Отношения на ЕП с партньори, с трети държави и с международни организации

Създаването на Европейска прокуратура е решителна крачка в развитието на наказателното право на ЕС. От начина, по който тя стартира своята дейност и ефективността на нейните действия, до голяма степен ще зависи легитимността, с която тя се ползва сред държавите членки, както и възможното бъдещо разширяване на нейната компетентност.

По повод стартирането на дейността на Европейската прокуратура на 28 септември 2020 г. Ви представихме поредица от материали, свързани със създаването и функционирането ѝ, като днес завършваме темата с въпроса за отношенията на Европейската прокуратура с партньори, с трети държави и с международни организации.

Отношения на Европейската прокуратура с партньори, с трети държави и с международни организации

При изпълнение на своите правомощия Европейската прокуратура си сътрудничи с други органи на ЕС, с държавите членки, които не участват в засиленото сътрудничество, с трети държави (държави, които не са членове на ЕС) и с международни организация. От тях най-голям интерес представляват като че ли отношенията на Европейската прокуратура с Евроюст и OLAF, както и с държавите членки, които не участват в засиленото сътрудничество.

Звеното на ЕС за съдебно сътрудничество (Евроюст) е създадено с Решение на Съвета 2002/187/JHA, изменено и допълнено от Решение на Съвета 2009/426/JHA от 16 декември 2008 г. като орган за координацията и сътрудничеството между националните власти с оглед повишаване на ефективността на наказателното преследване на тежката и организирана престъпност с трансгранично измерение, засягаща Европейския съюз1. Неговото седалище е в Хага. Евроюст е постоянно действащ колегиален орган на ЕС, който се състои от 28 национални представители – по един за всяка държава членка, които са прокурори, съдии или полицейски служители със сходни правомощия. Мандатът на националните представители е 4 години. По данни на ЕС всяка година Евроюст разглежда по над 2300 случая и провежда близо 250 координационни заседания и ръководи 10 координационни центъра. Договорът от Лисабон предвиди засилване на правомощията на Евроюст, като му предостави две нови правомощия – да започва разследвания и да прави предложения за възбуждане на наказателни преследвания до компетентните национални органи, както и да участва в разрешаването на спорове за компетентност между държавите членки.

Тясното сътрудничество между Европейската прокуратура и Евроюст е заложено още в чл. 86 от ДФЕС, според който Европейската прокуратура следва да се учреди „на основата на Евроюст“. В съответствие с това и предложението на Европейската комисия, и Регламент (ЕС) 2017/1939 на Съвета от 12 октомври 2017 година за установяване на засилено сътрудничество за създаване на Европейска прокуратура (Регламента) изрично акцентират, че Европейската прокуратура установява и поддържа тесни отношения с Евроюст (чл. 100 от Регламента). За разлика от първоначалния проект обаче Регламентът подчертава, че това сътрудничество трябва да се осъществява в рамките на компетентността на всеки от двата органа и предоставяните услуги трябва да са от взаимен интерес. Наред с това, предложението на Комисията предвижда повече хипотези на участие на Евроюст в при осъществяване на оперативните функции на Европейската прокуратура, включително да съдейства за разрешаване на спорове за компетентност или да се включи в координацията на определени действия по разследването. Регламентът предвижда само две форми на участие на Евроюст – да обменя информация, включително като осигурява достъп при определени условия до деловодната система, както и да оказва съдействие при предаването на решенията или исканията на Европейската прокуратура за правна помощ на държавите, които са членки на Евроюст, но не участват в учредяването на Европейската прокуратура, или на трети държави. Отношенията на Европейската прокуратура и Евроюст ще бъдат подробно уредени в споразумение между двата органа.

Европейската служба с борба с измамите (OLAF) е другият орган на ЕС, който непосредствено ще бъде засегнат от създаването на Европейска прокуратура. До влизането в сила на Лисабонския договор OLAF е единственият орган в системата органи и институции на ЕС, който има пряко отношение към защитата на финансовите интереси на Съюза. Още през 1988 г. като част от Генералния секретариат на Европейската комисия се създава отдел за координиране на борбата с измами (UCLAF). UCLAF работи заедно с националните дирекции за борба с измамите, като осигурява координация и съдействие във връзка с провеждането на разследвания. През 1995 г. UCLAF получава правото да започва по своя инициатива разследвания въз основа на информация от различни източници. OLAF е създадена с Решение № 1999/352/СЕ2 на Европейската комисия като независим орган с разследващи правомощия по отношение на измамите, засягащи финансовите интереси на ЕС, в рамките на Европейската комисия. През 1999 г. е приет и регламент относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите (OLAF)3. Основната задача на OLAF е да защитава финансовите интереси на ЕС, като следи за законосъобразното използване на публичните средства на Съюза. OLAF не разполага с разследващи функции в тесния смисъл на това понятие. Той има правомощия да извършва само административни разследвания, както в държавите членки (външни разследвания), така и в рамките на институциите и органите на Съюза (вътрешни разследвания). По данни на OLAF между 2010 и 2015 г. Службата е извършила над 1400 разследвания, препоръчала е възстановяването на над 3 млрд. евро в бюджета на ЕС и е издала над 1600 препоръки за съдебни, финансови, дисциплинарни и административни действия, които да бъдат предприети от компетентните органи в държавите членки и от ЕС4.

За разлика от предложението на Европейската комисия, което само маркира въпроса за сътрудничеството между Европейската прокуратура и OLAF (пар. 13 и 41 от Преамбюла и чл. 58, пар. 3), то Регламентът съдържа самостоятелна разпоредба, посветена на отношенията между двата органа (чл. 101). Съгласно чл. 101 Европейската прокуратура създава и поддържа тесни връзки с OLAF в рамките на съответните правомощия на всеки от двата органа, които се основават на взаимно сътрудничество и обмен на информация. Целта на това сътрудничество е обединяване на всички инструменти и средства с оглед ефективна защита на финансовите интереси на ЕС. Подчертана е допълващата и подкрепяща компетентност на OLAF спрямо тази на Европейската прокуратура, като е изрично е уреден принципът на субсидиарност на действията на Службата (пар. 2) – когато Европейската прокуратура е започнала наказателно разследване, OLAF не започва паралелно административно разследване на същите факти. В хода на своите разследвания Европейската прокуратура може да поиска съдействие от OLAF, което може да се изразява в: 1) предоставяне на информация, анализи (в т.ч. съдебно-медицински анализи), експертни познания и опит и оперативна подкрепа; 2) улесняване на координацията на конкретни действия на компетентните национални административни органи и органи на ЕС; 3) провеждане на административни разследвания.

Когато Европейската прокуратура е преценила да не започва разследване или е прекратила делото, тя може да изпрати материалите на OLAF за предприемане на подходящите административни действия в рамките на неговата компетентност.

Европейската прокуратура си сътрудничи и с други институции, органи, агенции и служби на Съюза (например Европол) на основата на споразумение.

Учредяването на Европейската прокуратура по линията на засиленото сътрудничество поставя редица предизвикателства и налага уреждането на специални правила за отношенията на Европейската прокуратура с държавите членки, които не участват в засиленото сътрудничество. Отношенията между тях следва да се уреждат в духа на принципа за лоялно сътрудничество (чл. 4, пар. 3 от ДФЕС) и при условията и по реда на работните договорености с всяка от държавите членки и на европейското законодателство в областта на съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси. Работните договорености са от техническо и/или оперативно естество и са насочени към улесняване на сътрудничеството и обмена на информация между страните по тях. Отношенията между Европейската прокуратура и държавите членки, които не участват в засиленото сътрудничество, могат да се подпомагат от командировани служители за връзка на държавите членки в Европейската прокуратура, както и от специално определени звена за контакт.

 

 

 

___________________________________________

1 Подробно за статута и функциите на Евроюст, вж. Которова, И. „Европейска прокуратура“, 245 – 263;

2 Решение на Комисията от 28 април 1999 година за създаване на Европейска служба за борба с измамите (OLAF), нотифицирано под номер SEC(1999) 802 (OB L 136, 31.5.1999 г.);

3 Регламент (ЕО) № 1073/1999 на Европейския Парламент и на Съвета от 25 май 1999 година относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите (OLAF) – вече не е в сила;

4 https://ec.europa.eu/anti-fraud/home_bg

Приятели на "Юридически барометър"