Изразената в статията позиция е лична и в никакъв случай не обвързва нито Софийския градски съд, нито съдебната власт като цяло.

В последните седмици в българските медии кипи дебат, наситен с апокалиптично-хулителни заглавия, все въртящи се около една и съща тема – обезщетенията при смърт вследствие на пътни инциденти. Целокупното онлайн общество вече имаше множество поводи да се изкаже по проблема, като (естествено!) позициите са в двете крайности. Вече се заговори и за необходимостта от обществен дебат. Такъв наистина е необходим, но освен шумен и широкообхватен, трябва да е обоснован и професионален. Поради това е редно да бъдат изяснени някои въпроси, по които се спекулира, както и да се оборят някои крайни становища, разпространени в медиите.

До момента 2018 година се оказва, деликатно казано, динамична за Търговския регистър (ТР) на няколко основания.

Ще започна с това, че в края на 2017 г. чрез преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда (Обн., ДВ, бр. 102 от 22 декември 2017 г.) бяха гласувани промени в Търговския закон (ТЗ). Това се случи въпреки изложените по предложените промени множество негативни становища, в т.ч. и на Консултативния съвет по законодателство.

На основание чл. 18, ал. 2 от Закона за Конституционен съд и чл. 20а, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Конституционния съд и във връзка с Определение на Конституционния съд от 3 юли 2018 г. представям моето писмено правно мнение по предмета на конституционно дело № 11/2018 г. за установяване на противоконституционност на §8 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност (ПЗР на ЗИД на ЗБН) в частта му, с която се определя 20.06.2018 г. като начална дата, от която се прилагат чл. 59, ал. 5 и ал. 6 от ЗБН.

Юридически барометър стартира нова рубрика "Млади автори", в която ще публикуваме статии, анализи и коментари на студенти и докторанти по право. Днес Ви представяме коментара на нашия млад колега Лора Димитрова - студент в Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“.

По повод окончателното приемане на Закона за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс и наложеното от президента вето на отделни негови разпоредби, представяме коментар на редица спорни моменти, които заслужават внимание. Материалът е подготвен от екип от Адвокатско дружество „Попов, Арнаудов и партньори”, включващ Елеонора Сергиева – съдружник в адвокатското дружество, Галин Попов – главен управляващ съдружник, и Емилиян Арнаудов – управляващ съдружник на Адвокатско дружество „Попов, Арнаудов и партньори”.

На основание чл. 18, ал. 2 от Закона за Конституционен съд и чл. 20а, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Конституционния съд и във връзка с Определение на Конституционния съд от 20 март 2018 г. представям моето писмено правно мнение по предмета на конституционно дело № 3/2018 г. за произнасяне за съответствие на сключената от Република България Конвенция на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие с Конституцията на Република България преди ратификацията й.

Вече няколко години се обсъжда необходимостта от приемане на нов закон, уреждащ материята за „детско правораздаване”, който да замени действащия от 1958 г. Закон за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните. По време на пълномощията на 43-то Народно събрание работна група от Министерството на правосъдието (МП) изготви проект на закон, който обаче не беше приет поради предсрочното прекратяване на мандата на парламента.

На 21 юни 2018 г. Народното събрание започна гласуването на второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс (754-01-16/01.06.2017 г.). Освен коментираните вече от екипа на Юридически барометър изменения, свързани с електронното правосъдие, внимание заслужава и предложението за увеличаване на размера на съдебните такси за касационно обжалване, което предизвика голям обществен отзвук.

На 6 юни 2018 г. – повече от година след внасянето му в Народното събрание (НС), Комисията по правни въпроси започна разглеждането на второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс (754-01-16/01.06.2017 г.).

Проектът на Закон за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс е един от първите законопроекти, внесени в 44-то Народно събрание. Законопроектът е внушителен по обем и със своите 158 параграфа си поставя амбициозната задача да усъвършенства административното правораздаване, като направи и необходимите промени, които е разкрило повече от десетгодишното прилагане на Кодекса.

През месец юли 2016 г. 43-то Народно събрание прие промени в Закона за държавния служител (ЗДСл), с които се въведоха по-строги критерии за заемане на длъжности в администрацията, засили се конкурсното начало и се създадоха повече гаранции за стриктното придържане към него при назначаването на държавна служба. Съгласно правилата на ЗДСл отпреди изменението конкурсът се провеждаше от конкурсна комисия от съответната администрация.

През последните дни особено силен обществен и медиен отзвук получи новината за задържането на българския гражданин Желяз Андреев по искане на Съединените американски щати, последвано и от искане за задържането на още няколко български граждани, заподозрени в извършването на престъпления, свързани с нарушение на ембаргото за Сирия. Обяснено беше, че искането за задържане ще бъде последвано и от искане за екстрадиция в САЩ.

Законът за изменение и допълнение на Закона за Комисията за финансов надзор (Обн., ДВ, бр. 95 от 28 ноември 2017 г.) предизвика интерес от две различни гледни точки. На първо място със ЗИДЗКФН се промени редът за определяне на възнаграждения на председателя и другите членове на Комисията по финансов надзор. Преди изменението председателят на Комисията получаваше основно месечно възнаграждение в размер 90 на сто от възнаграждението на председателя на Народното събрание, а възнаграждението на останалите членове на Комисията бе обвързано с това на председателя.

През последните седмици порочна слава придоби внесеният от Министерския съвет на 19 декември 2017 г. Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс (702-01-55/19.12.2017). Силно отрицателно по него се изказаха както авторитетни преподаватели по наказателно право, така и практикуващи юристи. Критични становища са постъпили в Народното събрание от Върховния касационен съд и от Висшия адвокатски съвет. Вероятно заради шумния обществен отзвук Народното събрание обяви, че спира работата по законопроекта с оглед провеждане на по-продължително обсъждане (защо това обсъждане не е направено предварително, е въпрос, който за съжаление все по-малко буди учудване).

На 18 януари 2018 г. Народното събрание прие на второ четене нов Закон за частната охранителна дейност (ЗЧОД) (ДВ, бр. 10 от 30.01.2018 г.). С приближаването на момента, от който той ще започне да се прилага (30.03.2018 г.), бихме искали да обърнем внимание на една част от него – разпоредбите, които създават нов вид охранителна дейност, а именно охрана на урбанизирана територия.

Каквото и да се напише за обнародвания на 19 януари 2018 г. Закон за изменение на Закона за собствеността, удължаващ за пореден път спирането на придобивната давност върху имоти – частна държавна и частна общинска собственост, едва ли може да предаде достатъчно адекватно създалото се с тази законодателна намеса абсурдно положение.

Нека припомним накратко хронологията на измененията в Закона за собствеността, които неведнъж сме имали повод да коментираме в рамките на списание Юридически барометър (в рубриката „неизпълнението на закона като причина за неговата промяна“).

Приятели на "Юридически барометър"