Проф. Борис Велчев към завършващите юристи

Имаме удоволствието да публикуваме приветствените думи на председателя на Конституционния съд на Република България проф. Борис Велчев към студентите по право от Юридическия факултет на Софийския университет, випуск 2018, по време на церемонията по връчване на техните дипломи:

„…ако някой обвини, наклевети някого, да не му се вярва докато вързан не се разпита и ако се окаже клеветник и лъжец, да се убива”.

Нека го повторя: „ако някой обвини, наклевети някого, да не му се вярва докато вързан не се разпита и ако се окаже клеветник и лъжец, да се убива”.

Този цитат не е от шеговит наръчник за медийна почтеност. Това е първият от тъй нар. „Крумови закони”, както са достигнали до нас в енциклопедията на Свидас.

Периодично у нас носталгията към Крумовото законодателство се възражда, главно от хора, които никога не са го чели. Което не би трябвало да ни пречи да помечтаем, какво би станало, ако то изведнъж се превърне в действащо право. Ще се окажем в свят без политици и медии. Би бил симпатичен свят, но такива са повечето мечтани светове.

Ние, обаче, живеем в реалния.

В него лъжливите обвинения и клеветите са норма. Понякога ги наричат „политическо говорене”.

В свят, в който много партии имат незабележими идеологии, но силно забележими лидери, политическото постепенно се променя. Хомо политикус вече не се възторгва от идеи и от „политическо животно“ се превръща в тревопасно животно, което си мисли, че тревата е дар лично от лидера. И плаща за тревата с преданост.

За съжаление, нямаме друг свят. Ще си позволя да цитирам декана проф. Вълчев, който навремето беше казал някъде – „светът е измежду малкото места, в които се случват необикновени неща”. Все ми се е искало да го питам, кои са другите места, но съм сигурен, че ще дойде време той сам да го сподели.

В нашия свят, едно от тези необикновени неща е все още съхраненото право. Колкото и законите ни да го раняват, то все още е жилаво и устоява. Може би в него не винаги е въплътено изкуството на доброто и справедливото, но самото му съществуване вече е добро, вече е надежда, че светът може да бъде променен.

Дано поне в това сме ви убедили в Юридическия факултет, покрай всичко друго, което сме пропуснали.

Така например, може би пропуснахме да ви кажем защо нашият колега, адвокатът и доцент по право Алеко Константинов е наречен „Щастливеца”. Нека поправя това, макар със закъснение – заради тези негови думи: „че аз съм щастливец, това го знае цяла България; но туй, което никой не знае, то е, че днес нямах четиридесет и пет стотинки да си купя тютюн. Това обстоятелство никак не ми попречи обаче да съхраня своето царствено величие.” Това е величието на хумора на Алеко, за когото Атанас Буров пише: „Младежта си избира винаги по един кумир, да вярва в него. Тя си бе избрала Алеко — Щастливеца. Защото той й импонираше. Той й даваше идеал за човека и за живота. Той искаше щастие. Той пътуваше. Той живееше. Той бе щастлив в нещастието си — младежта винаги търси бедни и честни хора за свои кумири.” Не успяхме да направим Алеко ваш кумир във време, когато бедността и честността еднакво се считат за порок. Извинявайте.

Но съм сигурен, че нямаме много други грехове към вас. Впрочем, сещам се за още един – май не ви показахме, колко се гордеем с вас и колко ви обичаме. Дано все пак да сте го усетили.

Научихме ви много. Знаете достатъчно, за да можете гордо да се наричате юристи. Имахте възможността да слушате удивителни преподаватели. Със сигурност те са ви заразили с култа към правото. Разбира се, и много не знаете, но можете основното – да мислите като юристи. Това прави обучението по право висше образование.

И не пропускайте да кажете едно „благодаря” на декана, който управляваше факултета по време на вашето следване. Проф. Пенов го заслужава.

Приятели на "Юридически барометър"