Произходът е един от най-старите институти в семейното право. Той засяга гражданския статус на всяко лице, от който произтичат многобройни последици, които го съпътстват през целия му живот. Затова е от особено значение нормите да гарантират стабилност на този статус. В същото време трябва да се държи сметка, че най-добрият интерес на детето понякога налага предимство на принципа за истинност пред този за стабилност. Това са част от причините, поради които избрахме за тема на 17. брой на списание Юридически барометър именно „Институтът на произхода”. С отделни публикации ще поставим важни и интересни въпроси, имащи отношение към института на произхода, които провокират научното (а и не само) любопитство и заслужават да бъдат дискутирани.
Изразената в статията позиция е лична и в никакъв случай не обвързва нито Софийския градски съд, нито съдебната власт като цяло.
В последните седмици в българските медии кипи дебат, наситен с апокалиптично-хулителни заглавия, все въртящи се около една и съща тема – обезщетенията при смърт вследствие на пътни инциденти. Целокупното онлайн общество вече имаше множество поводи да се изкаже по проблема, като (естествено!) позициите са в двете крайности. Вече се заговори и за необходимостта от обществен дебат. Такъв наистина е необходим, но освен шумен и широкообхватен, трябва да е обоснован и професионален. Поради това е редно да бъдат изяснени някои въпроси, по които се спекулира, както и да се оборят някои крайни становища, разпространени в медиите.
Спомняте ли си впечатляващите легални дефиниции, според които „Легла на реките”... са земите по смисъла на Закона за водите, "Лице от български произход" е лице по смисъла на ... Закона за чужденците в Република България, а „Яйца от охлюви“ са всички яйца, излюпени от сертифицирани родители до 2 дни от снасянето им?
На 17 октомври 2018 г. президентът Румен Радев наложи вето на приетия Закон за изменение на Закона за държавната собственост (ЗИЗДС), но на 24 октомври 2018 г. Народното събрание го прие повторно.
В мотивите си държавният глава сочи, че с приетия закон се създава възможност за скрита приватизация на дружества от т.нар. забранителен списък по Закона за приватизацията и следприватизационния контрол (ЗПЗК). Той аргументира наложеното вето с наличието в Закона на текстове, които не са в защита на обществения интерес, който изисква разпореждането с държавно или общинско имущество да се подчинява на ясни правила, които да го охраняват във всички случаи, още повече, когато става дума за нормативната уредба в областта на приватизацията на такова имущество. Спорните текстове касаят следното:
До момента 2018 година се оказва, деликатно казано, динамична за Търговския регистър (ТР) на няколко основания.
Ще започна с това, че в края на 2017 г. чрез преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда (Обн., ДВ, бр. 102 от 22 декември 2017 г.) бяха гласувани промени в Търговския закон (ТЗ). Това се случи въпреки изложените по предложените промени множество негативни становища, в т.ч. и на Консултативния съвет по законодателство.
На основание чл. 18, ал. 2 от Закона за Конституционен съд и чл. 20а, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Конституционния съд и във връзка с Определение на Конституционния съд от 3 юли 2018 г. представям моето писмено правно мнение по предмета на конституционно дело № 11/2018 г. за установяване на противоконституционност на §8 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност (ПЗР на ЗИД на ЗБН) в частта му, с която се определя 20.06.2018 г. като начална дата, от която се прилагат чл. 59, ал. 5 и ал. 6 от ЗБН.
По повод окончателното приемане на Закона за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс и наложеното от президента вето на отделни негови разпоредби, представяме коментар на редица спорни моменти, които заслужават внимание. Материалът е подготвен от екип от Адвокатско дружество „Попов, Арнаудов и партньори”, включващ Елеонора Сергиева – съдружник в адвокатското дружество, Галин Попов – главен управляващ съдружник, и Емилиян Арнаудов – управляващ съдружник на Адвокатско дружество „Попов, Арнаудов и партньори”.
Конституционният съд (КС) се произнесе с Решение № 13 по конституционно дело № 3 от 2018 г., образувано по искане на седемдесет и пет народни представители от 44-тото Народно събрание на основание чл. 149, ал. 1, т. 4 от Конституцията на Република България за произнасяне за съответствие на сключената от Република България Конвенция на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие (Конвенцията) с Конституцията.
Президентът върна за ново обсъждане в Народното събрание приетия Закон за допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол. Румен Радев аргументира наложеното вето с наличието в Закона на текстове, които не са в защита на обществения интерес. Спорните разпоредби са § 3 и § 4, които касаят следното:
На основание чл. 18, ал. 2 от Закона за Конституционен съд и чл. 20а, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Конституционния съд и във връзка с Определение на Конституционния съд от 20 март 2018 г. представям моето писмено правно мнение по предмета на конституционно дело № 3/2018 г. за произнасяне за съответствие на сключената от Република България Конвенция на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие с Конституцията на Република България преди ратификацията й.
