На 27 март 2018 г. Конституционният съд постанови решение по конституционно дело № 10/2017 г., с което отхвърли искането на пленума на Върховния касационен съд за обявяване на противоконституционност и на несъответствие с чл. 6 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи на чл. 127, ал. 1, предложения предпоследно и последно от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), както и искането на пленума на Върховния касационен съд (ВКС) и на Висшия адвокатски съвет (ВАдвС) за установяване на противоконституционност на чл. 411а, ал. 1, т. 4 от НПК.
През последните седмици порочна слава придоби внесеният от Министерския съвет на 19 декември 2017 г. Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс (702-01-55/19.12.2017). Силно отрицателно по него се изказаха както авторитетни преподаватели по наказателно право, така и практикуващи юристи. Критични становища са постъпили в Народното събрание от Върховния касационен съд и от Висшия адвокатски съвет. Вероятно заради шумния обществен отзвук Народното събрание обяви, че спира работата по законопроекта с оглед провеждане на по-продължително обсъждане (защо това обсъждане не е направено предварително, е въпрос, който за съжаление все по-малко буди учудване).
На 18 януари 2018 г. Народното събрание прие на второ четене нов Закон за частната охранителна дейност (ЗЧОД) (ДВ, бр. 10 от 30.01.2018 г.). С приближаването на момента, от който той ще започне да се прилага (30.03.2018 г.), бихме искали да обърнем внимание на една част от него – разпоредбите, които създават нов вид охранителна дейност, а именно охрана на урбанизирана територия.
В закрито заседание, проведено на 13 март 2018 г., Конституционният съд разгледа конституционно дело № 14/2017 г., докладвано от съдията Румен Ненков, и постанови решение, с което отхвърли искането на 66 народни представители от 44. Народно събрание за установяване на противоконституционност на чл. 6, ал. 1, Раздел ІІ, т. 1.2 „Субсидии и други трансфери“ от Закона за държавния бюджет на Република България за 2018 година (обн., ДВ, бр. 99 от 12.12.2017 г., в сила от 1.01.2018 г.).
Може да Ви звучи странно, че ще започна представянето си в тази нова правна страница в интернет с коментар на един незначителен нормотворчески феномен. Съществуването на този феномен обаче е много показателно за начина на разсъждение на българския нормотворец в периода от интензивното проникване на правото на Европейския съюз у нас (някъде около 2005 г.) досега. Но преди да опиша конкретния случай, ще започна малко по-отдалеч. Правната система, както учат в университета, е идеална система – в нея е важно не само какви нещата са, но и какви могат да бъдат. В това се крие и ужасяващата сила на правото, което би могло да забрани всяко, дори и най-есетственото човешко поведение. Такава правна система е напълно възможна, но тя би била напълно лишена от обещствената си функция, която е призвана да изпълнява – да регулира съществуващите сред хората отношения по разумен начин. Именно затова фактическото, както казва проф. Живко Сталев, има „нормативна сила“.
Каквото и да се напише за обнародвания на 19 януари 2018 г. Закон за изменение на Закона за собствеността, удължаващ за пореден път спирането на придобивната давност върху имоти – частна държавна и частна общинска собственост, едва ли може да предаде достатъчно адекватно създалото се с тази законодателна намеса абсурдно положение.
Нека припомним накратко хронологията на измененията в Закона за собствеността, които неведнъж сме имали повод да коментираме в рамките на списание Юридически барометър (в рубриката „неизпълнението на закона като причина за неговата промяна“).
След няколкогодишна работа по различни варианти на антикорупционен закон на 19 януари 2018 г. в Държавен вестник беше обнародван Законът за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество. По време на процедурата по неговото приемане се провеждаха дебати, изказаха се експерти в различни области, всички парламентарни групи (къде активно, къде свенливо) изразиха позиции, коментираха го редица институции, очаквано се възбуди и неправителственият сектор. Извън фокуса на дискусиите обаче остана един дребен детайл, който при стриктно прилагане на вече приетия закон би могъл да създаде неочаквани проблеми.
