Legalbarometer.bg - Юридически барометър - Статии с етикет: законодателство

По повод окончателното приемане на Закона за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс и наложеното от президента вето на отделни негови разпоредби, представяме коментар на редица спорни моменти, които заслужават внимание. Материалът е подготвен от екип от Адвокатско дружество „Попов, Арнаудов и партньори”, включващ Елеонора Сергиева – съдружник в адвокатското дружество, Галин Попов – главен управляващ съдружник, и Емилиян Арнаудов – управляващ съдружник на Адвокатско дружество „Попов, Арнаудов и партньори”.

Конституционният съд (КС) се произнесе с Решение № 13 по конституционно дело № 3 от 2018 г., образувано по искане на седемдесет и пет народни представители от 44-тото Народно събрание на основание чл. 149, ал. 1, т. 4 от Конституцията на Република България за произнасяне за съответствие на сключената от Република България Конвенция на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие (Конвенцията) с Конституцията.

Президентът върна за ново обсъждане в Народното събрание приетия Закон за допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол. Румен Радев аргументира наложеното вето с наличието в Закона на текстове, които не са в защита на обществения интерес. Спорните разпоредби са § 3 и § 4, които касаят следното:

На основание чл. 18, ал. 2 от Закона за Конституционен съд и чл. 20а, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Конституционния съд и във връзка с Определение на Конституционния съд от 20 март 2018 г. представям моето писмено правно мнение по предмета на конституционно дело № 3/2018 г. за произнасяне за съответствие на сключената от Република България Конвенция на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие с Конституцията на Република България преди ратификацията й.

Вече няколко години се обсъжда необходимостта от приемане на нов закон, уреждащ материята за „детско правораздаване”, който да замени действащия от 1958 г. Закон за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните. По време на пълномощията на 43-то Народно събрание работна група от Министерството на правосъдието (МП) изготви проект на закон, който обаче не беше приет поради предсрочното прекратяване на мандата на парламента.

На 21 юни 2018 г. Народното събрание започна гласуването на второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс (754-01-16/01.06.2017 г.). Освен коментираните вече от екипа на Юридически барометър изменения, свързани с електронното правосъдие, внимание заслужава и предложението за увеличаване на размера на съдебните такси за касационно обжалване, което предизвика голям обществен отзвук.

На 6 юни 2018 г. – повече от година след внасянето му в Народното събрание (НС), Комисията по правни въпроси започна разглеждането на второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс (754-01-16/01.06.2017 г.).

Проектът на Закон за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс е един от първите законопроекти, внесени в 44-то Народно събрание. Законопроектът е внушителен по обем и със своите 158 параграфа си поставя амбициозната задача да усъвършенства административното правораздаване, като направи и необходимите промени, които е разкрило повече от десетгодишното прилагане на Кодекса.

През месец юли 2016 г. 43-то Народно събрание прие промени в Закона за държавния служител (ЗДСл), с които се въведоха по-строги критерии за заемане на длъжности в администрацията, засили се конкурсното начало и се създадоха повече гаранции за стриктното придържане към него при назначаването на държавна служба. Съгласно правилата на ЗДСл отпреди изменението конкурсът се провеждаше от конкурсна комисия от съответната администрация.

Законът за изменение и допълнение на Закона за Комисията за финансов надзор (Обн., ДВ, бр. 95 от 28 ноември 2017 г.) предизвика интерес от две различни гледни точки. На първо място със ЗИДЗКФН се промени редът за определяне на възнаграждения на председателя и другите членове на Комисията по финансов надзор. Преди изменението председателят на Комисията получаваше основно месечно възнаграждение в размер 90 на сто от възнаграждението на председателя на Народното събрание, а възнаграждението на останалите членове на Комисията бе обвързано с това на председателя.

На 27 март 2018 г. Конституционният съд постанови решение по конституционно дело № 10/2017 г., с което отхвърли искането на пленума на Върховния касационен съд за обявяване на противоконституционност и на несъответствие с чл. 6 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи на чл. 127, ал. 1, предложения предпоследно и последно от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), както и искането на пленума на Върховния касационен съд (ВКС) и на Висшия адвокатски съвет (ВАдвС) за установяване на противоконституционност на чл. 411а, ал. 1, т. 4 от НПК.

Приятели на "Юридически барометър"