Ново ТР по въпроси за принудителното изпълнение

С Тълкувателно решение № 4/2017 от 11.03.2019 г., постановено по Тълкувателно дело № 4/2017 г., Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии на Върховния касационен съд даде отговор на шест въпроса, свързани с принудителното изпълнение. Делото беше образувано по предложение на ръководителите на Гражданската и Търговската колегии заради наличието на противоречива практика по тях.

С решението си ВКС постанови, че:

1. Възлагането при публична продан на привиден кредитор не поражда вещнопрехвърлителен ефект.
Основният аргумент на върховните съдии е, че правото на принудително изпълнение на взискателя предпоставя съществуването на изпълняемото право, съответно неговата липса отнема материалноправната основа на принудителното изпълнение.

2. Този, който е дал своя вещ в залог или ипотека за обезпечаване на чужд дълг в хипотезата, при която изпълнението е насочено върху това имущество, има процесуалното качество на длъжник в изпълнителното производство.
В решението се подчертава, че принудителното изпълнение се изчерпва с прилаганите способи и че страни в процеса са засегнатите от способа, а не „страните по делото“. Залогодателят и ипотекарният длъжник са обвързани от субективните предели на издадения срещу длъжника изпълнителен лист. Те имат идентични на длъжника в изпълнителното производство процесуално качество, съответно права и задължения.

3. Недействителността на публичната продан по чл. 496, ал. 3 ГПК може да се релевира както чрез самостоятелен установителен иск, така и чрез позоваване от ищеца и възражение на ответника в други производства.
В хипотезите на чл. 496, ал. 3 от ГПК, т. е. когато имотът е купен от лице, което е нямало право да наддава, или при невнасяне на цената, публичната продан е недействителна, като на общо основание тази недействителност може да се релевира както чрез предявяване на нарочен установителен иск, така и в производството по предявен иск за собственост върху имота, обект на проданта, включително и чрез възражение на ответника.

4. Искът за обявяване недействителност на извършено от длъжника разпореждане със запорирана вещ или вземане, респ. разпореждане с имот след вписване на възбрана, предявен от лицето, в чиято полза е наложен запорът или възбраната, не е допустим.
Върховните съдии застъпват мнението, че разпоредителните действия на длъжника са непротивопоставими на лицето, в чиято полза е наложен запорът или възбраната и то може да се позове на тази непротивопоставимост без да води съдебен процес за обявяването на недействителността, ако е имало качеството взискател или качеството присъединен кредитор в изпълнителното производство. Поради тази непротивопоставимост лицето, в чиято полза е наложен запорът или възбраната, може да осъществи принудително изпълнение върху възбранения имот или запорираната движима вещ или вземане, но за него липсва правен интерес от иск за обявяване недействителност на извършено от длъжника разпореждане.

5. Лицето, платило трудовото възнаграждение на длъжника въпреки наложения запор, без да удържи сумата по запора, няма качеството на трето задължено лице, но отговаря лично пред кредитора наред с третото задължено лице (чл. 512, ал. 3 ГПК, сега със ЗИДГПК, ДВ, бр. 86/2017 г., чл. 512, ал. 4 ГПК).
ВКС постановява, че предвидената в закона солидарна отговорност на лицето, платило трудовото възнаграждение на длъжника въпреки наложен запор, не му придава качеството на длъжник в изпълнителното производство, тъй като то не е обхванато от субективните предели на издадения срещу длъжника изпълнителен лист. Съгласно чл. 507, ал. 3 от ГПК след получаването на запорното съобщение третото задължено лице има задълженията на пазач спрямо дължимите от него вещи или суми.

6. По реда на чл. 245, ал. 3, изр. второ ГПК (редакцията преди ЗИДГПК ДВ, бр. 86/2017 г.) може да бъде издаден обратен изпълнителен лист за разноските, събрани в изпълнителното производство в полза на взискателя от длъжника, срещу когото е било допуснато предварително изпълнение.
ВКС се мотивира с това, че съобразно чл. 245, ал. 3, изр. второ ГПК (в редакцията до 31.10.2017 г.), ако искът, по който е постановено решение, ползващо се с предварително изпълнение, бъде отхвърлен, в полза на длъжника се издава обратен изпълнителен лист за връщане на сумите или вещите, получени въз основа на допуснатото предварително изпълнение на отмененото решение. Длъжникът е освободен от необходимостта да води искове. За всички вземания на длъжника, които могат да бъдат несъмнено удостоверени от съдебния изпълнител, защото за тях има данни в изпълнителното дело, се издава обратен изпълнителен лист. За събраната от съдебния изпълнител окончателна такса също следва да се издаде обратен изпълнителен лист. Тя е била платена за „удовлетворение” на взискателя в предизвикания от него материално незаконосъобразен изпълнителен процес. Съдебният изпълнител не я дължи обратно, тъй като това е неговото законно възнаграждение за надлежно свършена работа. С измененията на ГПК (ДВ, бр. 86/2017 г.) се дава отговор на поставения преди това за тълкуване въпрос, уточняват в мотивите си върховните съдии.

С цялото решение може да се запознаете тук.

Приятели на "Юридически барометър"