Институтът на произхода и проблемите, свързани със сурогатното майчинство

Представяме на Вашето внимание друг важен и любопитен въпрос, имащ отношение към темата на 17. брой на списание Юридически барометър – „Институтът на произхода”, посветен на сурогатното (заместващото) майчинство.

Институтът на произхода и проблемите, свързани със сурогатното (заместващото) майчинство

Ако отношението към уреждането на фактическото съпружеско съжителство (за което стана дума в предишна наша публикация) е все още колебливо, то с голяма доза увереност би могло да се каже, че относно възможността за допускане на сурогатното майчинство като че ли има още по-малка готовност. Истината е, че тази практика се среща и у нас, макар че отсъствието на каквато и да е статистика прави невъзможно да се очертаят размерите на това явление. Развитието и популярността на асистираната репродукция обаче рано или късно ще постави отново този въпрос

Думата сурогат идва от латински. В Българския тълковен речник тя е определена като продукт, който е непълноценен заместител на друг продукт.

В българското законодателство не се съдържа уредба на сурогатното (заместващото) майчинство. Параграф 1, т. 30 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 28 за дейности по асистирана репродукция дава легална дефиниция на понятието сурогатност – метод, при който една жена износва бременност вместо друга и след раждането на детето го преотстъпва на биологичните му родители, въпреки че този термин не се използва в нито една разпоредба в основната част на наредбата.

Наказателният кодекс обявява за престъпление склоняването на родител чрез дарение, обещание, заплаха или злоупотреба със служебно положение да изостави свое дете или да даде съгласие за осиновяването му с цел имотна облага (чл. 182а, ал. 1). Престъпление е и посредничеството с цел противозаконна имотна облага между лице или семейство, желаещо да осинови дете, и родител, желаещ да изостави свое дете, или жена, приемаща да износи в утробата си дете с цел да го предаде за осиновяване (чл. 182а, ал. 3). Криминализирано е даването на съгласие от лице от женски пол за продажба на детето й у нас или в чужбина (чл. 182б, ал. 1). Същото наказание се налага и на бременна жена, която дава съгласие за продажбата на детето си преди раждането му (чл. 182б, ал. 2). Разпоредбата на чл. 159, ал. 3 от НК пък предвижда по-тежко наказуем състав за трафик на бременна жена с цел продажба на детето.

Въпреки че в посочените разпоредби не се споменава изрично за сурогатно майчинство, от тях би могло да се направи извод, че в някои от формите му то е изрично забранено у нас (напр. комерсиалното сурогатно майчинство). По-конкретно Наказателният кодекс урежда деянията по чл. 182а и 182б като користно престъпление, т.е. те са наказуеми, ако са извършени с цел имотна облага. Липсва съставомерност, ако деянието е извършено без насрещна имуществена престация (напр. в хипотезата на алтруистично сурогатно майчинство). Вторият много важен признак на тези престъпни състави е, че винаги става дума за собствено дете, т.е. на дете, чийто произход се определя от раждането. Наказателният кодекс говори за родител, желаещ да изостави свое дете, за жена, приемаща да износи в утробата си дете с цел да го предаде за осиновяване, за склоняване на родител да изостави своето дете, за съгласие за продажба на детето си. В някои правни системи, в които е разрешено сурогатното майчинство, жената, която е родила детето, не става негова майка. Майка по силата на одобряване (най-често от съда) на споразумението за сурогатно майчинство още с раждането става жената, която се ползва от него. Именно в тази посока са и предложенията за законодателно уреждане на сурогатното майчинство у нас.

Най-често под понятието сурогатно майчинство се разбира система от отношения, при която партньори (най-често съпрузи, мъж и жена, но в някои правни системи и лица от един и същи пол или дори едно лице), които желаят да създадат общо потомство, сключват договор с жена – сурогатна майка, която износва и ражда детето, заченато с помощта на методите за асистирана репродукция. Възможни са два основни вида сурогатно майчинство. При единия за зачеването се използват собствени на бъдещите родители репродуктивни клетки (в този случай сурогатната майка предоставя само утробата си, без да има каквато и да е генетична връзка с детето). В другия случай сурогатната майка предоставя своя яйцеклетка, която се опложда с генетичен материал от бъдещия баща (партньор/съпруг на ползващата се от сурогатното майчинство жена).

От гледна точка на юридическия факт, от който възниква семейното отношение, също са възможни различни варианти. В някои правни системи, които допускат сурогатното майчинство, произходът на детето се определя от раждането, т.е. за майка на детето се счита сурогатната майка, а отношенията между детето и ползващите се от сурогатното майчинство родители възникват по-късно по силата на осиновяване. В други държави от момента на раждането за родители на детето се считат мъжът и жената, които са заявили желанието си да станат родители, направо по силата на договора за сурогатно майчинство.

Законодателствата уреждат изрични изисквания и ограничения както към сурогатната майка, така и към ползващите се от сурогатното майчинство лица. Освен че трябва да е физически и психически здрава, сурогатната майка трябва да е износила поне една успешна бременност и от нея да се е родило здраво дете. Ползващата се от сурогатното майчинство жена пък трябва да не е в състояние по медицински причини да зачене и износи сама детето. Макар да има изключения, по-често се поставя и условието двамата бъдещи родители да са съпрузи. Освен това поне един от тях трябва да е биологичен родител на детето. В почти всички законодателства са уредени и изисквания за възраст – както за сурогатната майка, така и за родителите, ползващи се от сурогатното майчинство.

В мнозинството от държавите е разрешено единствено алтруистичното сурогатно майчинство – това, което се осъществява без насрещно възнаграждение на сурогатната майка, като е допустимо заплащането само на разумните медицински разноски и тези, свързани с обезщетяване на евентуалната загуба на доход по време на бременността.

Сурогатното майчинство предизвиква сериозни дискусии и се приема нееднозначно не само в България. Въпросът за нормативното му уреждане (независимо дали с цел разрешаването му или изричната му забрана) се поставя в редица държави. Особено остро стои въпросът за уредбата на признаването на произхода на дете, родено от сурогатна майка в юрисдикции, в които сурогатното майчинство е разрешено, от държавата на ползващите се от сурогатното майчинство родители. Поради твърде разнообразната законодателна уредба и все още неголемия брой държави, които допускат сурогатно майчинство, все по-чести стават случаите, при които сурогатната майка и ползващите се от сурогатното майчинство родители са с различно гражданство, което дава основания все по-често да се говори за „репродуктивен туризъм“.

Сурогатното майчинство е изрично забранено в Германия, Австрия, Швейцария, Дания, Франция, Италия, Швеция и др. В други държави като Финландия и Белгия сурогатното майчинство не е уредено, но се прилага ограничено поради липсата на изрична забрана. Съществуват и държави, в които сурогатно майчинство е законово регламентирано и разрешено. Такива са Австралия, някои щати на САЩ, Русия, Украйна, Великобритания, Канада, Гърция и др. Русия и Украйна имат едни от най-либералните законодателства в областта на сурогатното майчинство.

Сурогатното майчинство повдига редица етични, медицински, а и правни въпроси. Най-често срещаните аргументи срещу разрешаването му могат да бъдат групирани по следния начин:

      • Аргументи, свързани с възможните здравословни рискове за сурогатната майка:
            - Зачеването, износването на бременност и раждането подлагат тялото на сурогатната майка на стрес и редица медицински рискове;
           - Недостатъчно изследвана е дълбочината на емоционалната връзка, която се изгражда между износващата жена и детето (дори в случаите, когато тя не е генетично свързана с него), поради което е възможно да й бъдат нанесени психологични травми, предизвикани от раздялата с детето.

      • Морално-етични аргументи:
            - Отношенията дете – майка са едни от най-ценните и важни отношения, които не могат да се уреждат посредством договор.
            - Недопустимо е тялото на сурогатната майка да се разглежда като инкубатор, а детето като стока.
           - Недопустимо е трети лица да могат да се разпореждат с тялото на сурогатната майка и с плода, който тя носи (често сурогатната майка дава съгласие/или по-закон е длъжна да приеме, че всички решения във връзка със запазването на бременността и заченатото дете ще се вземат от ползващите се от заместващо майчинство съпрузи).

      • Аргументи, свързани с увеличаване на престъпните посегателства:
            ₋ Узаконяването на сурогатното майчинство може да доведе до увеличение на престъпните посегателства, свързани с експлоатация на жени, включително трафик.
         ₋ Узаконяването на сурогатното майчинство може да доведе до утвърждаването му като източник на препитание за много жени с нисък социален статус.
            ₋ Узаконяването на сурогатното майчинство ще доведе до процъфтяване на черния пазар на такива услуги.

      • Аргументи, свързани с правата на детето:
            ₋ Сурогатното майчинство нарушава правото на детето да познава истинските си родители.
            ₋ Сурогатното майчинство може да доведе до неустановеност на произхода от майката особено в случаите, когато законът допуска ползващо се от сурогатното майчинство да бъде едно лице (например в Русия може да бъде и само бащата).

Освен тези в публичното пространство са излагани и много други съображения срещу уредбата на сурогатното майчинство, включително такива, свързани с опасността от прилагането на недопустими или поне спорни от морална гледна точка практики (напр. постмортем сурогатство и др.), както и с използването му за „легализиране“ на възможността гей двойки да се сдобият с потомство.

В България през 2010 г. е направен опит за уреждане на сурогатното майчинство. Внесеният Законопроект за изменение и допълнение на Семейния кодекс (№ 154-01-84/29.07.2011) дори е приет на първо четене от Народното събрание. В крайна сметка обаче той не е подкрепен. Основните мотиви на вносителя са свързани с демографската криза в страната и сериозното увеличаване на броя на семейства с репродуктивни проблеми, поради което трябва да бъдат използвани „всички възможни инструменти за насърчаване на раждаемостта и в помощ на двойките, желаещи да станат родители“. Подчертава се, че лечението на безплодието и решаването на проблемите със стерилитета трябва да бъде държавна политика, която освен програмите за ин витро оплождане следва да включва и уредба на сурогатното майчинство.

Законопроектът предвижда създаването на нов чл. 60а, който специално урежда произхода от майката при заместващо майчинство (това е терминът, който използва законопроектът). Съгласно ал. 1 при заместващо майчинство майка на детето е съпругата, чиято яйцеклетка е оплодена, за да бъде заченато то чрез метод на асистирана репродукция. Допусната е възможността и за ползване на донорска яйцеклетка, като и в този случай майка на детето е съпругата, ползваща се от заместващо майчинство. Заместващата майка, донорът на яйцеклетка при заместващо майчинство с донорска яйцеклетка и ползващият се от заместващо майчинство съпруг не могат да оспорят произхода на детето от ползващата се от заместващо майчинство съпруга.

Предвидени са и изменения в режима на установяването на произхода от бащата. Разширено е действието на презумпцията за бащинство и в случаите, когато детето е родено при условията на заместващо майчинство, като не е допустимо оспорването на бащинството, ако съпругът на майката е дал информирано писмено съгласие за извършването на заместващо майчинство.
Съгласно разпоредбите на новия чл. 73а заместващо майчинство е това, при което съпрузи (ползващи се от заместващо майчинство) възлагат с договор за заместващо майчинство на друга жена да износи бременност и да роди дете, заченато чрез асистирана репродукция с генетичния материал на съпрузите или със сперматозоид на ползващия се от заместващо майчинство съпруг и донорска яйцеклетка, като за условията за допускане на заместващото майчинство е препратено към нормите на Закона за здравето.

От тази дефиниция могат да се извлекат основните характеристики на сурогатното майчинство съгласно законодателното предложение:

      ₋ Ползващи се от заместващото майчинство могат да бъдат само съпрузи. Едно лице не може да сключва договор за заместващо майчинство и да бъде единствен родител на роденото от заместващо майчинство дете. Такова право нямат и лица от един и същи пол.

        ₋ Детето трябва да има генетична връзка с поне един от ползващите се от заместващото майчинство съпрузи.

      ₋ В основата на заместващото майчинство и на произхода на детето стои съгласието между заместващата майка и ползващите се от заместващото майчинство съпрузи, обективирано в договор, одобрен от съда. Това е единственият юридически факт, от който възникват отношенията на произход. Не е предвидено осъществяването на допълнителна процедура за „прехвърляне“ на родителството. Разрешено е единствено алтруистичното заместващо майчинство. В чл. 73б е предвидено, че заплащането на възнаграждение на заместващата майка е забранено. Допустимо е само заплащането на разумните разноски във връзка със здравословното поддържане на бременността, необходимите разноски за възстановяване след раждането, както и финансовото обезпечаване във връзка с временната нетрудоспособност на заместващата майка. Уредено е задължителното съдържание на договора за заместващо майчинство. Той следва да съдържа уговорки, отнасящи се до: съгласието на заместващата майка да износи бременност и да роди дете за семейството, ангажиращо я с договора за заместващо майчинство; съгласието на заместващата майка и на ползващите се от заместващо майчинство съпрузи за извършване на асистирана репродукция с генетичен материал на съпрузите или сперматозоид на съпруга и донорска яйцеклетка; съгласие на заместващата майка, че всички решения във връзка със запазването на бременността и заченатото дете, освен тези засягащи здравословното състояние на заместващата майка, ще се вземат от ползващите се от заместващо майчинство съпрузи; разумните разноски на заместващата майка, които ще бъдат поети от съпрузите през периода на бременността и през възстановителния период след раждането. Договорът за заместващо майчинство поражда действие след одобрение от съда, едва след което може да започне процедурата по асистирана репродукция за заместващо майчинство.

      ₋ Заместващото майчинство е допустимо само в случаите, предвидени от закона. Във внесения паралелно със Законопроекта за изменение и допълнение на Семейния кодекс проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за здравето е предвидено, че заместващото майчинство е допустимо само по медицински причини – когато съпругата страда от безплодие, установено по категоричен начин от медицински специалисти. Уредена е възможността заместващото майчинство да се осъществи с донорска яйцеклетка, но това не може да бъде яйцеклетка на заместващата майка. Предвидени са и изискванията към заместващата майка, както и случаите, в които се допуска използването на донорска яйцеклетка. Не се допуска заместващо майчинство с донорски сперматозоиди.

По отношение на внесените законопроекти са отправени редица предложения за усъвършенстване, част от които заслужават подкрепа1:

      - въвеждане на изрично изискване договорът за заместващо майчинство да се подписва само лично или поне лично от заместващата майка;

    - изрично предвиждане кой съд е компетентен да одобрява договорите за заместващо майчинство (в законопроектите липсва такава конкретизация);

      - въвеждане на изискване за вписване на договора за заместващо майчинство;

      - забрана за едновременното наличие на няколко договора за заместващо майчинство в полза на едни и същи ползващи се съпрузи;

      - забрана ползващите се съпрузи да вземат решение за прекъсване на бременността, след като веднъж са взели решение и е инициирана процедурата по асистирана репродукция, респективно забрана заместващата майка да инициира аборт по желание;

      - отпадане на възможността за уреждане на „други имуществени отношения“ от съдържанието на договора за заместващо майчинство.

Уреждането на сурогатното майчинство безспорно би могло да бъде определено като революционна стъпка в развитието на семейното право. Дали обществото е готово да приеме подобна промяна, тук по-скоро трябва да се подходи със скептицизъм. Не само заради всички вече изложени аргументи, а и защото уредбата на сурогатното майчинство повдига и много правни въпроси, на които, ако не бъде намерен отговор предварително, това може да осуети успешното въвеждане и прилагане на уредбата2. Част от тези проблеми са свързани с преосмислянето на установения от десетилетия принцип за установяване на произхода от майката и въвеждането на договорното начало в института на произхода, водещо след себе си редица чисто гражданскоправни въпроси, например относно недействителността на договора и нейните последици за установения произход. Не по-малко сложни за решаване казуси поставя сурогатното майчинство и по отношение на установяването на произхода от бащата, значението и съдържанието на неговото съгласие, положението на съпруга на сурогатната майка, ако тя също се намира в брак. В теорията дори се поставя въпросът „дали създаването на института на сурогатното майчинство не представлява едно преднатално осиновяване, при което не само се избягват многобройните забрани и надзор, отнасящи се до пълното осиновяване, включително допустимост на осиновяване между роднини по права линия, при което има генетична връзка на родител – дете, но и възможност за заобикаляне на строгите правила за осиновяване, които сега съдържа Семейният кодекс.3. Като цяло обаче отношението на правната теория към уреждането на този нов за семейното право институт като че ли е по-скоро положително.

_____________________________________

1 Ставру, С., 12 конкретни предложения във връзка със заместващото майчинство, Предизвикай правото, https://www.challengingthelaw.com/semeino-i-nasledstveno-pravo/zamestvashto-maichinstvo-predlojenia/

2 По тези и други въпроси, свързани със сурогатното майчинство, вж. Цанкова Ц., Сурогатното майчинство – новото предизвикателство пред семейното право, сп. Общество и право, бр. 6. 2012, 3 – 14; както и Цанкова, Ц., Три предложения de lege ferenda за изменение и допълнение на Семейния кодекс, Семейните отношения в променящия се свят. Правни, социологически и икономически измерения, С., Сиби, 2014, 71 – 90.

3 Цанкова Ц., Сурогатното майчинство – новото предизвикателство пред семейното право, сп. Общество и право, бр. 6. 2012, 3 – 14

 

Приятели на "Юридически барометър"