На 17 септември 2020 г. Народното събрание прие на второ гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Изборния кодекс (054-01-85) няколко месеца преди провеждането на редовни парламентарни избори. Поредната промяна в изборното законодателство в частта, касаеща машинното гласуване, e повод да припомним историята на правната уредба на този начин за гласуване. За съжаление, проследяването ѝ илюстрира непоследователността на законодателя и отстъплението от принципни постановки, които самият той е декларирал.
Вече над 10 години екипът на Юридически барометър наблюдава, анализира и оценява състоянието и развитието на правния ред в България (всички публикувани до момента 19 броя на изследването можете да намерите тук).
С решение от 5. май 2020 г. Федералният конституционен съд на Германия обяви за несъвместими с германския Основен закон някои решения на ЕЦБ за изкупуване на дълг от европейски правителства. Решението е пореден етап в спора за конституционното върховенство в рамките на Европейския съз и е основание за дебат по различни правни проблеми. То обаче идва в доста необичаен момент и може би носи заплахи от друг характер на места, различни от Германия. Отвъд проблемите на тълкуването на Федералния конституционен съд се задава и въпросът дали конституционните съдии също имат отговорност към бъдещето на европейския проект и каква е тя. С целия коментар на авторите можете да се запознаете тук.
Препечатваме интервюто на проф. Даниел Вълчев пред журналиста от „Дневник“ Петя Владимирова по повод Решение № 3/2020 г. по конституционно дело № 5/2019 г. на Конституционния съд. Припомняме, че диспозитивът на Решението гласи: „1. Обявените за противоконституционни ненормативни актове – закони във формален смисъл, решения на Народното събрание и укази на президента – са невалидни от момента на приемането или издаването им. 2. По отношение на заварените от решението на Конституционния съд неприключени правоотношения и правоотношенията, предмет на висящи съдебни производства, противоконституционният закон не се прилага. Народното събрание урежда правните последици от прилагането на обявения за противоконституционен закон. 3. Решението на Конституционния съд, с което закон, изменящ или отменящ действащ закон, се обявява за противоконституционен, няма възстановително действие.”
Сегашната ситуация с Covid-19 постави много въпроси от различно естество. Част от тях се задават постоянно и открито. Например какво да правим или да не правим, за да избегнем заразяване, измислиха ли вече хапче, добре ли е в крайна сметка да се правят масови тестове или не е добре. Други въпроси се обсъждат главно в приятелски (вече виртуален кръг). Например след като по статистически данни по време на карантината общият брой на смъртните случаи в София (където са 2/3 от заразените с новия вирус) на месечна база спрямо миналата година е намалял вместо да се увеличи, дали пък да не обявим извънредното положение за постоянно. Друг пример – след като през последните години годишно у нас 600 души загиват от пътно-транспортни произшествия, дали да не забраним и движението на автомобили. Както и цяла друга група въпроси, засягащи действителния капацитет на българската здравна система (това, нека да подчертая, няма никакво отношение към факта, че българските медици и фармацевти добросъвестното, професионално и всеотдайно изпълняват задълженията си). Всичко това са, разбира се, мисли, породени (надявам се) от моята социална изолация. Пък и кой съм аз, че да задавам такива въпроси? Нито съм лекар, нито статистик, нито даже финансист като министъра на здравеопазването. Така че прибирам се в моя ограничен свят на юрист, за да се занимая с някой по-обикновен въпрос, като например каква е юридическата валидност на заповедта на министъра на здравеопазването, уреждаща задължението за носене на предпазни маски. Досега се въздържах от юридически коментар, защото си казвах, че в остри социални ситуации…
Девет дни след обнародване на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. (ЗМДВИП) (ДВ, бр. 28/2020 г.), група народни представилите внесоха в Народното събрание законопроект за изменение и допълнение на Закона (№ 054-01-28).
На 24 март 2020 г. в Държавен вестник беше обнародван Законът за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. (Закон за извънредното положение, Закона). Законът урежда извънредните мерки в България за предпазване, ограничаване и преодоляване на последиците от разпространението и заразата с вируса на COVID-19 до прекратяване на извънредното положение.
Във връзка с вчерашното решение на Министерския съвет за отпускане на средства за закупуване на машини за гласуване и с оглед сформираната работна група в Народното събрание за изготвяне на поредни промени в Изборния кодекс Ви представяме коментара на екипа на Юридически барометър по три основни въпроса в изборното ни законодателство – преференциите, машинното гласуване и електронното гласуване:
На основание чл. 18, ал. 2 от Закона за Конституционен съд (ЗКС) и чл. 20а, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Конституционния съд и във връзка с Определения на Конституционния съд (КС) от 9 май 2019 г. и от 17 септември 2019 г. представям своето писмено правно мнение по предмета на конституционно дело № 5/2019 г., образувано по искане на тричленен състав на Върховния касационен съд, Гражданска колегия, Първо отделение, за тълкуване на чл. 151, ал. 2, изр. 3 от Конституцията по въпроса: ,,Какви са правните последици от решенията на Конституционния съд в хипотезата, когато се обявява за противоконституционен закон с еднократно действие?”, заедно с присъединеното за съвместно разглеждане и решаване Конституционно дело № 12/2019 г., образувано по искане на пленума на Върховния административен съд за даване на задължително тълкуване на чл. 151, ал. 2, изр. 3 от Конституцията във връзка с отговор на въпросите: 1. „Какво е действието на решението на Конституционния съд, с което се обявява противоконституционност на закон, по отношение на заварени правоотношения и висящи съдебни производства с оглед разпоредбата на чл. 151, ал. 2, изр. 3 от Конституцията?”; 2. „Какви са правните последици от решенията на Конституционния съд в хипотезата, когато се обявява за противоконституционен ненормативен акт – решение на Народното събрание или указ на президента?”; 3. „При какви условия се проявява възстановителното действие на решение на Конституционния съд, с което се обявява за противоконституционен закон, изменящ или отменящ действащ?”
На 5 декември 2019 г. Народното събрание прие окончателно Закона за държавния бюджет на Република България за 2020 г. С него за втори път през тази година се промени размерът на държавната субсидия за политическите партии, като този път той беше увеличен от 1 на 8 лева. Народните представители обаче (случайно или не) пропуснаха да направят изменения в Закона за политическите партии (ЗПП) за възстановяване на забраната партиите да получават дарения от юридически лица или поне за ограничаване на техния размер. В очакване дали президентът ще издаде указ за обнародване на Закона, или ще върне част от разпоредбите за ново обсъждане, бихме искали да припомним коментара на Юридически барометър за промяната в размера на държавната субсидия през м. юни 2019 г.:

Приятели на "Юридически барометър"