Всеки доволен клиент - престъпник?

През последните седмици порочна слава придоби внесеният от Министерския съвет на 19 декември 2017 г. Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс (702-01-55/19.12.2017). Силно отрицателно по него се изказаха както авторитетни преподаватели по наказателно право, така и практикуващи юристи. Критични становища са постъпили в Народното събрание от Върховния касационен съд и от Висшия адвокатски съвет. Вероятно заради шумния обществен отзвук Народното събрание обяви, че спира работата по законопроекта с оглед провеждане на по-продължително обсъждане (защо това обсъждане не е направено предварително, е въпрос, който за съжаление все по-малко буди учудване).

Преди законопроектът да бъде разгледан по същество, следва да се изложат няколко принципни съображения.

Първо, през последните години Наказателният кодекс е подложен на много интензивна законодателна намеса. Към средствата на наказателната репресия се прибягва със смущаваща лекота, много често за решаване на конкретни казуси или като опит да се преодолее безсилието на административния контрол. Дори в момента на подготовката на настоящия коментар в Народното събрание има още 6 висящи законопроекта с различни предложения за изменения и допълнения на кодекса. В резултат е нарушена вътрешната логика и систематика на разпоредбите, а от първоначалната прецизна и дори елегантна изразност на Наказателния кодекс от 1968 г. са останали самотни примери.

Второ, заслужава да се припомнят някои важни принципни положения, които на много студенти по право ще прозвучат пренебрежително лесни, но които като че ли убягват на законотворците.

Нормите в Особената част на Наказателния кодекс са групирани по строго определен начин с оглед общия и групов си предмет, т.е. групата обществени отношения, които престъплението засяга или застрашава. Разпределението на нормите в различните глави и раздели няма за цел единствено да облекчава търсенето. Напротив, мястото на разпоредбата в Особената част на Наказателния кодекс определя обекта на престъплението и е елемент от описанието на всеки състав. В този смисъл, ако даден състав на престъпление е включен в глава VI “Престъпления против стопанството“, то значи престъплението трябва да засяга обществените отношения, свързани със нормалното развитие и функциониране на пазарната икономика. Наличието на това обстоятелство е съществен признак от състава, който подлежи на доказване.

Предвидените в Наказателния кодекс престъпления се съотнасят едни спрямо други и в съответствие със степента на обществена опасност. Степента на обществена опасност се определя от комплекс от критерии – значимостта на защитеното благо или ценност, които се засягат или застрашават, качествата на субекта на престъплението, интензитета, с който се засяга предметът на престъплението, особените условия на средата, средствата или на начина на извършване на престъпното посегателство. Всички тези и други обстоятелства трябва да бъдат съобразени при формулиране на разпоредбите в Наказателния кодекс и особено на предвидената санкция. Вярно, тази преценка е проекция и на обществената укоримост на съответното посегателство, но все пак има някакви общоважими принципи, които следва да се съобразяват (например, че не може убийство да наказва много по-леко от престъпление, засягащо собствеността).

Законопроектът предвижда няколко по-важни промени:

• Разширява се съдържанието на понятието длъжностно лице по чл. 93, т. 1 от НК. Въведено е ново понятие „друга публична функция“, дефинирана в новата т. 1а.
• Променя се критерият за определяне на данъци и осигуровки в големи и в особено големи размери (чл. 93, т. 13 и т. 29) – предвидено е тяхното съизмерване с минималната работна заплата.
• Създава се нов чл. 221, който урежда общо длъжностно престъпление в частния сектор – симетрично на общото длъжностно престъпление в публични сектор по чл. 282.
• Разширява се приложното поле на разпоредбите на чл. 224, 225б и 225в и се създават нови състави (чл. 225г – 225з), които целят да изравнят уредбата на корупционните престъпления в публичния и частния сектор. Инкриминира се търговията с влияние при осъществяване на търговска дейност.
• Променя се съставът на общото длъжностно престъпление, уредено в чл. 282.
• Утежнява се наказателната отговорност за престъплението „подкуп“.

Настоящото изложение няма да прави задълбочен анализ на всички законодателни предложения, а ще се ограничи до кратък коментар на някои от заложените в законопроекта идеи.

На първо място, с оглед изложените по-горе принципни съображения, законопроектът не прави изключение от утвърдилите се през последните години порочни тенденции. Разбирането на вносителя, че ожесточаването на наказателната репресия е главно средство или мярка за борба с корупцията, била тя в публичния или частния сектор, е силно проблематично (повече по темата вж. бр. 10 на Юридически барометър). В мотивите си при обосноваване на промените в разпоредбите, посветени на корупционните престъпления в частния сектор, вносителят разглежда съставите на престъпленията като „наказателни механизми за ограничаване на проявните форми на корупция в частния сектор“.

Наред с това, буквалното (огледалното) пренасяне на наказателноправната уредба на длъжностните престъпления и на корупционните престъпления в публичния сектор по отношение на същите посегателства в частния сектор е принципно погрешно. Този подход не отчита спецификите на отношенията при осъществяване на търговска дейност и на тези, които се развиват при изпълнение на публичната служба. Търговките отношения се основат на свободата на договарянето и на съгласието между страните. По взаимно съгласие се определя и кога изпълнението отговаря на договореното (кога е точно, качествено и в срок). Споровете между търговци се разрешават по гражданскоправен ред. Отразеното в мотивите намерение наказателната отговорност за злоупотреба със служебно положение да се разпростре и по отношение на длъжностни лица в търговските дружества с държавно и общинско участие (някои от тях, трябва да се признае, осъществяват по-скоро публични функции), част от които не попадат в обхвата на дефиницията по чл. 93, т. 1 и следователно не могат да бъдат субекти на длъжностните престъпления по глава осма на Наказателния кодекс, е довело да прекомерно и правно недопустимо разширяване на приложното поле на наказателната отговорност.

Съгласно предложението за изменение в чл. 225в лицето, което извършва търговска дейност или изпълнява работа за едноличен търговец, за юридическо лице или за обединение, ще носи наказателна отговорност, ако поиска или приеме дар или каквато и да е облага, която не му се следва, или приеме предложение или обещание за такъв дар или облага, за да извърши или да не извърши действие в изпълнение на задълженията си или загдето е извършило или не е извършило такова действие. Едва в ал. 2, като утежняващо отговорността обстоятелство, е предвидена отговорност за извършването на съответните изпълнителни деяния, с оглед или задето е извършено нарушение на задълженията. По този начин законопроектът предвижда наказателна отговорност за правомерно, нормосъобразно поведение. В частното право е напълно допустимо да се предложи или даде, съответно да се приеме например добавка към уговореното възнаграждение в случаите на точно и качествено изпълнение на дадена услуга. Наред с това, следва да се има предвид, че и законодателството на ЕС, и международноправните актове в областта на наказателното право, по които България е страна, категорично диференцират стандарта за наказателна отговорност за корупционни престъпления в публичния и в частния сектор. Те предвиждат такава отговорност по отношение на частния сектор единствено в случаите, когато длъжностното лице е извършило нарушение на служебните си задължения. Разглежданата разпоредба е спорна и от гледна точка на нейното съответствие с основни принципи на Конституцията на Република България (напр. свободната стопанска инициатива).

Допълнителен проблем, свързан с точната квалификация на деянията, създават измененията в чл. 225б, ал. 1 и чл. 225в, ала. 1. По чл. 225б наказателна отговорност носи деецът, който поиска или приеме дар или каквато и да е облага, която не му се следва, за да извърши или да не извърши работа, или за да окаже услуга, или загдето е извършил или не е извършил работа, или е оказал услуга (предполага се, че това е правомерно действие), ако извършеното не съставлява по-тежко престъпление. По чл. 225в пък отговорността е за този, който поиска или приеме дар или каквато и да е облага, която не му се следва, или приеме предложение или обещание за такъв дар или облага, за да извърши или да не извърши действие в изпълнение на задълженията си или загдето е извършил или не е извършил такова действие (отново правомерно действие, което може да има характер на „работа“ или „услуга“). Следва да се има предвид, че наказанието по чл. 225б, ал. 1 е лишаване от свобода до пет години и с глоба от петстотин до две хиляди лева, като съдът може да наложи и наказание лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 7. Наказанието за престъпление по чл. 225в, ал. 1 е лишаване от свобода до 5 години и глоба до пет хиляди лева, като съдът постановява и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 6 или 7. Съпоставката на двете разпоредби прави труден изводът кой от двата състава е по-тежък.

Любопитна е и разпоредбата на новия чл. 221, който е замислен като огледален образ на престъплението по чл. 282 от НК, но в частния сектор. Част от разпоредбата на чл. 221 гласи:

„Чл. 221. (1) Длъжностно лице, което наруши или не изпълни служебните си задължения, или превиши правата си и от това произлязат значителни вредни последици за друго физическо или юридическо лице или обединение, се наказва с лишаване от свобода до четири години, като съдът може да постанови и лишаване от правото по чл. 37, ал. 1, т. 6.

(2) Когато деянието по ал. 1 е извършено от лице, заемащо отговорно служебно положение, или с цел деецът да набави за себе си или за друго физическо или юридическо лице или обединение облага или да им причини вреда, наказанието е лишаване от свобода от една до пет години, като съдът може да постанови и лишаване от правото по чл. 37, ал. 1, т. 6.

На свой ред чл. 282 в резултат на изменението предвижда:

„Чл. 282. (1) Длъжностно лице, което наруши или не изпълни служебните си задължения, или превиши властта или правата си с цел да набави за себе си или за друго физическо или юридическо лице, или за обединение облага или да им причини вреда и от това могат да настъпят немаловажни вредни последици, се наказва с лишаване от свобода до пет години, като съдът може да постанови и лишаване от правото по чл. 37, ал. 1, т. 6 или пробация.

(2) С наказанието по ал. 1 се наказва и длъжностно лице, което наруши или не изпълни служебните си задължения, или превиши властта или правата си и от това произлязат немаловажни вредни последици.

(3) Наказанието е лишаване от свобода от една до шест години, като съдът може да постанови и лишаване от правото по чл. 37, ал. 1, т. 6, когато деянието по ал. 2 е извършено с цел деецът да набави за себе си или за друго физическо или юридическо лице, или за обединение облага или да им причини вреда.

На първо място, когато в едно гражданскоправно отношение (в общ смисъл), например по повод сключена сделка, едната страна не изпълни своите задължения и от това последват вреди (били те и значителни) за другата страна („друго физическо или юридическо лице или обединение“), тя носи гражданска отговорност. Разглежданият законопроектът не диференцира в достатъчна степен случаите, в които ще се прилага наказателна отговорност за такива деяния, а това е недопустимо и несъвместимо с основни принципи на наказателната политика.

По отношение на изменението на чл. 282 прави впечатление, че когато от деянието на длъжностното лице реално са настъпили немаловажни вредни последици (ал. 2), отпада изискването за специалната цел – деецът да набави за себе си или за друго физическо или юридическо лице или за обединение облага или да им причини вреда. Наличието на тази специална цел прави деянието по-тежко наказуемо по ал. 3. Ясно е желанието на вносителя да предвиди наказателна отговорност за длъжностните лица, които нарушавайки служебната си функция („наруши или не изпълни служебните си задължения, или превиши властта или правата си“), причинят немаловажни вредни последици. В същото време обаче отпадането на изискването действията на длъжностното лице да са свързани с целта за получаване на облага или причиняване на вреда прави трудно диференцирането на случаите, когато за такива деяния ще се носи дисциплинарна отговорност (която не изключва възможността в резултат на дисциплинарното нарушение да са настъпили вреди, дори немаловажни), съответно административна отговорност (тъй като в редица закони са уредени състави на административни нарушения на длъжностни лица, от които също биха могли да са настъпили вреди) и кога наказателна. Подобна несигурност и непредвидимост е несъвместима с принципите, върху които трябва да се изгражда наказателното законодателство.

Следва да се има предвид и че в наказателното право понятието вредни последици е по-широко от понятието вреди. Съгласно задължителната съдебна практика немаловажните вредни последици от престъплението по чл. 282 „могат да бъдат от имуществен или неимуществен характер. Те се изразяват не само в посегателство на обществени или лични имуществени права и интереси, но и в създаването на съществени смущения в правилното функциониране на държавните органи и обществени организации, в сериозно разколебаване на авторитета и доверието на трудещите се в тях“ (Постановление № 2 от 09.06.1980 г. по н. д. № 2/1980 г., Пленум на ВС). Немаловажните вредни последици са противопоставени на маловажния случай по чл. 93, т. 9 НК и обхващат всички вреди, които не са маловажни, незначителни (ТР № 6 от 15.11.1973 г. по н. д. № 2/1973 г., ОСНК на ВС). Те следва да се различават от понятията значителните вредни последици и значителни вреди, които са предвидени като квалифициращ признак при някои престъпления. От законопроекта като че ли не става ясно дали вносителят прави или поне е отчел тази разлика при формулиране на съставите на чл. 282.

В заключение, разглежданият законопроект в представения в Народното събрание вид е в състояние да създаде значително повече проблеми, отколкото би могъл реши. Описаните по-горе, а и редица други неспоменати в коментара разпоредби се нуждаят от сериозно преосмисляне и усъвършенстване. Поради това идеята за допълнителна професионална и обществена дискусия (макар и закъсняла) следва да бъде енергично подкрепена.

Приятели на "Юридически барометър"