

В искането на Висшия адвокатски съвет се поддържа, че практиката по този въпрос е неправилна и несъответстваща на действителния смисъл на разпоредбата на чл. 62, ал. 4 СК. Той подчертава, че искът има строго личен характер и предявяването му трябва да зависи изключително от волята на носителя на правото. Наведени са допълнителни аргументи, свързани с възможността за злоупотреба, когато законният представител е пропуснал срока за предявяване на своя иск и чрез предявяване на иска на детето цели да отстрани този свой пропуск. Изложени са и съображения, свързани с продължителността на срока, който би станал 19 години в полза на детето и би била налице съществена разлика със срока, в който могат да предявяват искове за оспорване на презумпцията за бащинство майката и презумптивният баща. Според Висшия адвокатски съвет езиковото тълкуване на разпоредбата на чл. 62, ал. 4 СК също подкрепя изводите за началния и крайния момент на срока за предявяване на иска – „от“ навършване на пълнолетието „до“ изтичане на една година след този момент.

ВКС намира за правилни съображенията на Висшия адвокатски съвет и с Тълкувателно решение № 2 от 05.02.2015 г. постановява, че срокът за предявяване на иска по чл. 62, ал. 4 от СК започва да тече от навършване на пълнолетие и е недопустимо да бъде воден чрез законния представител на детето, тъй като противното би го лишило от възможността да вземе самостоятелно решение дали да предяви иска.

В аргументацията си ВКС повтаря аргументите, изложени в искането за образуване на тълкувателно дело. Според него искът е личен, срокът за предявяването му е преклузивен, а правото да оспорят презумпцията за бащинство принадлежи само на изрично посочените в закона правни субекти, като всеки един от тях следва да разполага с възможността да вземе решението дали да предяви иска по свое вътрешно убеждение, доколкото правните последици от постановеното решение ще рефлектират върху гражданскоправния му статут. ВКС подчертава на няколко пъти, че самостоятелното право на иск за оспорване на презумпцията за бащинство в полза на детето предполага то да има правото и възможността самостоятелно да вземе решение дали да предяви иска. „Предоставянето на възможност упражняването на това право да бъде осъществено чрез законния представител на малолетното дете лишава същото от възможността да вземе самостоятелно решение дали да предяви иска, а оттам и дали да търси действителния си произход по баща, предоставяйки същевременно допълнителна възможност на законния представител да предяви иска от името на детето, макар да разполага със самостоятелно право на такъв иск, равно по интензитет на правото на детето.

Според върховния съд правото на иск на всички легитимирани от закона субекти трябва да се ползва с еднакъв интензитет и срок за упражняване. Този срок е винаги едногодишен. Избирането на начален момент, различен от навършването на пълнолетие, би довело до по-дълъг срок в полза на един от субектите, разполагащи с право на иск, извод, който не се подкрепя от систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 62, ал. 1, 2 и 4 от СК.
Това тълкувателно решение на ВКС е дискусионно и може да бъде оспорено на много основания. Част от аргументите са изложени подредено в особените мнения към решението. В тях част от върховните съдии изтъкват, че при разрешаване на поставения въпрос не са взети предвид особеностите на производствата, свързани със спорове за установяване и оспорване на произход.

Именно защото произходът е в основата на гражданския статус на детето, на семейното му положение, както и за произтичащите от това правни последици, и с оглед гарантиране на правото на детето да познава и да бъде отглеждано от своите истински родители, искът на детето за оспорване на бащинството следва да може да се предяви и преди пълнолетието му. Чрез съдебното решение се цели едновременно утвърждаване на принципа за истинност, но и постигане на стабилен граждански и семеен статус на детето. Воден от тези съображения, законодателят е предвидил специална процесуална дееспособност на непълнолетните по делата за гражданско състояние (чл. 331, ал. 2 от ГПК). В подкрепя на това разбиране са и разпоредбите на чл. 15, ал. 7 и 8 в Закона за закрила на детето, според които детето може да бъде представлявано от Дирекция „Социално подпомагане“ в случаите, предвидени в закон, и има право на правна помощ и жалба във всички производства, засягащи негови права или интереси, каквото безспорно е производството по оспорване на бащинство. Допълнителен аргумент е почерпен от разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от СК, уреждаща оспорването на припознаването, която също предоставя възможност на детето, навършило 14 години, да предяви самостоятелен иск. Изрично се подчертава, че тълкувателният резултат, до който е достигнало мнозинството от ВКС, практически би могъл до доведе до лишаване на детето от възможност да упражни правата си по чл. 69, а именно да установи произход от бащата в 3-годишен срок от навършване на пълнолетие, с оглед забраната за установяване на произход, преди да бъде оборен наличният произход (в случаите, когато не са съединени двата иска).

Аргументите, изложени в особеното мнение, по-скоро заслужават подкрепа. Те съответстват и на приетото в правната теория разбиране, която не само допуска искът за оспорване на презумпцията за бащинство да се предявява самостоятелно от навършилото 14-годишна възраст дете, но признава възможността този иск да бъде предявен от малолетното дете чрез неговия закон представител. Това тълкуване отговаря и в по-голяма степен и на интересите на детето. Само като допълнение трябва да се обърне внимание, че в проекта на Семеен кодекс редакцията на чл. 62, ал. 4 гласи: „Навършилото четиринадесет години дете може да оспори бащинството до изтичане на една година от пълнолетието си.

Важно от гл. т. на правилното тълкуване на разпоредбата на чл. 62, ал. 4 от СК е и Определение № 232/28.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1781/2018 г., КГ, IV г. о.

Делото е образувано по частна касационна жалба срещу определение на Апелативен съд – Велико Търново, с което е потвърдено определението на първоинстанционния съд за прекратяване на производството по предявените от малолетно дете чрез неговата майка и законен представител искове за оспорване на произхода от вписания в акта за раждане баща (съпруг на майката), както и за установяване на произход от друго лице, за което се твърди, че е биологичният баща на детето. Според ВКС произнасянето по въпроса възможно ли е малолетно дете чрез неговата майка и законен представител да предяви иск за оспорване на бащинство, установено с презумпцията по чл. 61, ал. 1 от СК, следва да се разгледа в светлината на необходимия баланс между конкуриращи се лични и обществени интереси, като се съобрази преди всичко положението на детето и неговия висш интерес, прогласен с чл. 3 от Конвенцията за правата на детето, както и практиката на ЕСПЧ по прилагането на чл. 8 от Европейската конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. С оглед на тези съображения върховният съд е приел следното: „Държавата гарантира най-висшия интерес на детето и съгласно чл. 14 от Конституцията на Република България децата са под закрилата на държавата и обществото, което се основава на принципа за осигуряване на най-добрия интерес на детето (чл. 3, т. 3, вр. § 1, т. 5 ДР на ЗЗакр.Д). Този принцип, проведен през призмата на чл. 8 от ЕКЗПЧ, предполага да се предостави възможност на съда да прецени особените обстоятелства на всеки отделен случай преди вземане на крайното решение дали се постига нужният баланс между различните интереси на заинтересуваните страни – майката, детето, навършило или ненавършило пълнолетие, вписаният в акта за раждане баща, както и лицето, претендиращо да е биологичен баща. При предявен иск от ненавършило пълнолетие дете, което упражнява правото на оспорване на бащинството чрез своята майка и законен представител, осигуряването на най-добрия интерес на детето означава съдът да може да преценява всички релевантни обстоятелства във връзка с конкретното твърдение или искане за оспорване на бащинството, като съобрази преди всичко положението на детето и неговия висш интерес (чл. 3 от Конвенцията за правата на детето) по начин, който осигурява защитата на личния му живот по смисъла на чл. 8 от ЕКЗПЧ… Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че при тези обстоятелства, да се отрече правото на ненавършилото пълнолетие дете, чрез неговата майка и законен представител, да упражни правото на оспорване на бащинството, ще означава непропорционална намеса на държавата в правото на личния и семеен живот на детето по смисъла на чл. 8 от ЕКЗПЧ и няма да бъде съобразен неговият висш интерес според чл. 3 от Конвенция за правата на детето.”

Приятели на "Юридически барометър"