Неизпълнението на закона като основание за неговата промяна

През месец юли 2016 г. 43-то Народно събрание прие промени в Закона за държавния служител (ЗДСл), с които се въведоха по-строги критерии за заемане на длъжности в администрацията, засили се конкурсното начало и се създадоха повече гаранции за стриктното придържане към него при назначаването на държавна служба. Съгласно правилата на ЗДСл отпреди изменението конкурсът се провеждаше от конкурсна комисия от съответната администрация.

С промените се създаде предварителен етап – централизиран етап на конкурса, който да се провежда от орган извън администрациите, в които участниците ще кандидатстват за заемане на определена длъжност. Той е във формат тест и неговата цел е проверка на общото ниво и познания за заемане на държавна служба, като резултатите от централизирания етап са валидни за срок три години. Въведоха се специални тестове, предвидени като предпоставка за последващо кандидатстване за заемане на ръководни длъжности. Това решение на законодателя заслужава положителна оценка, защото въвежда допълнителна бариера, която да гарантира, че пред конкурсните комисии ще се явяват кандидати с определено необходимо общо ниво на подготовка. Вторият децентрализиран етап на конкурса всъщност представлява провеждания и преди промените конкурс от конкурсна комисия.

При приемането на законовата промяна с аргумента, че е необходимо време за осигуряването на нужните технологични и организационни предпоставки за въвеждането на тестовете за специализирания етап на конкурса, влизането в сила на измененията бе отложено за 1 януари 2018 г. Непосредствено преди настъпване на този момент, в края на 2017 г., се приеха нови изменения в Закона за държавния служител, с които влизането в сила на новите правила за провеждане на конкурси беше отложено за 1 октомври 2019 г. Интересно е, че това се случи с преходните и заключителни разпоредби на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност (Обн, ДВ, бр. 103 от 28 декември 2017 г.), a предметът на този нормативен акт няма връзка с коментираното изменение. Предложението за промяната, от своя страна, бе направено по време на второ четене на законопроекта в Комисията по правни въпроси. Изправени сме пред типичен пример за оформилата се законодателна „техника“ често важни промени да се добавят като предложения по висящ законопроект и да не бъдат подлагани на дискусия.

Мотивът за новото отлагане на въвеждането на новия тип конкурси за заемане на държавна служба е изненадващ дори за най-оптимистично настроените за реформи граждани. Вносителят на предложението го аргументира с това, че „не е създадена техническа инфраструктура за онлайн тестовете за провеждане на централизирания подбор, зали, свързаност в интернет, компютри и други. Отлагането на влизането в сила на въпросните разпоредби ще позволи по-добра подготовка на реформата на конкурсната процедура в държавната администрация.“

На практика за пореден път ставаме свидетели на промяна на закон поради неспазване на заложен в самия него срок. Без да търсим отговор на въпроса защо близо година и половина не бе извършена нужната подготовка, за да бъдат приложени новите изисквания за конкурсите, се надяваме да не се стига до ново удължаване на срока. В същината си промените заслужават положителна оценка. Ако законодателната идея бъде претворена чрез добре и подходящо изготвени тестове в централизирания етап, действително конкурсната комисия ще има сигурност, че кандидатите имат добро и достатъчно общо ниво на подготовка и ще има възможност да се съсредоточи в проверка на специфичните качества и познания за заемане на конкретната длъжност.

Приятели на "Юридически барометър"