Ново тълкувателно решение относно ревандикационния иск срещу съсобственик

С Тълкувателно решение № 3/2020 г. от 05.01.2022 г. по Тълкувателно дело № 3/2020 г. Общото събрание на Гражданската колегия на Върховния касационен съд (ВКС) реши, че:

При иск по чл. 108 от Закона за собствеността (ЗС), предявен от съсобственик срещу друг съсобственик за идеална част от съсобствен недвижим имот, съдът може да уважи искането за предаване владението върху претендираната идеална част, когато ответникът е установил фактическа власт върху имота, надхвърляща правата му и с това е нарушил владението на ищеца.

Тълкувателното дело е инициирано по повод противоречива практика по чл. 290 от Гражданския процесуален кодекс на състави на ВКС по въпроса: „При иск по чл. 108 ЗС, предявен от съсобственик срещу друг съсобственик за идеална част от съсобствен недвижим имот, може ли и в кои случаи съдът да уважи искането за предаване владението върху претендираната идеална част?

Разпоредбата на чл. 108 от ЗС предвижда, че собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това.

Някои от върховните съдии са застъпвали мнението, че съсобственикът може да търси защита чрез иска по чл. 108 от ЗС и когато върху имота се упражнява фактическа власт от трето лице, което не е съсобственик, и когато съсобственик завладее имот без да има основание. Тази група съдии считат, че нито един от исковете по чл. 32, ал. 1, чл. 32, ал. 2 и чл. 34 от ЗС не може да замести защитата на съсобственика, която му дава искът по чл. 108 от ЗС – предаване владението върху идеална част.

Друго становище, обективирано в практиката на ВКС, е че по отношение на другите съсобственици собственикът на част от имот може да иска само разпределение на ползването съгласно чл. 32 от ЗС.

Друг различен извод, който е застъпван, е, че когато съсобствената вещ се ползва от всички съсобственици, но упражняваната от тях фактическа власт не съответства на обема на правата им, интересът на съсобственика, чието право е нарушено, е да получи фактическа власт върху реална част от имота, съответстваща на правата му. Но търсената с иска по чл. 108 от ЗС защита може да бъде постигната едва след разпределение на ползването по реда на чл. 32 от ЗС.

С Тълкувателно решение № 3/2020 г. Общото събрание на Гражданската колегия на ВКС приема за правилно и се придържа към първото становище. Върховните съдии поясняват, че при обикновената (дялова) съсобственост всеки носител на общото право на собственост има точно определена идеална част от него и дори когато са различни по размер, правата на отделните съсобственици са еднакви по своята същност – всяко едно от трите правомощия, които дава вещното право на собственост – владение, ползване и разпореждане с вещта, в обем на припадащата му се идеална част. В мотивите се подчертава, че правомощието владение е най-характерният и съществен елемент от съдържанието на субективното право на собственост и лишаването на титуляря му от правната възможност да осъществява фактическата власт върху вещта е сериозно посегателство върху неговото право на собственост.

В мотивите си Общото събрание на Гражданската колегия на ВКС уточнява, че „ревандикационният иск по чл. 108 от ЗС е средство за съдебна защита на правомощието владение като елемент от състава на правото на собственост или друго вещно право. Чрез този иск собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи, без да има основание за това. Не може да се приеме, че това средство за защита принадлежи единствено на изключителния собственик или на съсобственика срещу трето за съсобствеността лице, но не и на съсобственика в случаите, когато владението на последния е било отнето от друг съсобственик. Такова неравностойно третиране не намира подкрепа в закона и влиза в противоречие с принципа за всестранна и пълна защита на правото на собственост“.

Върховните съдии считат, че нито един друг иск не може да замести защитата, която дава на съсобственик срещу друг съсобственик ревандикационният иск – предаване владението върху идеална част от недвижимия имот (наред с признаване правото му на собственост на притежаваната идеална част). Няма пречка с иска по чл. 108 от ЗС да се защити обект – съответната идеална част, върху която съществува и правото му на собственост. Интерес от иска в тази хипотеза е налице както когато ответникът упражнява фактическа власт върху цялата съсобствена вещ и не допуска ищеца също да упражнява фактическа власт съобразно правата му, така и когато владението на ищеца не е отнето напълно, но е нарушено поради надхвърляне правата на ответника, доколкото основанието да се владее един имот е обусловено от обема на притежаваното право. „Ако бъде изцяло отречена възможността за уважаване на искането за предаване владението върху претендираната идеална част, това би означавало да се отрече и осъществяването на съвместно владение на имота (освен в случаите на доброволно такова), да се насърчи и на практика защити завладяването на имота от един или няколко съсобственици, при неспазването от тяхна страна на законовите задължения по чл. 31, ал. 1 от ЗС; съсобствениците, завладели първи имота, да се окажат с повече права от останалите“.

В тълкувателното решение се обръща внимание и на въпроса за принудителното изпълнение на съдебното решение, с което е уважен ревандикационният иск – че то става чрез съставяне на протокол от съдебния изпълнител за въвод във владение на съответната идеална част, като се осигурява достъп на съсобственика до имота.

13 върховни съдии са подписали решението с особено мнение.

С Тълкувателно решение № 3/2020 г. от 05.01.2022 г. по Тълкувателно дело № 3/2020 г. на Общото събрание на Гражданската колегия на ВКС можете да се запознаете тук.

Приятели на "Юридически барометър"