За поредното окончателно решение за машинното гласуване

На 17 септември 2020 г. Народното събрание прие на второ гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Изборния кодекс (054-01-85) няколко месеца преди провеждането на редовни парламентарни избори. Поредната промяна в изборното законодателство в частта, касаеща машинното гласуване, e повод да припомним историята на правната уредба на този начин за гласуване. За съжаление, проследяването ѝ илюстрира непоследователността на законодателя и отстъплението от принципни постановки, които самият той е декларирал.

Машинното гласуване е уредено за първи път със сега действащия Изборен кодекс от 2014 г. Тогава то се въвежда експериментално (без резултатите от него да влияят на изборния резултат) в до 500 секции до провеждането на изборите за президент и вицепрезидент през 2016 г. За президентските избори през 2016 г. и за местните избори през 2015 г. резултатите от машинното гласуване вече следва да вземат предвид при определяне на резултатите от изборите, като специално за изборите за президент и вицепрезидент е предвидено и експериментално машинно преброяване на гласовете. Непосредствено преди президентските избори през 2016 г. броят секции, в които се провежда машинно гласуване, е увеличен на от „до 500“ на „най-малко 500“.

Последващи изменения в уредбата, отнасяща се до машинното гласуване, в периода до 2019 г. няма. През март 2019 г., отново в година на избори, със ЗИД на Изборния кодекс (Обн., ДВ, бр. 21/2019 г.) е уредено задължителното провеждане на машинно гласуване в най-малко 3000 секции – за европейските избори (през месец май 2019 г.), и в най-малко 6000 секции – при провеждането на местните избори (през месец октомври 2019 г.). Още по-амбициозен е законът по отношение на бъдещите избори. Предвидено е, че след местните избори през 2019 г. се провежда само машинно гласуване, с изключение на някои особени хипотези, при които е налице обективно затруднение да се гласува с машини (в секции с по-малко от 300 избиратели, при гласуване с подвижна избирателна кутия, в избирателни секции в лечебни заведения, домове за стари хора и други специализирани институции за предоставяне на социални услуги, в избирателни секции на плавателни съдове под българско знаме и в избирателни секции извън страната). В мотивите на вносителите на законопроекта е отбелязано, че промените са съобразени с „разумен“ срок, в който ЦИК да възложи на „Информационно обслужване“ АД „изработването на специализирани устройства за гласуване във всички избирателни секции и необходимото време за организация, съответно за сертифициране на софтуерния код, което да добие и публичност в обществото.“ На пръв поглед изглежда, че е отчетена необходимостта от още време за подготовка за въвеждане на изцяло машинно гласуване и че вече е планирано как да стане това. Както често се оказва в българската законодателна практика обаче, всяко законодателно решение е предпоследно. През юли 2019 г., с нов ЗИД на Изборния кодекс (Обн., ДВ, бр. 61/2019 г.) се отменя провеждането на машинно гласуване на местните избори през 2019 г. и на местни избори въобще. Мотивите на закона не са достатъчно убедителни, имайки предвид кога е приет законопроектът (3 месеца преди местните избори), както и непоследователните аргументи в него. Изложени са множество съображения за трудностите при настройка на машините конкретно за местни избори, но в заключение е отбелязано, че основната причина за отлагането на гласуването с машини, защото изменението прави точно това, е нуждата от повече време за обсъждане и за предприемане на мерки за гарантиране на сигурността на гласуването и точността при отчитането на резултатите. Защо тези аргументи не са били валидни или защо не са взети предвид няколко месеца по-рано, буди недоумение.

Темата за машинното гласуване неведнъж е предмет на дебат в публичното пространство от въвеждането му през 2014 г. Както неведнъж е изразявано становище от екипа на Юридически барометър, машинното гласуване може да допринесе много за ефективността и прозрачността на изборния процес. Етапът на експериментално машинно гласуване имаше за цел именно запознаване на избирателите с особеностите на гласуване с машини и установяване на силните и слабите му страни. В действията по всички промени в Изборния кодекс, отнасящи се до машинното гласуване сякаш прозира притеснение от евентуалните резултати от прилагането му и те далеч не са свързани с възможността за техническо му обезпечаване. Едни от често излаганите предимства на машинното гласуване са ограничаването на възможността за грешки в попълването или за умишлено манипулиране на протоколите от гласуването, следователно облекчаването на процеса по преброяване, въвеждане и отчитане на резултатите. Наред с това, в зависимост от конкретния софтуер, машинното гласуване би могло да играе ролята на своеобразен образователен ценз.

С приетото на 17 септември 2020 г. изменение в Изборния кодекс се предвиди на избори за народни представители, на избори за президент и вицепрезидент на републиката и на избори за членове на Европейския парламент от Република България избирателят да може по свой избор да гласува с хартиена бюлетина или с бюлетина за машинно гласуване, с изключение на посочените по-горе особени хипотези, при които е налице обективно затруднение да се гласува с машини. Промяната сякаш цели да сложи край на законодателните лутания по темата, но в крайна сметка не дава категорично решение на дискусионните въпроси. Съчетаването между машинно гласуване и гласуване с хартиени бюлетини всъщност ще усложни броенето и съставянето на изборните протоколи. Това е неизбежно, тъй като резултатът от вота, подаден по двата начина, ще трябва да се обедини, а същевременно да бъдат отчетени и поотделно. За секционните комисии няма да отпадне задължението за броене на бюлетини, а ще възникне допълнителен ангажимент за допълнително отразяване и на машинния вот.

След като президентът вече обяви, че ще наложи вето на Законa за изменение и допълнение на Изборния кодекс в тази му част, предстои да видим дали Народното събрание ще го приеме повторно. С още по-голям интерес ще проследим и дали това ще е поредното окончателно решение за машинното гласуване.

Приятели на "Юридически барометър"