Legalbarometer.bg - Юридически барометър - Статии с етикет: законодателство

С Решение № 72/02.06.2021 г. по гр. д. № 3478 по описа за 2020 г. състав на Върховния касационен съд (ВКС), I-во гражданско отделение, с председател съдия Маргарита Соколова и членове съдия Светлана Калинова и съдия Гълъбина Генчева отговори на въпроса: когато идеална част от недвижим имот е продадена от съсобственик на трето за съсобствеността лице, без другият съсобственик да е поканен да я купи или уведомен за продажбата, коя от страните по делото носи доказателствената тежест относно момента на узнаване на продажбата от ищеца при направено от ответника възражение за неспазване на двумесечния преклузивен срок за предявяване на иска по чл. 33, ал. 2 от Закона за собствеността (ЗС).

В рубриката ни „Млади автори“ днес Ви представяме статията на нашия млад колега Васил Силяновски – юрист, редовен докторант по финансово и данъчно право в Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“.

С Решение № 5 от 27.04.2021 г. Конституционният съд обяви за противоконституционни разпоредби от Закона за политическите партии и от Изборния кодекс, касаещи финансирането на дейността на партиите. За да се произнесат, конституционните съдии анализират нормативната уредба и излагат следните основни аргументи:

С Тълкувателно решение № 4/29.03.2021 г. по Тълкувателно дело № 3/2019 г. Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд (ОСС от I и II колегия на ВАС) реши:
Срокът за съставяне на акт за установяване на административно нарушение в случаите по чл. 210а от Закона за защита на потребителите започва да тече от откриване на нарушителя съгласно чл. 34, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания.

Върховният касационен съд (ВКС) образува Тълкувателно дело № 1/2021 г. по описа на ВКС, Гражданска колегия, за приемане на тълкувателно решение по въпроса: „Допустимо ли е ненавършило пълнолетие дете да направи отказ от наследство и представлява ли той отказ от права по смисъла на чл. 130, ал. 4 СК?“

Министерството на правосъдието предлага изпитът за придобиване на юридическа правоспособност през 2021 г. вместо през месец октомври да се проведе през месец ноември, а заявлението за явяване на изпит и приложенията към него да се подават до края на месец септември 2021 г. вместо до края на месец август. Това е видно от публикуван в портала за обществени консултации проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 1 от 2019 г. за придобиване на юридическа правоспособност.

Във връзка с констатирана противоречива практика на състави на Върховния касационен съд (ВКС) е образувано Тълкувателно дело № 1/2021 г. за приемане от Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии (ОСГТК) на ВКС на тълкувателно решение по въпроса: „Когато в исковата молба пострадалият от деликт претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на определена сума, без да признава съпричиняване от своя страна, обвързан ли е съдът да приеме, че справедливото обезщетение за всички вреди е в рамките на претендираната сума, след което да намали обезщетението според установеното съпричиняване или е обвързан да приеме, че справедливото обезщетение, след намаляването му според установеното съпричиняване, е в рамките на претендираната сума?

По искане на Висшия адвокатски съвет (ВАдвС) Конституционният съд (КС) образува к.д. № 1/2021 г. за установяване на противоконституционност на разпоредбата на § 2 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за допълнение на Закона за задълженията и договорите (Обн., ДВ, бр. 102/01.12.2020 г.) и к.д. № 2/2021 г. за установяване на противоконституционност на чл. 4, т, 15, чл. 101, ал. 4, изр. второ, чл. 103, ал. 8 и чл. 73, ал. 3, изр. второ от Закона за мерките срещу изпиране на пари.

Три дни след публикуването на материал на сайта на Юридически барометър относно Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (Законопроекта), внесен в Народното събрание на 17 декември 2020 г., и след като той беше приет на първо четене от водещата комисия на 13 януари 2021 г. (първият работен ден на депутатите за годината) със заявка за бързото му придвижване, 9 от 10-те му вносители внезапно го оттеглиха, без да се сочат каквито и да било аргументи.

На интернет страницата на Върховния административен съд (ВАС) беше публикувано съобщение, че на 29 януари 2021 г. от 10.00 часа Общото събрание на съдиите от колегиите на ВАС ще разгледа в открито заседание пет тълкувателни дела, а именно т. д. №№ 4, 6, 8, 9 и 10 от 2019 г. Взимайки повод от това, бихме искали да обърнем внимание на Тълкувателно дело № 9/2019 г. и Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (Законопроекта), внесен в Народното събрание на 17 декември 2020 г. (Сигн. № 054-01-119).

Приятели на "Юридически барометър"