Спират ли да текат сроковете за администрацията по време на извънредното положение?
Девет дни след обнародване на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. (ЗМДВИП) (ДВ, бр. 28/2020 г.), група народни представилите внесоха в Народното събрание законопроект за изменение и допълнение на Закона (№ 054-01-28).
В мотивите вносителите посочват, че една от целите на Законопроекта е да се поясни, че държавните и местните органи, включително институциите, не спират своята дейност и продължават да работят при спазване на всички законови изисквания и при съобразяване на въведените противоепидемични мерки. От представените становища по Законопроекта и от дебатите по време на разглеждането му в Комисията по правни въпроси става ясно, че предложението за промяна е продиктувано от неправилно тълкуване и неточно разбиране на разпоредбата на действащия чл. 4 от ЗМДВИП. В настоящата си редакция чл. 4 гласи:
„Чл. 4. Удължават се с един месец от отмяната на извънредното положение:
1. сроковете, определени в закон, извън тези по чл. 31, които изтичат по време на извънредното положение и са свързани с упражняване на права или изпълнение на задължения на частноправни субекти;
2. действието на административните актове, което е ограничено със срок и изтича по време на извънредното положение.“
Днес се провежда гласуването на измененията на второ четене в Народното събрание и предстои да се разбере дали и каква промяна ще претърпи чл. 4. При разглеждането на Законопроекта на второ четене в Комисията по правни въпроси стана ясно, че досегашният текст, уреждащ удължаването на срокове с един месец от отмяна на извънредното положение, по-скоро ще бъде запазен в досегашната му редакция. Поради това Екипът на Юридически барометър счита за важно да разтълкува съдържанието на разпоредбата и да изясни смисъла, който е вложен в нея.
Разпоредбата на чл. 4 от ЗМДВИП и в действащата си редакция не поражда съмнение относно целта си – да осигури достатъчен срок след отмяна на извънредното положение, в който частноправните субекти да изпълнят свои задължения или да извършат действия, свързани с упражняване на техни права. Този допълнителен срок се отнася само за частноправните субекти – граждани и юридически лица. Работата на административните органи обаче не е преустановена и макар, разбираемо, с променен режим на работа, те продължават да изпълняват своите функции. Затова няма основание да се приеме, че удължаването на сроковете, които са „свързани с упражняване на права или изпълнение на задължения на частноправни субекти“, е равнозначно на удължаване на сроковете за произнасяне и за издаване на различни по вид административни актове от административните органи. Упражняване на права и изпълнение на задължения са различни понятия от „осъществяване на правомощия“ на държавен орган. Правомощията на органите на изпълнителната власт са едновременно право и задължение, което е тяхна същностна характеристика. Оттук следва, че ако законодателят искаше да удължи сроковете за упражняване на отделни правомощия на административните органи, той трябваше да го уреди изрично. Подобен извод не може да бъде изведен чрез тълкуване на разпоредбата на чл. 4 от ЗМДВИП.
Гореизложеното дава основание да се приеме, че Законът за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. не съдържа общо основание за спиране работата на администрацията или удължаване на сроковете, в които трябва да се издават нейни актове.
________________________________________________________________________________________
1 Чл. 3. (Обн., ДВ, бр. 28/2020 г.) За срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат:
1. процесуалните срокове по съдебни, арбитражни и изпълнителни производства, с изключение на сроковете по наказателни производства, по Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест и производства, свързани с мерки за принуда;
2. давностните и други срокове, предвидени в нормативни актове, с изтичането на които се погасяват или прекратяват права или се пораждат задължения за частноправните субекти, с изключение на сроковете по Наказателния кодекс и Закона за административните нарушения и наказания;
3. сроковете за изпълнение на указания, дадени от административен орган на страни или участници в производства, с изключение на производствата по Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове;
4. сроковете по глава пета, раздел I и III, глава осма, раздел V, глава десета и глава дванадесета, раздел I, II и IV от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, с изключение на срока по чл. 38, ал. 1, т. 2 от същия закон;
5. сроковете по чл. 175в, ал. 1 – 3 от Закона за съдебната власт, с изключение на срока по чл. 175в, ал. 1, т. 2 от същия закон.
