Legalbarometer.bg - Юридически барометър - Статии с етикет: европейски съюз

Създаването на Европейска прокуратура е решителна крачка в развитието на наказателното право на ЕС. От начина, по който тя стартира своята дейност и ефективността на нейните действия, до голяма степен ще зависи легитимността, с която тя се ползва сред държавите членки, както и възможното бъдещо разширяване на нейната компетентност.

По повод стартирането на дейността на Европейската прокуратура на 28 септември 2020 г. Ви представихме поредица от материали, свързани със създаването и функционирането ѝ, като днес завършваме темата с въпроса за отношенията на Европейската прокуратура с партньори, с трети държави и с международни организации.

В продължение на темата за Европейската прокуратура бихме искали да обърнем внимание на въпроса за отношенията й с националните власти и разпределението на компетентността между тях.

След като Ви представихме как възникна и се разви идеята за Европейската прокуратура и общите характеристики на нейния модел, днес публикуваме материал за структурата и организацията й.

В продължение на темата за Европейската прокуратура днес публикуваме кратък материал за общите характеристики на нейния модел.

На 28 септември 2020 г. Европейската прокуратура официално започна работа. На тържественото заседание в Съда на Европейския съюз по встъпване в длъжност речи произнесоха г-н Koen Lenaerts, председател на Съда на Европейския съюз, и г-жа Laura Codruţa Kövesi – първият европейски главен прокурор. Европейски прокурор в Европейската прокуратура от България е г-жа Теодора Георгиева – доктор по право, последователно прокурор в Софийската районна и в Софийската градска прокуратура, съдия в Административен съд – София град към момента на избирането й.

На Европейската прокуратура беше посветен специален брой на Юридически барометър. Използваме повода, за да Ви запознаем по-подробно с Европейската прокуратура. Днес ще Ви представим как възникна и се разви идеята за Европейската прокуратура, а в последващи публикации накратко ще представим основните въпроси на статута и функционирането й, като започнем с общите характеристики на модела, структурата и организацията, материалната компетентност и отношението на Европейската прокуратура с националните органи за разследване и наказателно преследване.

На 03 септември 2020 г. Съдът на Европейския съюз постанови решение по дело C‑356/19, образувано по преюдициално запитване, отправено на основание член 267 от Договора за функциониране на Европейския съюз от Sąd Rejonowy dla m. st. Warszawy XV Wydział Gospodarczy (Варшавски столичен районен съд, XV търговско отделение, Полша). Със запитването – предмет на делото, полският съд иска по същество да установи дали Регламент № 261/20041 („Регламента“), и по-специално член 7, параграф 1 от него, трябва да се тълкува в смисъл, че пътник с отменен или много закъснял полет или пък негов правоприемник може да изисква изплащане на посоченото в тази разпоредба обезщетение в националната валута, която е законно платежно средство по неговото местоживеене, поради което посочената разпоредба не допуска правна уредба или съдебна практика на държава членка, по силата на които искът, предявен за целта от такъв пътник или негов правоприемник, се отхвърля единствено поради това, че цената му е посочена в тази национална валута.

С решение от 5. май 2020 г. Федералният конституционен съд на Германия обяви за несъвместими с германския Основен закон някои решения на ЕЦБ за изкупуване на дълг от европейски правителства. Решението е пореден етап в спора за конституционното върховенство в рамките на Европейския съз и е основание за дебат по различни правни проблеми. То обаче идва в доста необичаен момент и може би носи заплахи от друг характер на места, различни от Германия. Отвъд проблемите на тълкуването на Федералния конституционен съд се задава и въпросът дали конституционните съдии също имат отговорност към бъдещето на европейския проект и каква е тя.

С целия коментар на авторите можете да се запознаете тук.

Народното събрание прие на второ четене промени в Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). С едно от допълненията се разшири обхватът на Закона и се предвиди, че държавата и общините ще отговарят и за вредите, причинени на граждани и юридически лица от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове.

Юридически барометър стартира нова рубрика "Млади автори", в която ще публикуваме статии, анализи и коментари на студенти и докторанти по право. Днес Ви представяме коментара на нашия млад колега Лора Димитрова - студент в Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“.

На 25 май 2018 г. започва да се прилага Общият регламент относно защитата на данните (GDPR).
В тази връзка очаквайте интервю с г-жа Невин Фети – доктор по въпросите на защитата на класифицираната информация при договори, чийто предмет или изпълнение налага достъп до такава информация, преподавател по Правен режим на класифицираната информация в ЮФ на СУ „Св. Климент Охридски“, преподавател в Националния институт на правосъдието и в Института по публична администрация по въпроси, свързани със защитата на класифицираната информация, защитата на личните данни и достъпа до обществена информация, съветник по правни въпроси на Президента на Република България.

Приятели на "Юридически барометър"