„Електронно правосъдие“ в проекта на ЗИД на АПК

На 6 юни 2018 г. – повече от година след внасянето му в Народното събрание (НС), Комисията по правни въпроси започна разглеждането на второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс (754-01-16/01.06.2017 г.).

Проектът на Закон за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс е един от първите законопроекти, внесени в 44-то Народно събрание. Законопроектът е внушителен по обем и със своите 158 параграфа си поставя амбициозната задача да усъвършенства административното правораздаване, като направи и необходимите промени, които е разкрило повече от десетгодишното прилагане на Кодекса.

Основната цел, която Законопроектът преследва съгласно мотивите към него и изготвената предварителна оценка, е да допринесе за „по-ефективен, прозрачен и бърз административен процес и правораздаване“. Eдно от средствата за постигане на тази цел съгласно мотивите на вносителите е въвеждането на електронно правосъдие. Безспорно използването на съвременните технологии следва да се насърчи с оглед улесняване на комуникацията и съкращаване на обективно необходимото време за извършване на определени действия. Високите очаквания въз основа на мотивите обаче се сблъскват със съдържанието на предложените текстове, които всъщност не създават цялостна и ясна уредба.

Законопроектът предвижда да бъде създаден нов чл. 18а „Електронни съобщения“. Както заглавието, така и съдържанието на единадесетте му алинеи обаче далеч не изчерпва всички възможни аспекти на електронното правосъдие. В този смисъл тази заявка на вносителите е по-амбициозна от реално постигнатия резултат.

Правосъдието е вид правораздаване, при което един правен спор се решава по обвързващ (и окончателен) за страните начин. За да говорим за правосъдие, компетентният орган, който осъществява правораздавателната дейност, трябва да бъде съдът. Новият чл. 18а (подобно на Административнопроцесуалния кодекс (АПК) като цяло) обаче има по-широко приложно поле – той не се прилага само в отношенията между гражданите и юридическите лица със съда (във връзка с осъществяването на административното правосъдие), а и при комуникацията между тях и административните органи. Следователно използваното от вносителите понятие „електронно правосъдие“ не е напълно коректно.

Електронното правосъдие се описва най-често като правосъдие, осъществявано в електронна среда, т.е. по електронен път и в електронна форма. Пълното въвеждане на електронно правосъдие би означавало всяко процесуално действие, съставляващо част от съдебния процес, да се извършва в електронната среда. Затова всъщност електронното правосъдие е само условно правосъдие – най-често става въпрос за електронизиране на дейности, които са характерни за повечето публични органи и системи. В този смисъл това е електронно управление в рамките на органите на съдебната власт (регистри, обмен на документи, административни услуги). Това, което все пак го отличава от типизираната представа за електронно управление и дава известни основания за употреба на словосъчетанието „електронно правосъдие”, е възможността за осъществяване на специфични дейности по електронен път и в електронна форма – най-общо казано, електронизиране на процесуални действия и удостоверителни изявления. Електронното правосъдие може да се определи и като условно електронно поради факта, че става въпрос не за заместване на човешка дейност от софтуер, а за „безхартиено“ правосъдие.

Имайки предвид казаното дотук, разпоредбата на чл. 18а в най-добрия случай въвежда някои елементи на електронно правосъдие, а по-точно казано – въвежда елементи на електронизация на административните производства.

Тези елементи се отнасят до три основни неща:
Извършване на волеизявления и процесуални действия в електронна форма.
Електронно призоваване.
Електронен обмен на документи и съобщения между органите на съдебната власт и между тях, от една страна, и административните органи, гражданите и юридическите лица от друга.

АПК и в момента съдържа разпоредби, които се отнасят до електронното упражняване на процесуални права от страните и електронната комуникация със съда. Разпоредбата на чл. 137, ал. 2 предвижда възможност за електронно призоваване на посочен от страната електронен адрес. А според чл. 141 пред съда могат да се представят „електронни документи, подписани с квалифициран електронен подпис, по реда на Закона за електронния документ и електронния подпис”.

Законопроектът се опитва да развие уредбата и да разшири приложението ѝ по отношение на производствата пред административните органи. Новите разпоредби обаче съдържат много неясноти и вътрешни противоречия. Причина за това, от една страна, може да се търси в обстоятелството, че отново промените се правят „на парче“, без да са част (и дори в противоречие) от обща концепция. През август 2016 г. влязоха в сила разпоредбите от новата глава Осемнадесет „А“ от Закона за съдебната власт, уреждащи извършването на удостоверителни волеизявления и процесуални действия в електронна форма, които следва да се прилагат за всички органи на съдебната власт, а това означава и тези в областта на административното правосъдие. Кое налага създаването на паралелна и специална уредба на същите отношения в АПК, която да се прилага за органите на съдебната власт в рамките на административното правосъдие, е неразбираемо. Това единствено може да създаде конфликти и да осуети реализацията на идеята за единен портал за електронно правосъдие, който трябва да влезе в сила през август 2019 г. (заедно с разпоредбите, свързани с извършването на процесуални действия и удостоверителни волеизявления в електронна форма).

През ноември 2016 г. влезе в сила и Законът за електронна идентификация, който предвижда как ще се осъществява идентификацията на физическите лица в електронна среда. Законопроектът не държи напълно сметка и за тази уредба.

Избраният начин за осъществяване на електронната комуникация изглежда по-бързият и на пръв поглед по-лесен вариант, но той създава административни и технически пречки пред гражданите и юридическите лица, без да осигурява достатъчно гаранции за ефективността си. Наред с това, той не решава напълно редица въпроси, свързани например с валидността и автентичността на електронните адреси и телефонните номера, с възможността на всички оператори и системи за електронна поща да генерират „електронна разписка“ с всички задължителни реквизити и др. В мотивите липсват аргументи защо е избран именно този вариант, дали е обсъдена възможността за въвеждане на т.нар. сертифицирана електронна поща (или „държавен имейл“) и т.н.

Законодателната техника на въпросната разпоредба също страда от много пороци. В резултат на това в нея се съдържат повторения, неясноти и вътрешни противоречия. Новият чл. 18а предвижда първо, че волеизявленията в рамките на производствата по АПК се правят в електронна форма и се подават по електронен път с електронен подпис. Това правило очевидно не е абсолютно, тъй като съгласно предвиденото изменение в чл. 29 „исканията за издаване на индивидуални административни актове се подават писмено или устно“. Ако гражданите нямат възможност (това е напълно реална житейска хипотеза) или нямат желание да разполагат с такъв, на тях им е предложена алтернативата да ползват пощенски оператор. Интересно е, че законопроектът изрично предвижда при наличие на техническа възможност волеизявлението да може да се изпрати по факс, но не споменава нищо за това то да бъде внесено лично в съответното деловодство. Административните органи, органите на съдебната власт, юридическите лица и адвокатите комуникират единствено по електронен път. По отношение на гражданите е допусната възможност да получават съобщения както чрез имейл, така и чрез SMS. За тази цел според законопроекта те са длъжни да посочат телефон или електронна поща, ако притежават такива, при това само ако те са снабдени с техническата възможност да генерират автоматични потвърждения за получаване. От ал. 8 обаче се разбира, че гражданите могат и да бъдат освободени от задължението да посочват телефон или електронна поща. В кои случаи задължението отпада обаче не става ясно от законопроекта.

Непрецизно са изброени три форми, в които може да се извърши волеизявлението на гражданите и юридическите лица – искания, жалби и съобщения (особено последната дава известен повод за размисъл). Неточно и непоследователно са посочени и различните органи, до които се правят волеизявленията в електронна форма. В ал. 1 на чл. 18а са изброени държавните и местните органи, съдилищата, прокуратурата и съдебните изпълнители. В ал. 2 се говори за държавните и местните органи, други овластени със закон органи или организации, съдилищата, прокуратурата и съдебните изпълнители. В ал. 11 пък са включени общинските органи, а „съдилищата“ са определени като държавни органи. Понятието „организация“ е използвано едновременно в смисъл на юридическо лице (търговец, сдружения, фондации) и като синоним на административен орган.

Преди приемането на окончателния текст на Законопроекта за изменение и допълнение на АПК частта от него, посветена на извършването на действия в административния процес в електронна форма, следва да се прецизира, както от гледна точка на законодателна техника, така и с оглед постигне на съгласуваност между нормите на самия Кодекс, а и между тях и останалите нормативни актове, които съдържат правила, свързани с въвеждането на електронно правосъдие.

Приятели на "Юридически барометър"