През месец април 2021 г. излезе от печат сборникът „Право и религия“, (С., Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 784 с.). Научните четения на тема „Право и религия“ трябваше да се проведат на 3 и 4 април 2020 г. в Ректората на Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Целта на форума бе да се разгледат по мултидисциплинарен начин (през призмата на правата на човека, международното публично и частно право, сравнителното право и особено на отделните действащи и отменени институти на българската правна система) въпросите, чрез които религията влияе на функционирането на правните системи в социологически и идеологически план.
През 2020 г. излезе от печат изследването на доц. д-р Венцислав Петров „Наследяване на задължения и отговорност за завети“. То поставя акцент върху отговорността на наследника към кредиторите на наследодателя и към заветниците – от една страна, на задълженията като част от наследствената маса, както и на задълженията, произтичащи от извършените от наследодателя завети, които възникват в патримониума на наследника.
В началото на 2020 г. беше публикуван сборникът “Courts, Politics and Constitutional Law. Judicialization of Politics and Politicization of the Judiaciary”, издание на Routledge, Taylor & Francis Group, London and New York. Той съдържа част от докладите, изнесени през месец март 2019 г. по време на III „Еразъм“ седмица на правната наука в Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
В началото на 2020 г. беше публикуван сборникът „Санкциите в правото“. Между кориците му са побрани докладите от научната конференция, посветена на 140-ата годишнина от приемането на Търновската конституция, организирана от катедра „Теория и история на държавата и правото“ и катедра „Наказателноправни науки“ на Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
В началото на месец март 2020 г. излезе от печат монографията на гл. ас. д-р Симеон Гройсман „Право и власт. От неограничената държава до постмодерното върховенство на правата“ (съдържание). В книгата си д-р Гройсман разглежда взаимоотношението между правото и властта на полето на общата теория и философията на правото. Той приема, че правната власт е вид нормативна власт, състояща се във възможност за един властващ субект едностранно да създава правни предписания, обвързващи за правната сфера на втори, подчинен субект. На анализ са подложени редица власти – както в публичното, така и в частното право, както такива с правотворчески, така и такива с правоприложен или правореализиращ характер.
През 2019 г. в едно от най-престижните академични издателства – холандското Eleven International Publishing, излезе от печат сборникът “Judicial dialogue”, съдържащ част от докладите, изнесени през месец март 2019 г. по време на III „Еразъм“ седмица на правната наука. Негов редактор и съставител е заместник-деканът по международни отношения, дигитализация и виртуална среда на Юридическия факултет доц. д-р Мартин Белов, който беше и главен организатор на конференцията.
В края на месец септември 2019 г. беше публикуван сборникът “The Role of Courts in Contemporary Legal Orders” (Ролята на съдилищата в съвременните правни системи), издание на Eleven International Publishing, the Haag, the Netherlands. Сборникът съдържа част от докладите, изнесени през месец март 2019 г. по време на III „Еразъм“ седмица на правната наука – голяма международна научна проява, която Юридическият факултет на Софийския университет организира за трети пореден път.
В края на месец май 2019 г. в зала „Тържествена” на съдебната палата бе представена книгата „Избрани решения на Федералния конституционен съд на Федерална република Германия”. Сборникът обхваща голям брой решения на Федералния конституционен съд от създаването му през 1951 г. досега. За първи път на български език се публикува подобно издание, което разширява кръга от читатели и ползватели на юриспруденцията на Федералния конституционен съд. Имаме удоволствието да представим предговора на книгата от председателя на Конституционния съд на Република България проф. Борис Велчев:
В края на 2018 г. в книжарниците, предлагащи юридическа литература, се появи сборникът „Право и граници”. Той събира докладите на участниците в проведената на 15 май 2018 г. Научна конференция „Право и граници”, организирана от катедрата по Теория и история на държавата и правото към Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски”. В книгата могат да бъдат открити научни разработки на водещи български юристи у като професорите Стефка Наумова, Янаки Стоилов, Даниел Вълчев, Георги Бойчев, Мария Славова, Атанас Семов, Малина Новкиришка-Стоянова, Иван Русчев, Георги Пенчев, на доц. к.ю.н. Александър Пищулин от Юридическия факултет на Московския държавен университет „М. В. Ломоносов”, както и на редица други учени (съдържание).
В края на месец октомври 2018 г. доц. д-р Диана Ковачева представи своето ново монографично изследване „Индивидът в международното право”, за което екипът на Юридически барометър използва повода да я поздрави. В книгата си доц. Ковачева насочва вниманието ни към редица интересни и в голяма степен дискусионни въпроси, като се започне от централните въпроси в нея – кои са субектите на международното право и попада ли сред тях човешкият инидивид. Авторът изследва еволюцията в международния статус на физическите лица през призмата на развитието на международното право, проследява разгръщането на международната правосубектност на индивида чрез постепенното придобиване на права и задължения, пряко възложени му от международното право, анализира връзката между индивида и държавата в контекста на международната правосубектност и изследва развитието на международноправните способи за защита при нарушения на правата на индивида (съдържание).
Още...
През този месец, в едни от най-престижните книжарници за юридическа литература в света, се появи сборникът “RULE OF LAW AT THE BEGINNING OF THE XXI CENTURY” (“ПРАВОВАТА ДЪРЖАВА В НАЧАЛОТО НА ХХI ВЕК”), издание на Eleven International Publishing, the Haag, the Netherlands. В него се съдържат докладите, изнесени по време на Втората седмица на правната наука в София, организирана в рамките на програмата Еразъм. Сборникът е под редакцията на доц. Мартин Белов, който беше и главен организатор на конференцията.
Преди няколко месеца в книжарниците за юридическа литература се появи сборникът „Научни четения на тема „Правни норми и правни принципи”. В него са публикувани докладите от проведените през миналата година станали вече традиционни научни четения, организирани от катедра „Теория и история на държавата и правото” и катедра „Наказателноправни науки” на Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски”. В сборника се съдържат статии на водещи юристи като професорите Пламен Панайотов, Даниел Вълчев, Иван Русчев, Георги Митов, Малина Новкиришка-Стоянова и др., както и интересни изследвания на редица млади учени (съдържание).
В началото на 2018 г. бе публикувано петото преработено и допълнено издание на капиталния труд на проф. Емилия Друмева „КОНСТИТУЦИОННО ПРАВО“ (съдържание). Няколко поколения юристи познават проф. Друмева не само като един от най-изтъкнатите български конституционалисти, но и като правник с многостранни интереси и богат практически опит, като човек на елегантната словестност. „КОНСТИТУЦИОННО ПРАВО” е един от най-значимите трудове на проф. Емилия Друмева. Това е труд, който е еднакво ценен както за студентите, прохождащи на полето на правото, така и за всеки практикуващ юрист, който иска да навлезе по-дълбоко в конституционната материя.
През 2017 г. в книжарниците, които предлагат юридическа литература, се появи сборникът „Научни четения в памет на Венелин Ганев и Никола Долапчиев”. В него се съдържат докладите на участниците в научната конференция, организирана от Катедрата по Теория и история на държавата и правото и Катедрата по Наказателноправни науки в Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски”, посветена на 50-годишнината от смъртта на двамата изтъкнати учени юристи. Сборникът представлява интерес за преподаватели, студенти и практикуващи юристи на няколко основания. На първо място, в него се съдържат редица интересни материали на водещи юристи с вкус към научните изследвания. Достатъчно е да посочим имената на професорите Пламен Панайотов, Лазар Груев, Момяна Гунева, Иван Русчев, Даниел Вълчев, Маргарита Чинова и др., както и на голям брой млади учени (съдържание).
