Legalbarometer.bg - Юридически барометър - Статии с етикет: законодателство

Министерството на правосъдието предлага изпитът за придобиване на юридическа правоспособност през 2021 г. вместо през месец октомври да се проведе през месец ноември, а заявлението за явяване на изпит и приложенията към него да се подават до края на месец септември 2021 г. вместо до края на месец август. Това е видно от публикуван в портала за обществени консултации проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 1 от 2019 г. за придобиване на юридическа правоспособност.

Във връзка с констатирана противоречива практика на състави на Върховния касационен съд (ВКС) е образувано Тълкувателно дело № 1/2021 г. за приемане от Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии (ОСГТК) на ВКС на тълкувателно решение по въпроса: „Когато в исковата молба пострадалият от деликт претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на определена сума, без да признава съпричиняване от своя страна, обвързан ли е съдът да приеме, че справедливото обезщетение за всички вреди е в рамките на претендираната сума, след което да намали обезщетението според установеното съпричиняване или е обвързан да приеме, че справедливото обезщетение, след намаляването му според установеното съпричиняване, е в рамките на претендираната сума?

По искане на Висшия адвокатски съвет (ВАдвС) Конституционният съд (КС) образува к.д. № 1/2021 г. за установяване на противоконституционност на разпоредбата на § 2 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за допълнение на Закона за задълженията и договорите (Обн., ДВ, бр. 102/01.12.2020 г.) и к.д. № 2/2021 г. за установяване на противоконституционност на чл. 4, т, 15, чл. 101, ал. 4, изр. второ, чл. 103, ал. 8 и чл. 73, ал. 3, изр. второ от Закона за мерките срещу изпиране на пари.

Три дни след публикуването на материал на сайта на Юридически барометър относно Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (Законопроекта), внесен в Народното събрание на 17 декември 2020 г., и след като той беше приет на първо четене от водещата комисия на 13 януари 2021 г. (първият работен ден на депутатите за годината) със заявка за бързото му придвижване, 9 от 10-те му вносители внезапно го оттеглиха, без да се сочат каквито и да било аргументи.

На интернет страницата на Върховния административен съд (ВАС) беше публикувано съобщение, че на 29 януари 2021 г. от 10.00 часа Общото събрание на съдиите от колегиите на ВАС ще разгледа в открито заседание пет тълкувателни дела, а именно т. д. №№ 4, 6, 8, 9 и 10 от 2019 г. Взимайки повод от това, бихме искали да обърнем внимание на Тълкувателно дело № 9/2019 г. и Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (Законопроекта), внесен в Народното събрание на 17 декември 2020 г. (Сигн. № 054-01-119).

Семейният кодекс (СК) предвижда, че родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Съгласно чл. 146, ал. 1, изр. 1 от СК паричната издръжка се изплаща ежемесечно. Този срок е установен най-вече с оглед интереса на детето да получи необходимите средства за живота си своевременно.

Европейската комисия предяви иск пред Съда на ЕС срещу България поради неизпълнение на решение на Съда от 5 април 2017 г. по дело C‑488/15.

Върховният касационен съд (ВКС) образува Тълкувателно дело № 6/2020 г. за приемане на тълкувателно решение от Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии (ОСГТК) на ВКС по следния въпрос:

Подлежат ли на отмяна по реда на чл. 303 и сл. ГПК влезлите в сила постановления по чл. 496, ал. 1 ГПК за възлагане на недвижими имоти?“.

Върховният административен съд (ВАС) съобщи за отправено преюдициално запитване до Съда на ЕС (СЕС) в материята на обществените поръчки. Пълният текст на определението и съответно пълните мотиви на съда не са достъпни, тъй като делото, по което е отправено запитването, е секретно. Въпреки това е сигурно, че решението на СЕС ще има значение за много от обществените поръчки в България, тъй като въпросите, формулирани от ВАС, касаят преценката на възложителя дали е изправен пред необичайно ниска оферта:

Създаването на Европейска прокуратура е решителна крачка в развитието на наказателното право на ЕС. От начина, по който тя стартира своята дейност и ефективността на нейните действия, до голяма степен ще зависи легитимността, с която тя се ползва сред държавите членки, както и възможното бъдещо разширяване на нейната компетентност.

По повод стартирането на дейността на Европейската прокуратура на 28 септември 2020 г. Ви представихме поредица от материали, свързани със създаването и функционирането ѝ, като днес завършваме темата с въпроса за отношенията на Европейската прокуратура с партньори, с трети държави и с международни организации.

Приятели на "Юридически барометър"