Отново за партийните субсидии или как невинаги е хубаво да си прав

На 5 декември 2019 г. Народното събрание прие окончателно Закона за държавния бюджет на Република България за 2020 г. С него за втори път през тази година се промени размерът на държавната субсидия за политическите партии, като този път той беше увеличен от 1 на 8 лева. Народните представители обаче (случайно или не) пропуснаха да направят изменения в Закона за политическите партии (ЗПП) за възстановяване на забраната партиите да получават дарения от юридически лица или поне за ограничаване на техния размер. В очакване дали президентът ще издаде указ за обнародване на Закона, или ще върне част от разпоредбите за ново обсъждане, бихме искали да припомним коментара на Юридически барометър за промяната в размера на държавната субсидия през м. юни 2019 г.:

„За съществуването на една демократична система е важно финансирането на политическите партии да бъде ясно регламентирано. В държавите, в които е предвидено финансиране от държавния бюджет, то се приема, от една страна, като начин за гарантиране на прозрачност на източниците на средства, с които партиите осъществяват своята дейност, както и на начините за набирането и разходването им. От друга страна, то позволява партиите да бъдат независими от интересите на отделни физически или юридически лица.

Въпросът за държавната субсидия за политическите партии е силно чувствителен и традиционно предизвиква силен обществен отзвук. Поради това не е изненада, че той често се поставя в период на предизборна кампания и е съпътстван от разнообразни обещания за промени.

Според разпоредбата на чл. 26, ал. 1, изр. 2 от Закона за политическите партии (ЗПП) в сегашната й редакция (а преди последните изменения в закона – съгласно чл. 27, ал. 1), размерът на държавната субсидия за един получен действителен глас се определя ежегодно със закона за държавния бюджет на Република България. Това положение остана непроменено и след приетия Закон за изменение на Закона за политическите партии (Обн., ДВ, бр. 50/2019 г.). През първото полугодие на 2019 г. темата за държавната субсидия за политическите партии бе повдигната във връзка с начина, по който се изчислява общият годишен размер, който партиите и коалициите получават, и именно в тази връзка правната уредба претърпя промяна чрез цитирания закон за изменение.

Преди промяната Законът за политическите партии предвиждаше, че „общата сума, предвидена за субсидиране на политическите партии и коалиции, се определя ежегодно в закона за държавния бюджет на Република България в зависимост от броя на получените действителни гласове от партиите и коалициите на последните парламентарни избори, като за един получен глас се предвижда субсидия в размер, определен ежегодно със закона за държавния бюджет на Република България” (чл. 27, ал. 1) и че „общата сума, предвидена в бюджета, се разпределя пропорционално на получените действителни гласове от всяка партия или коалиция” (чл. 25, ал. 2).

Оказа се, че смисълът на тези разпоредби далеч не е толкова ясен, колкото изглежда. С изненада в публичното пространство стана известно, че при изчисляването на размера на годишната държавна субсидия, в съответствие с тълкуването на Министерството на финансите изразът „получените действителни гласове от партиите или коалициите” не означава броя на действителните гласове, подадени за конкретна партия или коалиция, а всъщност към тях трябва да се прибавят и гласовете, подадени с вот „не подкрепям никого”. Именно по този начин е изчисляван размерът на държавната субсидия, считано от 26 май 2016 г.1

Създаденото напрежение бе повод за внасянето на Законопроект за изменение на Закона за политическите партии (902-01-24/28.05.2019 г.). Преследваната от него цел е еднозначно да изясни въпроса за начина на изчисляване на годишния размер на субсидията. След приемане на измененията чл. 26, ал. 1, изр. 1 от ЗПП вече предвижда, че „годишният размер на държавната субсидия на всяка политическа партия или коалиция по чл. 25, ал. 1 се определя, като действителните гласове, които е получила съответната партия или коалиция, се умножават по размера на държавната субсидия за един получен действителен глас.” Уреден е и редът за връщане на надплатените на партиите суми.

Редакцията на разпоредбите на Закона за политическите партии вече би трябвало не оставят съмнение относно волята на законодателя, въпреки че текстовете и преди изменението трудно биха могли да обосноват направеното от Министерството на финансите тълкуване. Наистина Изборният кодекс определя гласовете „не подкрепям никого” за действителни, но е лишено от правна и житейска логика разбирането, че тези гласове могат да се приемат като получени от която и да е партия или коалиция. Те не са получени от никого. И както не се прибавят към изборния резултат на отделните партии, така и не следва да носят стойност към размера на годишната държавна субсидия.

Още преди да бъде приет Законът за изменение на ЗПП (приет на второ гласуване на 14.06.2019 г.), в Народното събрание е внесен Законопроект за изменение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2019 г. (№ 902-01-28/06.06.2019 г.). С него размерът на годишната държавна субсидия за политическите партии е променен от 11 лв. на 1 лев за получен действителен глас. Заслужава да бъде обърнато внимание, че в мотивите към законопроекта е изтъкнато „фиксирането на субсидиите в размер на 1 лв.”. Всъщност, както се и оказа, размерът се явява „фиксиран” само до изтичането на календарната година предвид ограничения във времето период на действие на бюджетните закони (чл. 13, ал. 1 от Закона за публичните финанси). Намаляването на размера на субсидията обаче е използвано като мотив за предложение за изменение в Закона за политическите партии, направено между четенията и гласувано в окончателния текст на закона. С § 2 от Заключителните разпоредби на Закона за изменение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2019 г. (Обн., ДВ, бр. 60/2019 г.) се изменя чл. 23 от Закона за политически партии, уреждащ собствените приходи на политическите партии. В ал. 1 е създадена нова т. 4, която допуска политическите партии да имат собствени приходи от „дарения от юридически лица и еднолични търговци.” Нещо повече, премахнато е ограничението от 10 000 лв. като максимален размер на даренията от физически лица.

Резултатът от поредната законодателна интервенция е, че до края на 2019 г. субсидията за политическите партии е в размер на 1 лв. за действителен глас. Това е обективното положение, произтичащо от особеностите на ЗДБ като план за приходите и разходите на държавата за съответната календарна година. А съгласно изменения ЗПП, чиито норми действат неопределен и неограничен брой пъти, на партиите вече е позволено да получават средства от физически, юридически лица и еднолични търговци без ограничения в техния размер. Въпросът за размера на държавната субсидия за един действителен глас ще бъде отново поставен при обсъждането на проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2020 г. Юридически барометър ще следи особено внимателно развитието на тази дискусия и доколко ще се окаже „фиксиран” размерът на партийната субсидия.”

 

Следва да припомним, че направената промяна през м. юни 2019 г. беше аргументирана с необходимостта партиите да имат източник на собствени приходи, който да компенсира недостига във финансирането им, породен от силното ограничаване на държавната субсидия. Това условие вече не е налице при гласуваната субсидия в размер на 8 лв. за един действителен глас. Въпреки това възможността за отпадане (ограничаване) на даренията от юридически лица дори не е поставена за обсъждане по време на дебатите по Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2020 г. независимо от проведените три гласувания на текста за държавните субсидии за политическите партии.

 

_____________________________________________

1 Тогава влиза в сила промяната в Изборния кодекс, с която се въвежда възможността избирателят да гласува с „не подкрепям никого”.

Приятели на "Юридически барометър"