Скъпи приятели на Юридически барометър,
След известно прекъсване поради сложната епидемична обстановка, свързана с разпространението на Covid-19, имаме удоволствието да Ви информираме, че публичното представяне на двадесетия брой на списание Юридически барометър ще се състои на 22 март (сряда) 2023 г. от 11.00 часа в зала „София“, Гранд Хотел София.
Общото събрание на Гражданска колегия (ОСГК) на Върховния касационен съд (ВКС) се произнесе с Тълкувателно решение № 2/2020 от 20.02.2023 г. по Тълкувателно дело № 2/2020 г., с което реши, че българското право не предвижда възможност за промяна на данните относно пола в актовете за гражданско състояние. Делото бе образувано поради наличието на противоречива съдебна практика на ВКС относно разбирането за „пол“ в националното ни право и приложимостта на чл. 8 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС).
Представяме на Вашето внимание изключително интересния доклад-обобщение на емпиричните данни, разглеждани в рамките на Проекта „Кризата с Covid-19 и бъдещето на либерално-демократичните конституционни модели“, осъществяван от екип на Софийския университет „Св. Кл. Охридски“ с ръководител проф. Даниел Вълчев.
Съдът на ЕС (Съда) постанови решение по съединени дела С-704/20 и С-39/21, касаещи преюдициални запитвания на Нидерланския Conseil d’État (Държавен съвет) и на Първоинстанционния съд Хага относно служебна проверка на задържането на незаконно пребиваващ чужденец или търсещо убежище лице, по-конкретно – дали националният съд е длъжен да проверява спазването и на непосочени от съответното лице условия за законосъобразност.
Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии (ОСГТК) на Върховния касационен съд (ВКС) постанови Тълкувателно решение № 4/2019 от 14.10.2022 г. по Тълкувателно дело № 4/2019 г. То е образувано по предложение на състав на Второ търговско отделение на ВКС, направено с определение по т. д. № 1777/2018 г., поради констатирана противоречива практика на съдебни състави на ВКС по въпроса: „До кого следва да бъде адресирано изявлението на длъжника за признаване на вземането му, за да е налице прекъсване на давността на основание чл. 116, б. „а“ от Закона за задълженията и договорите?“.
Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии (ОСГТК) на Върховния касационен съд (ВКС) постанови Тълкувателно решение № 1/2021 от 01.08.2022 г. по Тълкувателно дело № 1/2021 г. То е образувано поради противоречива практика на съдебни състави на ВКС по въпроса: „При прилагане разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД преценката на съда за размера на справедливото обезщетение за неимуществени вреди от деликт ограничена ли е в рамките на претендираната от пострадалия с исковата молба сума или размерът на справедливото обезщетение, което се намалява според установеното съпричиняване, не е обусловен от заявената претенция, но не може да се присъди сума, надхвърляща поисканата в петитума?“.
На 28 юли 2022 г. Конституционният съд се произнесе с решение по к. д. № 3/2022 г., с което отхвърли искането на омбудсмана на Република България за установяване на противоконституционност на § 5 от Преходните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Семейния кодекс (Обн., ДВ, бр. 103 от 2020 г.).
На 14 юли 2022 г. Съдът на Европейския съюз (Съдът) се произнесе с Решение по дело C-572/21 | CC, в което тълкува въпроса относно компетентността на юрисдикцията на държава членка по дело за упражняване на родителски права на основание на Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност (Регламент „Брюксел ІІа“), при преместване на обичайното местопребиваване на детето на територията на трета държава – страна по Хагската конвенция от 1996 г., в хода на производството.
Министерският съвет прие днес Наредба за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността „Право“ и професионална квалификация „юрист“. Целта е да се актуализира Наредбата от 1996 г., така че тя да отговаря на съвременните изисквания и европейски стандарти.
Върховният касационен съд (ВКС), г.к., IV г.о. в производство е по реда на чл. 290 ГПК се произнесе с Решение № 67/23.06.2022 г. по гр. д. № 1297 по описа за 2018 г., по което касационното обжалване е допуснато за проверка за противоречие с практиката на ВКС по въпроса дали договорът за прехвърляне на вещни права върху чужд недвижим имот се разваля се по право по силата на влязло в сила решение за съдебно отстранение срещу приобретателя на имота или е необходимо предявяването на иск по чл. 189, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 87, ал. 3 ЗЗД.
