Отношения на Европейската прокуратура с националните власти

В продължение на темата за Европейската прокуратура бихме искали да обърнем внимание на въпроса за отношенията й с националните власти и разпределението на компетентността между тях.

Отношения на Европейската прокуратура с националните власти, разпределение на компетентността

Въпросът за отношението на Европейската прокуратура с националните власти е ключов особено предвид факта, че съгласно актуалната редакция на Регламент (ЕС) 2017/1939 на Съвета от 12 октомври 2017 година за установяване на засилено сътрудничество за създаване на Европейска прокуратура (Регламента) компетентността за разследване и наказателно преследване на престъпленията, засягащи финансовите интереси на ЕС, вече е споделена между Европейската прокуратура и държавите членки. Най-често правно основание за това се търси в разпоредбата на чл. 325, пар. 1 от Договора за функциониране на Европейския съюз, който изрично възлага на държавите членки, редом с ЕС, да се борят с „измамата и всякаква друга незаконна дейност, която засяга финансовите интереси на Съюза, като предприемат мерки…които имат възпиращо действие и предлагат ефикасна защита“. Рационалната причина обаче е нежеланието (липсата на готовност) на държавите членки да допуснат изцяло наднационална система за наказателно преследване, макар и само по отношение на престъпленията, засягащи финансовите интереси на ЕС.

Наред с това, следва да се има предвид, че съдебното разглеждане на случаите на измами, засягащи финансовите интереси на ЕС, става изцяло в съответствие с националното право на компетентната държава членка, което също поставя въпроса за взаимодействието на Европейската прокуратура, което упражнява чрез функциите на обвинението в процеса, с националните власти.

Принципът на споделена компетентност все пак не предполага пълна равнопоставеност между Европейската прокуратура и компетентните органи на държавите членки. Изрично в полза на Европейската прокуратура е уредено право на изземване на делото (пар. 13 от Преамбюла, чл. 27 от Регламента). Актуалната редакция на Регламента съдържа по-подробни правила за разпределението на компетентността между Европейската прокуратура и държавите членки (чл. 26). Европейската прокуратура упражнява своята компетентност, като започне разследване или като реши да използва правото си на изземване. Ако Европейската прокуратура реши да упражни своята компетентност, компетентните национални органи не могат да упражняват своята компетентност по отношение на същото престъпление. В това принципно положение обаче са налице няколко ограничения, свързани, от една страна, с размера на причинената вреда, а от друга – с размера на наказанието, предвидено за съответното престъпление в националното законодателство. Когато престъпление, попадащо в материалната компетентност на Европейската прокуратура е причинило или е вероятно да причини вреди на финансовите интереси на Съюза на стойност по-малка от 10 000 евро, Европейската прокуратура може да упражни своята компетентност единствено ако:

- случаят има отражение на равнището на Съюза, което изисква провеждане на разследване от Европейската прокуратура или

- заподозрени в извършване на престъплението са длъжностни лица или други служители на ЕС и членове на институциите.

Наред с това, Европейската прокуратура следва да се въздържа от упражняване на своята компетентност по отношение на престъпление, попадащо в нейната компетентност, ако максималното наказание, предвидено за това престъпление в националното право, е по-леко или равно на наказанието, предвидено за друго престъпление, което е неразривно свързано с първото (би могло да попадне в акцесорната компетентност на Европейската прокуратура). Във втората хипотеза това не се отнася за случаите, когато неразривно свързаното престъпление представлява инструмент за извършването (т.е. улеснява извършването) на престъплението, засягащо финансовите интереси на ЕС. Другата хипотеза за въздържане на Европейската прокуратура от действие е, когато причинената или вероятната вреда за финансовите интереси на ЕС не надвишава причинената или вероятната вреда, нанесена на друго пострадало лице. В посочените по-горе случаи Европейската прокуратура би могла да упражни своята компетентност със съгласието на държавите членки.

При несъгласие между Европейската прокуратура и националните органи по въпроса кой следва да проведе разследването и наказателното престъпление за конкретно престъпление, спорът се решава от „националните органи, компетентни да се произнасят относно разпределянето на компетентността в рамките на прокуратурата на национално ниво“, в случая с България това би следвало да е главният прокурор.

Относително широкият обхват на описаните ограничения, в съчетание с уредения начин за разрешаване на спорове за компетентност, осланящ се единствено на решението на органите на държавите членки, силно разколебава принципа за приоритетност на компетентността на Европейската прокуратура пред тази на националните органи за разследване и наказателно преследване.

Ефективно взаимодействието между Европейската прокуратура и националните органи се налага и в хода на наказателното преследване на престъпления, попадащи в компетентността на Европейската прокуратура. На първо място, европейските делегирани прокурори имат същите правомощия като националните прокурори във връзка с разследването, повдигането и поддържането на обвинение и предаването на съд (чл. 13, пар. 1). Тяхното двойствено положение („double hat”) позволява интегрирането им в националните правосъдни системи с оглед по-ефективно осъществяване на техните правомощия. Европейските делегирани прокурори разчитат на компетентните национални органи (включително органите на полицията – пар. 69 от Преамбюла), като могат да има възлагат действия по разследване. Единствено националните органи могат да извършват задържане и прилагане на други принудителни мерки.

В изпълнение на принципа на лоялно сътрудничество те трябва да оказват съдействие и да изпълняват възложените им от европейските делегирани прокурори задачи.

Друго много важно проявление на отношенията между Европейската прокуратура и националните органи в държавите членки е задължението за взаимно предоставяне на информация. Своевременното предоставяне на детайлна информация е от ключово значение за функционирането на Европейската прокуратура. Информацията включва данни за престъпно поведение, по отношение на което тя би могла да упражни своята компетентност, както и данни за започнали или текущи в държавите членки разследвания на престъпления от компетентността на Европейската прокуратура. Информацията може да се отнася и за нарушения, които са причинили вреда на финансовите интереси на Съюза, но са различни от нарушенията, попадащи в обхвата на компетентност на Европейската прокуратура, когато е необходимо да се установят връзки с престъпно поведение, по отношение на което Европейската прокуратура е упражнила своята компетентност.

Приятели на "Юридически барометър"