България като 20-та държава в Еврозоната?

В рубриката "Млади автори" Ви представяме статията на нашия млад колега Лора Димитрова относно пътя на България към Еврозоната.

20 години евро.

България като 20-та държава в Еврозоната?

Идеята за еврото е част от глобалната цел на Европейския съюз за постигане на хомогенно икономическо пространство. В израз на тази идея в края на XX век се създава Икономически и паричен съюз. Неговото създаване се предхожда от съществуването на Валутния механизъм (ЕRМ), създаден на 13 март 1979 г. от Европейската Икономическа Общност. Неговата цел е да се постигне парична стабилност в Европа като подготовка за създаване на Икономическия и паричен съюз, което е планирано да се извърши на три етапа.

Първият етап стартира на 1 юли 1990 г. с премахването на всички ограничения за движението на капитали между държавите членки. Планът за Икономическия и паричен съюз предвижда осъществяването на още два етапа, реализирането на които налага прецизиране на правната рамка на Европейския съюз. Започват преговори по преразглеждане на Договора за създаването на Европейската икономическа общност (Договорът от Рим), които водят до създаването на Договора за създаване на Европейския съюз, подписан в Маастрихт на 7 февруари 1992 г. (Договорът от Маастрихт). Той влиза в сила на 1 ноември 1993 г. В чл. 109j Договора от Маастрихт са заложените т.нар. критерии за икономическа конвергенция, на които държавите трябва да отговарят, за да приемат единна европейска валута. По настоящем критериите са поместени в чл. 140 Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), след изменението с Договора от Лисабон от 2007 г.

Години преди подписването на този договор започва вторият етап на Икономическия и паричен съюз със създаването на Европейския паричен институт (ЕПИ) на 1 януари 1994 г. Неговите задачи са засилване на сътрудничеството между централните банки и координиране на паричната политика и подготовка за създаване на Европейска система на централните банки.
След обсъждане и консултации, организирани от ЕПИ, през декември 1995 г. се постига съгласие новата европейска парична единица да носи наименованието „евро“. На следващата година е представен и дизайнът на евробанкнотите. Те влизат в обращение на 1 януари 2002 г.

Възможността първи да приемат единната европейска валута получават 11 държави. Те са определени на 2 май 1998 г. от Съвета на Европейския съюз, който решава, че критериите за участие в третия етап на Икономическия и паричен съюз се покриват от Белгия, Германия, Испания, Франция, Ирландия, Италия, Люксембург, Нидерландия, Австрия, Португалия и Финландия, които ще са пионерите в приемането на единна валута на 1 януари 1999 г.
Междувременно за координирането дейността на паричната политика в еврозоната се създава Европейската централна банка (ЕЦБ) на 1 юни 1998 г.

Третият етап по изграждането на Икономическия и паричен съюз започва на 1 януари 1999 г. с фиксиране на обменните курсове на валутите на държавите членки, участващи първоначално в паричния съюз и с провеждане на единна парична политика. Датата 1 януари 1999 г. отбелязва официалното въвеждане на еврото като единна валута. Тази важна стъпка е последвана от създаването на Валутния механизъм 2 (ERM II), който замества съществуващия от 1979 г. до тогава Валутен механизъм (ERM). Основна цел на новосъздадения механизъм е да функционира като система за поддържане на валутните курсове на желаещите да станат част към еврозоната държави. Броят им нараства през 2001 г., когато Гърция се присъединява. Следват Словения, Кипър, Малта, Словакия, Естония, Латвия и последно включилата се Литва на 1 януари 2015 г.

Държави членки извън еврозоната към момента (март 2019 г.) са България, Хърватия, Чехия, Унгария, Полша, Румъния и Швеция. ДФЕС ги определя като „държави членки с дерогация“. Извън обхвата на това понятие остават Дания и Обединеното кралство, които нямат задължението да приемат еврото като национална валута, тъй като са договорили клаузи за неучастие в Договора от Маастрихт. „Държавите членки с дерогация“ са задължени да въведат еврото, но не отговарят на изискванията за членство в Еврозоната. Както бе посочено по-горе, критериите са определени в чл. 140 ДФЕС. Те са следните:

1. Постигане във висока степен на ценова стабилност. Изискването се счита за покрито, когато размерът на инфлацията се приближава в най-голяма степен (не повече от 1,5 процентни пунка) до онзи в трите държави членки с най-добри показатели по отношение на ценовата стабилност;

2. Устойчивост на държавната финансова позиция; това е видно от постигането на държавна позиция без прекомерен дефицит, наличието на който се определя от Съвета, по предложение на Комисията, след извършване на цялостна оценка на представените от заинтересованата държава членка съображения.( чл. 126, пар. 6 ДФЕС);

3. Стабилност на валутния курс, изразяваща се в спазване в нормални граници на отклонение, в съответствие с предвиденото от валутния механизъм на Европейската парична система, в който държавата трябва да членува в продължение на най-малко две години, без да е осъществено девалвиране спрямо еврото;

4. Трайността на конвергенцията, постигната от държавата членка с дерогация и от нейното участие във валутния механизъм, което намира отражение в размера на лихвените проценти в дългосрочен аспект (не повече от 2 процентни пункта над лихвения процент в трите държави членки с най-добри показатели за ценова стабилност).

На 23 май 2018 г. е публикуван Доклад за конвергенцията от 2018 г.: Преглед на напредъка на държавите членки към въвеждане на еврото. Докладът на комисията е публикуван успоредно с доклада за конвергенцията на Европейската централна банка. Въз основа на този доклад се взема решение дали дадена държава членка е готова да приеме еврото като национална валута. Докладът от май 2018 г. обхваща останалите седем членки с дерогация: България, Полша, Румъния, Унгария, Хърватия, Чехия и Швеция. Относно България изложените в доклада констатации са с положителен тон – покрива критериите за ценова стабилност, стабилни публични финанси, устойчивост на конвергенцията във връзка с дългосрочните лихвени проценти. Критерият, на който България все още не отговаря е стабилност на валутния курс. Изпълнението на това изискване е обвързвано с участие на държавата във валутния механизъм ERM II в продължение на две години без сериозно напрежение.

В отговор на този извод, България заявява готовността си за въвеждане на еврото като национална валута с изпратеното на 29 юни 2018 година съвместно писмо от министъра на финансите Владислав Горанов и управителя на Българската народна банка Димитър Радев. Текстът на писмото заявява твърдото намерение България да кандидатства за влизане в ERM II до юли 2019 г., последвано от въвеждане на еврото след изпълняване на всички критерии за конвергенция, посочени в чл. 140 ДФЕС. Освен членство в ERM II, изявено е очакване за присъединяване и към Банковия съюз. Изразената готовност за присъединяване към еврозоната е подкрепена от изложените в писмото предварителни необходими действия, които България се ангажира да изпълни, за да се извърши плавен преход към ERM II. По този повод се предвиждат и промени в българското законодателство. Необходимостта от това действие е констатирана и в Доклада на комисията, чийто извод е, че е налице несъответствие между българското законодателство с ДФЕС (чл. 131).

В подкрепа на изявената от България готовност за членство в ERM II и въвеждане на еврото като национална валута, в края на 2018 г. за извършени промени в Закона за Българската народна банка. Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за Българската народна банка (ЗИДЗБНБ) е внесен от Министерски съвет на 29.10.2018 г. и е приет на 13.12.2018 г. Текстът на закона е обнародван в бр. 106 на ДВ от 21.12.2018 г.

В мотивите на законопроекта е посочено, че основна цел на ЗИДЗБНБ е отразяване на изискванията на законодателството на Европейския съюз към регулаторната рамка за централната банка на Република България. Проектът е изготвен на оценката, дадена в Докладите за конвергенция на Европейската комисия и Европейската централна банка, споменати по-горе.

Съгласно изводите в докладите за конвергенция, сред законите, които не са в пълно съответствие с ДФЕС, е и Законът за кредитните институции (ЗКИ). Със ЗИДЗБНБ, обнародван на 21.12.2018 г. са направени промени и в ЗКИ по отношение на необходимостта от осъществяване на тясно сътрудничество между БНБ и ЕЦБ. Освен промените в съществуващите разпоредби на закона, е създадена и отделна нова глава 11а, озаглавена „Тясно сътрудничество“, която отразява предписанията на Регламент (ЕС) № 1024/2013 на Съвета за възлагане на Европейската централна банка на конкретни задачи относно политиките, свързани с пруденциалния надзор над кредитните институции.

С приемането на законопроекта се цели постигане на съответствие между българското и европейското законодателство по отношение на изискванията за институционална, функционална и персонална независимост на БНБ, за забрана за парично финансиране и привилегирован достъп, както и по отношение на задължението за опазване на професионална тайна.

В отговор на отправеното от България искане за присъединяване към ERM II ЕЦБ е започнала преглед на качеството на активите на българската банкова система. Доклади за конвергенцията се публикуват на всеки две години или когато е налице конкретно искане от държава членка за оценяване на нейната готовност да се присъедини към еврозоната. Доклад с резултати от прегледа на ЕЦБ се очаква да бъде представен през юли 2019 г.

Въвеждането на еврото като национална валута е важна стъпка към по-успешна и пълна интеграция на България в Европейския съюз. Изпълнението на три от четирите критерия за присъединяване към Еврозоната няма как да не бъде отчетено в положителна светлина. Надявамe се заявката за пристъпване към изпълнение на последното условие да бъде приета и скоро България да заеме мястото на 20-та държава в Еврозоната.

Последните от Лора Димитрова

Приятели на "Юридически барометър"