Скъпи приятели,

Екипът на Юридически барометър Ви кани да подкрепите становището на Програма Достъп до информация срещу предложението за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ).

Девет дни след обнародване на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. (ЗМДВИП) (ДВ, бр. 28/2020 г.), група народни представилите внесоха в Народното събрание законопроект за изменение и допълнение на Закона (№ 054-01-28).

На 24 март 2020 г. в Държавен вестник беше обнародван Законът за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. (Закон за извънредното положение, Закона). Законът урежда извънредните мерки в България за предпазване, ограничаване и преодоляване на последиците от разпространението и заразата с вируса на COVID-19 до прекратяване на извънредното положение.

С Указ № 70/22.03.2020 г. президентът върна за ново обсъждане разпоредбите на § 3, т. 2, б. „а“ и § 12а от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., който Народното събрание прие на 20.03.2020 г. Като основен аргумент в своите мотиви президентът излага факта, че тези промени стават трайна част от уредбата в други закони и нямат извънреден и временен характер, а ще бъдат прилагани и след отмяната на извънредното положение.

Във връзка с вчерашното решение на Министерския съвет за отпускане на средства за закупуване на машини за гласуване и с оглед сформираната работна група в Народното събрание за изготвяне на поредни промени в Изборния кодекс Ви представяме коментара на екипа на Юридически барометър по три основни въпроса в изборното ни законодателство – преференциите, машинното гласуване и електронното гласуване:

Бихме искали да припомним един интересен пример за промяна в законодателството, която се налага поради това, че предходни изменения са практически неприложими и трябва да бъдат „ремонтирани".

Народното събрание прие на второ четене промени в Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). С едно от допълненията се разшири обхватът на Закона и се предвиди, че държавата и общините ще отговарят и за вредите, причинени на граждани и юридически лица от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове.

Конституционният съд (КС) постанови решение по к.д. № 4/2019 г., с което уважи искането на 55 народни представители от 44-то Народно събрание за установяване на противоконституционност на чл. 25з, ал. 2 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД).

Състав на Върховния касационен съд (ВКС) спря производство по гражданско дело и отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз (СЕС) по въпроса „Следва ли задължението на държавите членки, предвидено в чл. 3, параграф 3, буква „а“ от Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и за изменение и впоследствие за отмяна на директиви 2001/77/ЕО и 2003/30/ЕО, за създаване на схеми за подпомагане за постигане на целите по параграфи първи и втори на същия член, както и свободата на стопанска инициатива по чл. 16 от Хартата на основните права на ЕС и принципите на правна сигурност и защита на оправданите правни очаквания да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба като тази в главното производство, с която се налага допълнителна такса за производство на енергия от възобновяеми източници?”

Във връзка с наближаващите избори за общински съветници и кметове бихме искали да припомним една интересна законова промяна.

С §1 на Закона за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗИДЗМСМА) (Обн., ДВ, бр. 24 от 16 март 2018 г.) се допълни чл. 24 от Закона, като се предвиди, че председател на общински съвет, който преди избирането му за председател е работил в държавно или в общинско учреждение или предприятие, в търговско дружество с повече от 50 на сто държавно или общинско участие в капитала или в бюджетна организация, има право след прекратяване на правомощията му като председател на общинския съвет да заеме предишната си длъжност. В случай че длъжността е закрита, той може да заеме друга равностойна длъжност в същото или, с негово съгласие, в друго държавно или общинско учреждение или предприятие, или в търговско дружество с повече от 50 на сто държавно или общинско участие в капитала или в бюджетна организация.