„История на Юридическия факултет. 130 години от създаването му“ е озаглавено изследването с автори проф. Искра Баева и доц. Венцислав Петров, с чието публикуване ЮФ на СУ отбелязва своя 130-годишен юбилей. Дългата история на Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, която в значителна степен се припокрива и с историята на първия български Университет и на модерната българска държава, му е позволила да се справи с предизвикателствата на времето и на променящите се епохи. Преподаватели и възпитаници на Юридическия факултет откриваме сред водещите фигури, участниците, наблюдателите и анализаторите на всички преврати, поврати, войни, обществени и политически промени, през които преминават Княжеството и Царство България, социалистическата Народна република и демократичната Република България, в която днес живеем. Възпитаници на ЮФ на СУ са един от президентите на Република България, петима министър-председатели, десет председатели на Народното събрание, тридесет и осем министри на правосъдието, дванадесет председатели на ВКС. От преподавателите във Факултета четирима са били министър-председатели, един – регент, седем – председатели на Народното събрание, четиринадесет – министри на правосъдието, петима – председатели на ВКС. Редица ярки представители на българската култура – писатели, поети, актьори, оперни певци, композитори – също са получили своето образование в него.
През месец август 2022 г. излезе от печат сборникът „Предвидимост на правото“. Той събира докладите на участниците в проведената на 12 май 2021 г. Научна конференция „Предвидимост на правото”, организирана от катедрите „Теория и история на държавата и правото“ и „Наказателноправни науки“ на Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Сборникът е структуриран в три раздела – Историко-теоретични аспекти на проблема за предвидимостта на правото; Наказателноправни аспекти на проблема на предвидимостта на правото и други отраслови аспекти на проблема за предвидимостта на правото. В книгата могат да бъдат открити научни разработки на водещи български юристи като професорите Малина Новкиришка-Стоянова, Янаки Стоилов, Емилия Панайотова, Даниел Вълчев, на проф. д.ю.н. Елизавета Фролова от Юридическия факултет на Московския държавен университет „М. В. Ломоносов”, както и интересни изследвания на редица други учени (съдържание).
В края на 2021 г. беше публикуван сборникът „Правовата държава в Република България. Проблеми на конституционното правосъдие и съдебната власт“ (С., 2021 г., Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 294 с.). Книгата е посветена на някои от актуалните проблеми на правовата държава в Република България. По-специално, тя е фокусирана върху ключови теми, свързани с Конституционния съд, конституционното правосъдие и съдебната власт (съдържание). Темите са подбрани така, че да имат значимост както за теорията, така и за практиката на конституционализма и конституционното право. Авторите предлагат критичен анализ на проблеми, които от дълго време очакват своето разрешение чрез конституционна или законодателна реформа или пък следва да получат адекватна теоретична концептуализация, която да даде тласък за по-нататъшно развитие на конституционния дискурс в областите на конституционното и обикновеното правосъдие.
През месец април 2021 г. излезе от печат сборникът „Право и религия“, (С., Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 784 с.). Научните четения на тема „Право и религия“ трябваше да се проведат на 3 и 4 април 2020 г. в Ректората на Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Целта на форума бе да се разгледат по мултидисциплинарен начин (през призмата на правата на човека, международното публично и частно право, сравнителното право и особено на отделните действащи и отменени институти на българската правна система) въпросите, чрез които религията влияе на функционирането на правните системи в социологически и идеологически план.
През 2020 г. излезе от печат изследването на доц. д-р Венцислав Петров „Наследяване на задължения и отговорност за завети“. То поставя акцент върху отговорността на наследника към кредиторите на наследодателя и към заветниците – от една страна, на задълженията като част от наследствената маса, както и на задълженията, произтичащи от извършените от наследодателя завети, които възникват в патримониума на наследника.
В началото на 2020 г. беше публикуван сборникът “Courts, Politics and Constitutional Law. Judicialization of Politics and Politicization of the Judiaciary”, издание на Routledge, Taylor & Francis Group, London and New York. Той съдържа част от докладите, изнесени през месец март 2019 г. по време на III „Еразъм“ седмица на правната наука в Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
В началото на 2020 г. беше публикуван сборникът „Санкциите в правото“. Между кориците му са побрани докладите от научната конференция, посветена на 140-ата годишнина от приемането на Търновската конституция, организирана от катедра „Теория и история на държавата и правото“ и катедра „Наказателноправни науки“ на Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
В началото на месец март 2020 г. излезе от печат монографията на гл. ас. д-р Симеон Гройсман „Право и власт. От неограничената държава до постмодерното върховенство на правата“ (съдържание). В книгата си д-р Гройсман разглежда взаимоотношението между правото и властта на полето на общата теория и философията на правото. Той приема, че правната власт е вид нормативна власт, състояща се във възможност за един властващ субект едностранно да създава правни предписания, обвързващи за правната сфера на втори, подчинен субект. На анализ са подложени редица власти – както в публичното, така и в частното право, както такива с правотворчески, така и такива с правоприложен или правореализиращ характер.
През 2019 г. в едно от най-престижните академични издателства – холандското Eleven International Publishing, излезе от печат сборникът “Judicial dialogue”, съдържащ част от докладите, изнесени през месец март 2019 г. по време на III „Еразъм“ седмица на правната наука. Негов редактор и съставител е заместник-деканът по международни отношения, дигитализация и виртуална среда на Юридическия факултет доц. д-р Мартин Белов, който беше и главен организатор на конференцията.
В края на месец септември 2019 г. беше публикуван сборникът “The Role of Courts in Contemporary Legal Orders” (Ролята на съдилищата в съвременните правни системи), издание на Eleven International Publishing, the Haag, the Netherlands. Сборникът съдържа част от докладите, изнесени през месец март 2019 г. по време на III „Еразъм“ седмица на правната наука – голяма международна научна проява, която Юридическият факултет на Софийския университет организира за трети пореден път.
Още...
В края на месец май 2019 г. в зала „Тържествена” на съдебната палата бе представена книгата „Избрани решения на Федералния конституционен съд на Федерална република Германия”. Сборникът обхваща голям брой решения на Федералния конституционен съд от създаването му през 1951 г. досега. За първи път на български език се публикува подобно издание, което разширява кръга от читатели и ползватели на юриспруденцията на Федералния конституционен съд. Имаме удоволствието да представим предговора на книгата от председателя на Конституционния съд на Република България проф. Борис Велчев:
В края на 2018 г. в книжарниците, предлагащи юридическа литература, се появи сборникът „Право и граници”. Той събира докладите на участниците в проведената на 15 май 2018 г. Научна конференция „Право и граници”, организирана от катедрата по Теория и история на държавата и правото към Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски”. В книгата могат да бъдат открити научни разработки на водещи български юристи у като професорите Стефка Наумова, Янаки Стоилов, Даниел Вълчев, Георги Бойчев, Мария Славова, Атанас Семов, Малина Новкиришка-Стоянова, Иван Русчев, Георги Пенчев, на доц. к.ю.н. Александър Пищулин от Юридическия факултет на Московския държавен университет „М. В. Ломоносов”, както и на редица други учени (съдържание).
В края на месец октомври 2018 г. доц. д-р Диана Ковачева представи своето ново монографично изследване „Индивидът в международното право”, за което екипът на Юридически барометър използва повода да я поздрави. В книгата си доц. Ковачева насочва вниманието ни към редица интересни и в голяма степен дискусионни въпроси, като се започне от централните въпроси в нея – кои са субектите на международното право и попада ли сред тях човешкият инидивид. Авторът изследва еволюцията в международния статус на физическите лица през призмата на развитието на международното право, проследява разгръщането на международната правосубектност на индивида чрез постепенното придобиване на права и задължения, пряко възложени му от международното право, анализира връзката между индивида и държавата в контекста на международната правосубектност и изследва развитието на международноправните способи за защита при нарушения на правата на индивида (съдържание).
През този месец, в едни от най-престижните книжарници за юридическа литература в света, се появи сборникът “RULE OF LAW AT THE BEGINNING OF THE XXI CENTURY” (“ПРАВОВАТА ДЪРЖАВА В НАЧАЛОТО НА ХХI ВЕК”), издание на Eleven International Publishing, the Haag, the Netherlands. В него се съдържат докладите, изнесени по време на Втората седмица на правната наука в София, организирана в рамките на програмата Еразъм. Сборникът е под редакцията на доц. Мартин Белов, който беше и главен организатор на конференцията.
