Институтът на произхода и фактическото съжителство

Тази седмица представяме още един интересен въпрос, на който беше посветена темата на 17. брой на списание Юридически барометър – „Институтът на произхода”.

Аспекти на фактическото съжителство във връзка с института на произхода

От гледна точка на института на произхода фактическо (съпружеско) съжителство несъмнено има много важно значение. Близо 60% от децата в България през последните години не се раждат в брак. Мнозинството от тях обаче се отглеждат в семейна среда с установен произход от двамата родители. Това означава, че фактическото съжителство все повече се очертава като основна форма за създаване на семейство. При това положение пълното „мълчание“ на Семейния кодекс е трудно обяснимо.

Следва да се подчертае, че в българския правен ред съществуват легални дефиниции на това понятие. Според разпоредбата на §1, т. 18 от Допълнителните разпоредби на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество фактическо съжителство на съпружески начала е доброволно съвместно съжителство на съпружески начала на две пълнолетни лица, по отношение на които не съществува родство, представляващо пречка за встъпване в брак, което е продължило повече от две години и при което лицата се грижат един за друг и за общо домакинство. Същото определение се съдържа и в разпоредбата на §1, т. 6 от Закона за съдебната власт. Законът за чужденците в Република България пък в §1, т. 10 от Допълнителните разпоредби дава дефиниция на фактическо извънбрачно съжителство. Такова е налице, когато лицата живеят в едно домакинство и съжителстват на съпружески начала.

Понятието се използва в близо 43 други закона, без да бъде дефинирано. Това означава, че фактическото съпружеско съжителство се признава от българското право и се свързва с определени правни последици. Във всяка друга област на правно регулиране, но не и в семейното право.

Аргументите против законодателното уреждане на фактическото съпружеско съжителство са известни, като в най-крайния им вариант те са свързани със страха, че тази уредба може да се използва за „узаконяване“ и на съжителството между лица от един и същи пол, а в перспектива и за признаване на правото им да сключват брак. Подобни изводи обаче не могат да се почерпят нито от законодателните предложения, нито от изложената позиция дори на най-отявлените застъпници на идеята за уредба на фактическото съпружеско съжителство в Семейния кодекс. Най-малкото защото тези предложения винаги са били поставяни за обсъждане и дискутирани именно през призмата фактическото съпружеското съжителство да бъде алтернатива на брака, т.е. като съюз между мъж и жена. Най-популярното определение на понятието за фактическо съпружеско съжителство е, че това е неформален доброволен и траен личен съюз за съвместен живот на мъж и жена, основан на свободната им обща воля за съжителство в семейна общност като съпрузи.

Законопроектът за Семеен кодекс (№ 802-01-37/01.04.2008 г.) предлага уредба на фактическото съпружеско съжителство, която обаче в резултат на разгорещената полемика не е подкрепена от народните представители и отпада от окончателния текст на Кодекса. В разпоредбата на чл. 13 от Законопроекта е предвидено, че фактическото съпружеско съжителство между мъж и жена има правно значение в предвидените от закона случаи и че подлежи на регистрация по реда на Закона за гражданската регистрация. Най-голямо значение за настоящата тема има разпоредбата на чл. 66, която урежда положението на децата, родени от това съжителство. По подобие на уредбата на произхода от бащата на децата, родени от брака, проектът предвижда законова оборима презумпция, според която за баща на детето се счита партньорът на майката, ако то е родено през време на регистрирано фактическо съпружеско съжителство или преди да са изтекли 300 дни от прекратяването му. Изрично е уредена и колизията между презумпции – презумпцията за бащинство по чл. 63 (относно съпругът на майката) има приоритет пред презумпцията за бащинство на партньора на майката във фактическото съпружеско съжителство. Предвиден е и ред за оспорване на презумптивното бащинство.

Намаляването на броя на браковете и същественото увеличение на броя на децата, родени при фактическо съпружеско съжителство (или поне преди формалното сключване на брак) ясно показват, че обществото (или поне родителите на близо 60% от родените всяка година деца) и неговото отношение към семейството са се променили. Правото не може да остане безразлично към тази тенденция. Първо, защото Конституцията на Република България изрично прокламира принципа на равенство на родените в брака и извън брака деца. Второ, защото в съответствие с чл. 3 от Конвенцията за правата на детето подобно изравняване в правния статус съответства на стандарта за най-добрия интерес на детето. Не на последно място, подобна уредба гарантира в по-голяма степен зачитането на правото на личен и семеен живот, гарантирано от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.

Очаквайте материал относно института на произхода и проблемите, свързани със сурогатното (заместващо) майчинство.

Приятели на "Юридически барометър"