КС с ново решение относно компетентността на СпНС

На 27 март 2018 г. Конституционният съд постанови решение по конституционно дело № 10/2017 г., с което отхвърли искането на пленума на Върховния касационен съд за обявяване на противоконституционност и на несъответствие с чл. 6 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи на чл. 127, ал. 1, предложения предпоследно и последно от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), както и искането на пленума на Върховния касационен съд (ВКС) и на Висшия адвокатски съвет (ВАдвС) за установяване на противоконституционност на чл. 411а, ал. 1, т. 4 от НПК.

Следва да припомним, че с § 87 от Закона за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс (Обн., ДВ, бр. 63 от 4 август 2017 г., в сила от 5 ноември 2018 г.) беше допълнена разпоредбата на чл. 411а, ал. 1, т. 4 от НПК. По този начин се промени подсъдността на делата за корупционни престъпления, извършени от лица, заемащи висши публични длъжности. Разглеждането им се прехвърли от Софийски градски съд в компетентност на Специализирания наказателен съд. В мотивите на искането си за обявяване на разпоредбите за противоконституционни ВКС и ВАдвС акцентираха върху това, че критерият за определяне на подсъдността на делата, разглеждани от Специализирания наказателен съд, трябва да бъде предметът на делото, а не качеството на извършителя на престъпление. Според вносителите решението определени престъпления да се разглеждат от Специализирания наказателен съд единствено поради длъжностното качество на субекта на престъплението характеризира съда като извънреден, в противоречие с разпоредбата на чл. 119, ал. 3 от Конституцията.

В своето решение Конституционният съд подчертава, че в Конституцията липсва уредба, относима към дефинирането на понятията извънреден и специализиран съд. Съдът счита, че критерият за специализация на съда не може да се сведе до един единствен – само предметен или само субективен. „Критерият може да бъде разнороден (смесен – предметен и субективен едновременно) или най-общо такъв, какъвто законодателят сметне за необходимо да очертае и обоснове надлежно с оглед специфичните за дадения момент нужди, породени от криминологичната обстановка в страната и належащите задачи за овладяване и борба с определен вид престъпност, в това число и чрез наказателно-правната репресия”.

Според Конституционния съд „да се приеме, че законодателят при решаването на въпросите за специализация на съдилищата задължително следва да се основава само на предметния или само на субективния критерий би означавало да се отрече правото му на целесъобразна преценка или на утвърденото в доктрината разбиране, че основанията за установяване на една или друга компетентност на дадени съдилища, на една или друга подсъдност на дадена категория наказателни дела, са преди всичко от политическо и след това от процесуално-техническо естество”.

В заключение съдът постановява, че „приложеният от законодателя в чл.411а, ал.1 т.4 НПК смесен (предметно – субективен) критерий при изменената компетентност на специализирания наказателен съд съставлява надлежно упражняване по целесъобразност на конституционно установено правомощие, поради което не превръща специализирания наказателен съд в извънреден, какъвто е недопустим по смисъла на чл. 119, ал. 3 от Конституцията, а функционирането му не е в противоречие с чл. 6, ал. 2 и принципите на правовата държава – чл. 4, ал. 1 от Основния закон“.

В тази си част решението е прието единодушно от конституционните съдии.

Със съдържанието на цялото решение можете да се запознаете тук.

Интересно е да се отбележи също, че коментираните промени в НПК съвпаднаха (вероятно случайно) с изменения в Закона за съдебната власт (Обн., ДВ, бр. 65 от 11 август 2017 г.), с които се създаде възможност при изтичане на мандата на изборен член на Висшия съдебен съвет, той да се възстановява, освен на длъжността, заемана преди избора, също и на равна по степен длъжност в органите на съдебната власт (какъвто спрямо окръжните съдилища се явява Специализираният наказателен съд).

Приятели на "Юридически барометър"