Legalbarometer.bg - Юридически барометър - Статии с етикет: законодателство

Върховният касационен съд (ВКС) образува Тълкувателно дело № 6/2020 г. за приемане на тълкувателно решение от Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии (ОСГТК) на ВКС по следния въпрос:

Подлежат ли на отмяна по реда на чл. 303 и сл. ГПК влезлите в сила постановления по чл. 496, ал. 1 ГПК за възлагане на недвижими имоти?“.

Върховният административен съд (ВАС) съобщи за отправено преюдициално запитване до Съда на ЕС (СЕС) в материята на обществените поръчки. Пълният текст на определението и съответно пълните мотиви на съда не са достъпни, тъй като делото, по което е отправено запитването, е секретно. Въпреки това е сигурно, че решението на СЕС ще има значение за много от обществените поръчки в България, тъй като въпросите, формулирани от ВАС, касаят преценката на възложителя дали е изправен пред необичайно ниска оферта:

Създаването на Европейска прокуратура е решителна крачка в развитието на наказателното право на ЕС. От начина, по който тя стартира своята дейност и ефективността на нейните действия, до голяма степен ще зависи легитимността, с която тя се ползва сред държавите членки, както и възможното бъдещо разширяване на нейната компетентност.

По повод стартирането на дейността на Европейската прокуратура на 28 септември 2020 г. Ви представихме поредица от материали, свързани със създаването и функционирането ѝ, като днес завършваме темата с въпроса за отношенията на Европейската прокуратура с партньори, с трети държави и с международни организации.

В продължение на темата за Европейската прокуратура бихме искали да обърнем внимание на въпроса за отношенията й с националните власти и разпределението на компетентността между тях.

След като Ви представихме как възникна и се разви идеята за Европейската прокуратура и общите характеристики на нейния модел, днес публикуваме материал за структурата и организацията й.

В продължение на темата за Европейската прокуратура днес публикуваме кратък материал за общите характеристики на нейния модел.

На 28 септември 2020 г. Европейската прокуратура официално започна работа. На тържественото заседание в Съда на Европейския съюз по встъпване в длъжност речи произнесоха г-н Koen Lenaerts, председател на Съда на Европейския съюз, и г-жа Laura Codruţa Kövesi – първият европейски главен прокурор. Европейски прокурор в Европейската прокуратура от България е г-жа Теодора Георгиева – доктор по право, последователно прокурор в Софийската районна и в Софийската градска прокуратура, съдия в Административен съд – София град към момента на избирането й.

На Европейската прокуратура беше посветен специален брой на Юридически барометър. Използваме повода, за да Ви запознаем по-подробно с Европейската прокуратура. Днес ще Ви представим как възникна и се разви идеята за Европейската прокуратура, а в последващи публикации накратко ще представим основните въпроси на статута и функционирането й, като започнем с общите характеристики на модела, структурата и организацията, материалната компетентност и отношението на Европейската прокуратура с националните органи за разследване и наказателно преследване.

На 03 септември 2020 г. Съдът на Европейския съюз постанови решение по дело C‑356/19, образувано по преюдициално запитване, отправено на основание член 267 от Договора за функциониране на Европейския съюз от Sąd Rejonowy dla m. st. Warszawy XV Wydział Gospodarczy (Варшавски столичен районен съд, XV търговско отделение, Полша). Със запитването – предмет на делото, полският съд иска по същество да установи дали Регламент № 261/20041 („Регламента“), и по-специално член 7, параграф 1 от него, трябва да се тълкува в смисъл, че пътник с отменен или много закъснял полет или пък негов правоприемник може да изисква изплащане на посоченото в тази разпоредба обезщетение в националната валута, която е законно платежно средство по неговото местоживеене, поради което посочената разпоредба не допуска правна уредба или съдебна практика на държава членка, по силата на които искът, предявен за целта от такъв пътник или негов правоприемник, се отхвърля единствено поради това, че цената му е посочена в тази национална валута.

С Решение № 18/25.08.2020 г. по гр. дело № 3323/2019 г. състав на Върховния касационен съд (ВКС), Второ отделение на Гражданска колегия, даде отговор на следните определени за значими въпроси на материалното право:

1. „При несъответствие между отразената в Информационния център на Гаранционния фонд информация относно началната дата и час на валидност на конкретен договор по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, спрямо вписаните в застрахователната полица данни, в която застрахователният договор е материализиран, кои от тях намират приложение по отношение на трети, пострадали от пътнотранспортно произшествие лица и възникнали за тях права срещу виновния водач?“;

2. „Каква е доказателствената сила на информацията, съдържаща се в Информационния център на Гаранционния фонд и как се отразява същата на отговорността на застрахователя при противоречие с данните от застрахователната полица по конкретен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите?“.

С Решение № 12/30.07.2020 г. Конституционният съд (КС) реши конституционно дело № 1/2020 г., образувано по искане на главния прокурор на Република България за даване на задължително тълкуване на чл. 103 от Конституцията на Република България (КРБ).

Приятели на "Юридически барометър"