С разпореждане на председателя на Върховния касационен съд (ВКС) бе образувано Тълкувателно дело № 1/2020 г. за приемане на тълкувателно решение от Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии на Върховния касационен съд по следния въпрос: „Длъжен ли е съдът служебно да следи за нищожността на правни сделки, които са от значение за решаване на правния спор, или следва да се произнесе по въпроса за нищожността само ако заинтересованата страна е направила съответно възражение за нищожност?”
На основание чл. 18, ал. 2 от Закона за Конституционен съд (ЗКС) и чл. 20а, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Конституционния съд и във връзка с Определения на Конституционния съд (КС) от 9 май 2019 г. и от 17 септември 2019 г. представям своето писмено правно мнение по предмета на конституционно дело № 5/2019 г., образувано по искане на тричленен състав на Върховния касационен съд, Гражданска колегия, Първо отделение, за тълкуване на чл. 151, ал. 2, изр. 3 от Конституцията по въпроса: ,,Какви са правните последици от решенията на Конституционния съд в хипотезата, когато се обявява за противоконституционен закон с еднократно действие?”, заедно с присъединеното за съвместно разглеждане и решаване Конституционно дело № 12/2019 г., образувано по искане на пленума на Върховния административен съд за даване на задължително тълкуване на чл. 151, ал. 2, изр. 3 от Конституцията във връзка с отговор на въпросите: 1. „Какво е действието на решението на Конституционния съд, с което се обявява противоконституционност на закон, по отношение на заварени правоотношения и висящи съдебни производства с оглед разпоредбата на чл. 151, ал. 2, изр. 3 от Конституцията?”; 2. „Какви са правните последици от решенията на Конституционния съд в хипотезата, когато се обявява за противоконституционен ненормативен акт – решение на Народното събрание или указ на президента?”; 3. „При какви условия се проявява възстановителното действие на решение на Конституционния съд, с което се обявява за противоконституционен закон, изменящ или отменящ действащ?”
На 5 декември 2019 г. Народното събрание прие окончателно Закона за държавния бюджет на Република България за 2020 г. С него за втори път през тази година се промени размерът на държавната субсидия за политическите партии, като този път той беше увеличен от 1 на 8 лева. Народните представители обаче (случайно или не) пропуснаха да направят изменения в Закона за политическите партии (ЗПП) за възстановяване на забраната партиите да получават дарения от юридически лица или поне за ограничаване на техния размер. В очакване дали президентът ще издаде указ за обнародване на Закона, или ще върне част от разпоредбите за ново обсъждане, бихме искали да припомним коментара на Юридически барометър за промяната в размера на държавната субсидия през м. юни 2019 г.:
Във връзка с предстоящото решение на Конституционния съд по к.д. № 17/2018 г. бихме искали да припомним коментара на Юридически барометър по повод някои оригинални законодателни техники на Народното събрание.
Във връзка с наближаващите избори за общински съветници и кметове бихме искали да припомним една интересна законова промяна. С §1 на Закона за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗИДЗМСМА) (Обн., ДВ, бр. 24 от 16 март 2018 г.) се допълни чл. 24 от Закона, като се предвиди, че председател на общински съвет, който преди избирането му за председател е работил в държавно или в общинско учреждение или предприятие, в търговско дружество с повече от 50 на сто държавно или общинско участие в капитала или в бюджетна организация, има право след прекратяване на правомощията му като председател на общинския съвет да заеме предишната си длъжност. В случай че длъжността е закрита, той може да заеме друга равностойна длъжност в същото или, с негово съгласие, в друго държавно или общинско учреждение или предприятие, или в търговско дружество с повече от 50 на сто държавно или общинско участие в капитала или в бюджетна организация.
Тази седмица представяме на Вашето внимание друг интересен въпрос, имащ отношение към Темата на 18. брой на списание Юридически барометър, свързан със сравнителноправен преглед на уредбата на действието на решенията на някои конституционни юрисдикции, организирали конституционното си правосъдие по т. нар. континентален европейски модел.
Тази седмица представяме още една интересна част от Темата на 18. брой на списание Юридически барометър – „Действие на решенията на Конституционния съд за обявяване на противоконституционност на закони”.
Представяме на Вашето внимание част от Темата на 18. брой на Юридически барометър, посветена на действието на решенията на Конституционния съд за обявяване на противоконституционност на закони.
В рубриката "Млади автори" Ви представяме статията на нашия млад колега Лора Димитрова относно пътя на България към Еврозоната.
На 12 февруари 2019 г. Конституционния съд ще обсъди по същество Конституционно дело № 11/2018 г. по искане на Общото събрание на съдиите от Търговска колегия на Върховния касационен съд за установяване на противоконституционност на § 8 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност (Обн., ДВ, бр. 22 от 13.03.2018 г.) в частта му, с която се определя 20.06.2018 г. като начална дата, от която се прилагат чл. 59, ал. 5 и ал. 6 от ЗБН.

Приятели на "Юридически барометър"