Стартира процедурата за подбор на европейски делегирани прокурори от България
На основание чл. 5, ал. 1 от Правилата за подбор на кандидати за европейски делегиран прокурор (Правилата) Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС), откри процедура за подбор на 10 европейски делегирани прокурори от Република България и избра чрез жребий състав на Комисия по допустимост на кандидати.
В 30-дневен срок от публикуване на обявлението на официалната интернет страница на ВСС (17 декември 2020 г.), кандидатите могат да подадат в деловодството на Висшия съдебен съвет, лично или чрез упълномощено лице, по пощата или по електронен път на електронен адрес – Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите., подписано с квалифициран електронен подпис на заявителя, заявление за участие в процедурата за подбор в свободен текст.
Процедурата ще се проведе на три етапа: допускане по документи на кандидатите, изслушване на допуснатите кандидати и обявяване на кандидатите. С допълнително решение на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет ще се обявят датата, мястото и началния час на изслушване.
Допустимостта на кандидатите се извършва от Комисия, която извършва проверка на постъпилите заявления и допуска до следващия етап на процедурата кандидатите, представили всички изискуеми документи и отговарящи на изискванията, предвидени в Регламент (ЕС) 2017/1939 на Съвета от 12 октомври 2017 година за установяване на засилено сътрудничество за създаване на Европейска прокуратура (Регламента) и в Правилата.
Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет избра Комисия по допустимост на кандидати: Пламен Найденов – председател, Светлана Бошнакова и Огнян Дамянов – членове.
С Правилата за подбор на кандидати за европейски делегиран прокурор можете да се запознаете тук.
Припомняме, че европейските делегирани прокурори действат от името на Европейската прокуратура в съответните си държави членки, като провеждат разследвания, повдигат и поддържат обвинението по дела, свързани с престъпления, засягащи финансовите интереси на ЕС. В държавите членки те имат същите правомощия като националните прокурори. Във всяка държава членка има двама или повече европейски делегирани прокурори. Европейският главен прокурор, след провеждане на консултации и постигане на споразумение със съответните органи на държавите членки, одобрява броя на европейските делегирани прокурори, както и функционалното и териториално разпределение на компетентностите между европейските делегирани прокурори във всяка държава членка (чл. 13 от Регламента).
Европейските делегирани прокурори се назначават от колегията по предложение на европейския главен прокурор. Колегията има право да отхвърли номинирано от държава членка лице, ако то не отговаря на критериите за назначаване.
Мандатът на европейските делегирани прокурори е пет години с право на подновяване. По отношение на освобождаването им могат да бъдат открити разлики между предложението на Европейската комисия и актуалния текст на Регламента. И двата документа предвиждат европейските делегирани прокурори да се освобождават съответно от европейския прокурор или колегията, когато престанат да отговарят на условията за назначаването им, не са в състояние да изпълнява задълженията си или са виновни за извършване на тежко нарушение. И в двата документа те съвместяват качествата на прокурори към Европейската прокуратура и национални прокурори. Първоначалният проект обаче стъпва върху идеята за приоритетно значение на качеството европейски делегиран прокурор, поради което постановява, че докато изпълнява функциите си от името на Европейската прокуратура, той не може да бъде освободен от длъжността си като национален прокурор от компетентните национални органи без съгласието на европейския прокурор. Регламентът смекчава този подход и разграничава хипотезите, когато националният прокурор се освобождава на основания, които не са свързани с изпълнението на функциите му като европейски делегиран прокурор, от тези, при които освобождаването е резултат именно от действията му като такъв. В първия случай е достатъчно уведомяването на европейския главен прокурор, а във втория е необходимо неговото съгласие. Ако европейският главен прокурор не даде съгласие, съответната държава членка може да отправи искане към колегията да преразгледа въпроса.