Право и власт
В началото на месец март 2020 г. излезе от печат монографията на гл. ас. д-р Симеон Гройсман „Право и власт. От неограничената държава до постмодерното върховенство на правата“ (съдържание).
В книгата си д-р Гройсман разглежда взаимоотношението между правото и властта на полето на общата теория и философията на правото. Той приема, че правната власт е вид нормативна власт, състояща се във възможност за един властващ субект едностранно да създава правни предписания, обвързващи за правната сфера на втори, подчинен субект. На анализ са подложени редица власти – както в публичното, така и в частното право, както такива с правотворчески, така и такива с правоприложен или правореализиращ характер.
От тази позиция последователно са потърсени властовите елементи в редица основополагащи за юридическото мислене понятия като правен ред, източник на правото, субективно право и правомощие. Във връзка с разглеждането на тези понятия авторът представя своите разбирания за начина, по който отношението между правото и властта определя съдържанието на понятията легалност и суверенитет, ролята на съдиите в правната система и разпределението на правотворческите и правоприложните правомощия по веригата конституция – закон – съдебна практика.
Мястото на властта в правното мислене и на правото като рамка, ограничаваща властта в полза на обществото, е представена чрез очертаването на карта на правно-властовите въздействия в правната система, респективно и в регулираната от нея социална среда, чрез делението на власти, антивласти и контравласти и предложеното понятие за върховенство на правата като текуща форма на правовата държава, отдаваща нормативен приоритет на човешките права като структуроподдържащи правната система принципи и приписваща институционална водеща роля на „силните“ конституционни, върховни и наднационални съдилища. Именно съдилищата са тези, които в значителна степен оформят облика на съвременните правни редове, интерпретирайки изразяваната в най-абстрактни предписания „воля“ на конституционния законодател, ЕКПЧ или първичното право на ЕС и балансирайки и понякога дори засенчвайки позицията на текущия парламентарен законодател.
Разглежданото съчинение е не само труд в сферата на теорията и философията на правото, но и опит за изследване върху широки пластове от историята на правните идеи, без които интерпретирането на съвременните основи на правните системи не би могло да бъде успешно. В книгата „Право и власт“ анализът на описаната по-горе проблематика се провежда въз основа на историческото развитие на проблема за (не)ограничаването на държавната власт от и чрез правото в творчеството на авторите на Новото време като Н. Макиавели, Т. Хобс, Ж.-Ж. Русо, Дж. Остин, М. Зайдел, Г. Йелинек, Х. Краббе и Карл Шмит, като ударението пада върху „Чистото учение за правото“ на Ханс Келзен с неговия принос за демистификацията на суверенитета, обясняването на държавата чрез правото и обосноваването – с несъмнена полза за правовата държава на XX век и за нейното конституционно правосъдие, че няма държавна власт, която да съществува преди, отвъд или над правото.
В заключение д-р Гройсман представя правото като нормативен ред за социално овластяване и самовъзпроизвеждащ се ред, съставен въз основа на правни овластявания. Лежащата под този механизъм връзка между правото и обществото е моделирана посредством предложената социологическа интерпретация на Келзеновата Основна норма, чрез която би могло „Чистото учение за правото“ – достатъчно подценявано понастоящем, да стане по-разбираемо и достъпно за българската юридическа общност.
Екипът на Юридически барометър поздравява гл. ас. д-р Симеон Гройсман за задълбочения му труд и вярва, че той ще бъде полезен и интересен не само за изкушените от общата теория и философията на правото.
