Факсът - задължителен при сигнал за корупция
След няколкогодишна работа по различни варианти на антикорупционен закон на 19 януари 2018 г. в Държавен вестник беше обнародван Законът за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество. По време на процедурата по неговото приемане се провеждаха дебати, изказаха се експерти в различни области, всички парламентарни групи (къде активно, къде свенливо) изразиха позиции, коментираха го редица институции, очаквано се възбуди и неправителственият сектор. Извън фокуса на дискусиите обаче остана един дребен детайл, който при стриктно прилагане на вече приетия закон би могъл да създаде неочаквани проблеми.
В разпоредбата на чл. 48, ал. 1, т. 1 от закона са изброени реквизитите, които всеки сигнал за корупция следва да съдържа, а именно: трите имена, единен граждански номер, адрес, телефон, факс и електронен адрес на подателя, ако има такъв. Тълкуването на посочената разпоредба води към извода, че законодателят прозорливо допуска възможността лицето, подаващо сигнала, да не разполага с електронен адрес и поради това прави уговорката „ако има такъв”. Но съответният сигнал няма да бъде разгледан, ако подателят не е посочил наред с трите си имена, единния си граждански номер, адреса си и телефона си (вероятно в смисъл на телефонния си номер) и факс.
Екипът на Юридически барометър счита за похвално желанието на законодателя да отдаде дължимото на факса и неговата роля за развитието на българското общество през 90-те години на миналия век. Същевремнно с известни усилия потискаме съблазънта да се възползваме от пазарната ниша за търговия с факсови апарати, до която посочената разпоредба може да доведе. Но надделява съображението за публичен интерес.
Така че, уважаеми законодатели, даваме знак да си оправите закона.
