Ново тълкувателно дело за определяне на обезщетение за неимуществени вреди

Във връзка с констатирана противоречива практика на състави на Върховния касационен съд (ВКС) е образувано Тълкувателно дело № 1/2021 г. за приемане от Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии (ОСГТК) на ВКС на тълкувателно решение по въпроса: „Когато в исковата молба пострадалият от деликт претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на определена сума, без да признава съпричиняване от своя страна, обвързан ли е съдът да приеме, че справедливото обезщетение за всички вреди е в рамките на претендираната сума, след което да намали обезщетението според установеното съпричиняване или е обвързан да приеме, че справедливото обезщетение, след намаляването му според установеното съпричиняване, е в рамките на претендираната сума?

Противоречивата практика по въпроса се свежда до следното:

В едни съдебни решения ВКС (Решение по гр. д. № 60 397/2016 г. на ІІ г. о.; Решение по гр. д. № 4494/2018 г. на ІV г. о.) приема, че при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди „съдът е ограничен и от обективираната с исковата молба преценка на самото увредено лице относно справедливия размер на следващото му се обезщетение, чиито рамки не могат да бъдат надхвърляни.“ Съставите, постановили тези решения, се мотивират с принципа на диспозитивното начало в гражданския процес и считат, че съдът не може да се произнесе извън очертаните от ищеца рамки на предявената претенция.

В друго решение на ВКС (Решение по гр. д. № 1741/2009 г. на ІІІ г. о.) е прието, че когато ищецът е заявил и претендира с иска си пълно обезщетение, а впоследствие се установи принос по чл. 51, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите (т.е. че поради допринасяне от страна на увредения за настъпването на вредите обезщетението може да се намали), „съдът не може да приеме размера на иска за основателен изцяло или за част, различна от установения размер на съпричиняване, по съображение, че справедливото обезщетение е по-високо от поисканото.“ В този случай, а също и когато съдът приема поискания размер за съответен по критерия за справедливост, на намаляване ще подлежи предявеният размер на иска за обезщетяване на неимуществени вреди. Във всички случаи решаващият съд следва да посочи в своите мотиви спрямо коя величина прилага намаляването.

От посочената практика следва, че според съдебните състави намаляването на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД винаги се извършва от размера, който съдът е приел за справедлив по смисъла на чл. 52 от ЗЗД. В случаите, когато ищецът претендира пълно обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, при определянето на размера на обезщетението съдът е обвързан и ограничен от обективираната в исковата молба оценка на ищеца за справедливия размер на дължимото му се обезщетение, като не може да определи по-голям размер на същото и да извърши намаляването по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД с оглед на този размер, като по този начин уважи изцяло предявения иск.

В решението по т. д. № 2013/2018 г. на І т. о. обаче ВКС приема, че по отношение на действителния размер на вредата, подлежаща на обезщетяване, съдът не е обвързан от заявената от ищеца претенция. Размерът ѝ, разбира се, следва да се отчита с оглед забраната за присъждане с диспозитива на решението на обезщетение, надхвърлящо петитума, но при прилагането на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД редукцията на обезщетението се прилага към размера, „за който искът би бил основателен, ако не би се наложило намаляването му поради допринасянето от пострадалия за настъпването на вредата, а не към претендирания.“ В цитираното решение върховните съдии мотивират, че действителният размер на претърпяната вреда се определя от съда, а дължимият размер е този, до който е намален действителният след прилагането на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, но не повече от претендирания.

С разпореждането за образуване на Тълкувателно дело № 1/2021 г. можете да се запознаете тук.

Приятели на "Юридически барометър"