Бихме искали да припомним един интересен пример за промяна в законодателството, която се налага поради това, че предходни изменения са практически неприложими и трябва да бъдат „ремонтирани".

Народното събрание прие на второ четене промени в Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). С едно от допълненията се разшири обхватът на Закона и се предвиди, че държавата и общините ще отговарят и за вредите, причинени на граждани и юридически лица от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове.

Конституционният съд (КС) постанови решение по к.д. № 4/2019 г., с което уважи искането на 55 народни представители от 44-то Народно събрание за установяване на противоконституционност на чл. 25з, ал. 2 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД).

Състав на Върховния касационен съд (ВКС) спря производство по гражданско дело и отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз (СЕС) по въпроса „Следва ли задължението на държавите членки, предвидено в чл. 3, параграф 3, буква „а“ от Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и за изменение и впоследствие за отмяна на директиви 2001/77/ЕО и 2003/30/ЕО, за създаване на схеми за подпомагане за постигане на целите по параграфи първи и втори на същия член, както и свободата на стопанска инициатива по чл. 16 от Хартата на основните права на ЕС и принципите на правна сигурност и защита на оправданите правни очаквания да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба като тази в главното производство, с която се налага допълнителна такса за производство на енергия от възобновяеми източници?”

Във връзка с наближаващите избори за общински съветници и кметове бихме искали да припомним една интересна законова промяна.

С §1 на Закона за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗИДЗМСМА) (Обн., ДВ, бр. 24 от 16 март 2018 г.) се допълни чл. 24 от Закона, като се предвиди, че председател на общински съвет, който преди избирането му за председател е работил в държавно или в общинско учреждение или предприятие, в търговско дружество с повече от 50 на сто държавно или общинско участие в капитала или в бюджетна организация, има право след прекратяване на правомощията му като председател на общинския съвет да заеме предишната си длъжност. В случай че длъжността е закрита, той може да заеме друга равностойна длъжност в същото или, с негово съгласие, в друго държавно или общинско учреждение или предприятие, или в търговско дружество с повече от 50 на сто държавно или общинско участие в капитала или в бюджетна организация.

На 12 февруари 2019 г. Конституционния съд ще обсъди по същество Конституционно дело № 11/2018 г. по искане на Общото събрание на съдиите от Търговска колегия на Върховния касационен съд за установяване на противоконституционност на § 8 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност (Обн., ДВ, бр. 22 от 13.03.2018 г.) в частта му, с която се определя 20.06.2018 г. като начална дата, от която се прилагат чл. 59, ал. 5 и ал. 6 от ЗБН.

Конституционният съд с определения по к.д. №16/2018 г. и к.д. № 2/2019 г. от 15.01.2019 г. допусна за разглеждане по същество исканията на президента на Република България и на омбудсмана на Република България за установяване на противоконституционност на чл. 96 и § 15 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2019 г. (Обн., ДВ, бр. 103 от 13.12.2018 г., в сила от 01.01.2019 г.), на чл. 7, ал. 2, т. 8, чл. 84а, ал. 1, т. 1 -и чл. 103, ал. 1, т. 4 от Закона за държавния служител (Обн., ДВ, бр. 67 от 27.07.1999 г., последно изм. и доп. бр. 103 от 13.12.2018 г.)

На 12 януари 2019 г. ще влезе в сила Правилникът за прилагане на Закона за мерките срещу изпирането на пари (Правилника), след като на 8 януари 2019 г. в Държавен вестник бе обнародвано Постановление на Министерски съвет (МС) № 357 от 31 декември 2018 г. за неговото приемане.

Представяме на Вашето внимание друг важен и любопитен въпрос, имащ отношение към темата на 17. брой на списание Юридически барометър – „Институтът на произхода”, посветен на сурогатното (заместващото) майчинство.

Тази седмица представяме още един интересен въпрос, на който беше посветена темата на 17. брой на списание Юридически барометър – „Институтът на произхода”.