За тълкувателно дело № 9/2019 г. и Комисията по досиетата

На интернет страницата на Върховния административен съд (ВАС) беше публикувано съобщение, че на 29 януари 2021 г. от 10.00 часа Общото събрание на съдиите от колегиите на ВАС ще разгледа в открито заседание пет тълкувателни дела, а именно т. д. №№ 4, 6, 8, 9 и 10 от 2019 г. Взимайки повод от това, бихме искали да обърнем внимание на Тълкувателно дело № 9/2019 г. и Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (Законопроекта), внесен в Народното събрание на 17 декември 2020 г. (Сигн. № 054-01-119).

Тълкувателно дело № 9/2019 г. е образувано по предложение на главния прокурор на Република България поради наличие на противоречиви решения на ВАС при решаване на следния въпрос:

„Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия има ли материална компетентност (Комисията/Комисията по досиетата) (извън случаите по чл. 28 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (Закона) да се произнася с второ и последващи решения с диспозитив „обявява установената и обявена принадлежност“ към органите по чл. 1 от същия закон за конкретно лице, при липсата на нови доказателства, за което вече с влязло в сила нейно решение е установена и обявена такава, предвид императивната разпоредба на чл. 26 от същия закон?“

Според една част от съдебните състави (така напр. в Решение № 6933/09.05.2019 г. по адм. д. № 12241/2018 г. на ВАС, III отделение; Решение № 3631/13.03.2019 г. по адм. д. № 5694/2018 г. на ВАС, III отделение; Решение № 8029/14.06.2018 г. по адм. д. № 5368/2017 г. на ВАС, III отделение; Решение № 10760/04.09.2018 г. по адм. д. № 7956/2017 г. на ВАС, III отделение; Решение № 4746/12.04.2018 г. по адм. д. № 2866/2017 г. на ВАС, III отделение; Решение № 9226/12.07.2017 г. по адм. д. № 1812/2016 г. на ВАС, III отделение; Решение № 3013/13.03.2017 г. по адм. д. № 4817/2016 г. на ВАС, III отделение и др.), когато въпросът за принадлежността на едно лице към органите на Държавна сигурност и на разузнавателните служби на Българската народна армия (ДС и РС на БНА) е разрешен с влязло в сила решение на Комисията по досиетата, то същото е породило своето правно действие и с него е постигната целта на Закона, а именно – да се установи и да се обяви принадлежност на лицето към ДС и РС на БНА. По мнението на върховните съдии, постановили цитираните решения, когато е издадено последващо решение въз основа на същите документи и по отношение на същото качество на сътрудничество, за което лицето вече е обявено, „новото произнасяне на Комисията е при липса на материална компетентност, в противовес с целта на закона и постановено при превратно упражняване на власт, което води до нищожност на административния акт“. Те приемат, че само в хипотезата на чл. 28 от Закона – единствено когато се появят нови доказателства за принадлежност към органите на лица, за които вече се е произнесла, Комисията по досиетата има законово правомощие да постанови следващо решение по отношение на едно и също физическо лице, независимо от това в какво качество същото е обследвано.

Друга част от съдебните състави приемат, че с оглед изискването за извършване на задължителна проверка за установяване принадлежност в съответното качество при заемане на длъжност, предполагаща извършването на публична дейност по смисъла на чл. 3, ал. 2 от Закона, ново произнасяне на Комисията по досиетата, при предходни влезли в сила решения, с които е установена и обявена принадлежността на лицето към органите на ДС и РС на БНА, е допустимо.

Според тези състави при положение, че лицето принадлежи към кръга лица, очертан с разпоредбата на чл. 3 от Закона, спрямо него всеки път е задължително извършването на проверка за установяване на принадлежност, независимо че вече има постановено решение въз основа на същите документи и по отношение на същото качество на сътрудничество и за лицето вече е обявена принадлежност към ДС и РС на БНА. В тези случаи, когато Комисията по досиетата постановява последващи решения, тя не излиза извън правомощията си, обявявайки принадлежността на лицето, и нейното решение е валидно. Комисията по досиетата не предприема повторно установяване, а обявява вече установена принадлежност на лицето към органите на ДС и РС на БНА, с което взима предвид обвързващите последици на влезлите в сила предходни административни актове. (Решение № 10163/01.08.2017 г. по адм. д. № 8045/2016 г. на ВАС, III отделение; Решение № 2606/28.02.2018 г. по адм. д. № 2728/2017 г. на ВАС, III отделение; Решение № 7361/17.06.2016 г. по адм. д. № 4068/2015 г. на ВАС, III отделение; Решение № 5566/11.05.2016 г. по адм. д. № 5343/2015 г. на ВАС, III отделение; Решение № 5575/29.04.2010 г. по адм. д. № 12400/2009 г. на ВАС, III отделение).

Междувременно в края на 2020 г. група народни представители от управляващото мнозинство внесоха в Народното събрание предложения за промени в Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, като една от декларираните от него цели е да разреши именно разгледания по-горе въпрос. Депутатите поддържат второто изложено становище и с предлаганите изменения конкретизират, че правомощието на Комисията по досиетата за обявяване принадлежността на лицата с установена принадлежност към ДС и РС на БНА не е еднократен акт. Аргументират предложението си с обстоятелството, че „без да извърши предвидената задължителна проверка Комисията не би могла да установи лицето, за което вече е провела производството, завършило с издаване на решение, а при извършването на новата проверка Комисията е длъжна да обяви резултатите, като издаде ново решение“, независимо че няма други допълнителни документи за проверяваното лице.

В случай че Народното събрание приоритизира работата си по Законопроекта и го приеме, преди да бъде разпуснато от президента предвид изтичането на неговия мандат и предстоящите избори за народни представители, е много вероятно върховните съдии все още да не са постановили решение по Тълкувателно дело № 9/2019 г. По този начин би отпаднала и необходимостта от приемането на подобно решение.

Дали ще се случи този сценарий, ще проследим с интерес – не само заради разрешаването на изложения по-горе въпрос, но и заради друга част от предложенията в законопроекта, които са доста любопитни.

С §1 от Законопроекта се предвижда намаляване на членовете на Комисията по досиетата от 9 на 5. В мотивите за предлаганото намаляване е посочено, че със Законопроекта „заявяваме категоричната си позиция, че Комисията трябва да продължи своята дейност“ и че „подобен състав според действащото законодателство имат други независими държавни органи, които осъществяват държавната политика в определени сфери“. Освен това народните представители обвързват промяната на броя на членовете на Комисията с избора на нов неин състав. Предвижда се в едномесечен срок от влизането в сила на закона НС да избере новия й състав, а до избора му старият да продължи да изпълнява своите правомощия.

Заслужава да се припомни, че съгласно чл. 5, ал. 1, изр. 1 от Закона членовете на Комисията по досиетата се избират за срок от 5 година, а на 17 май 2012 г. е последният път, когато НС завърши успешно процедурата по избор. От м. май 2017 г. членовете на Комисията по досиетата са с изтекъл мандат, но продължават да упражняват правомощията си до избора на нови членове на основание чл. 5, ал. 1, изр. 3 от Закона. През м. септември 2017 г. в НС беше стартирана процедура за избор на нов състав на Комисията, но тя беше прекратена в началото на м. октомври 2017 г.

Повече от 3 години депутатите от управляващото мнозинство не започнаха нова процедура за избор на членове на Комисията по досиетата. Едва непосредствено преди разпускането на 44-то Народно събрание беше внесен Законопроектът за намаляване на състава на Комисията, след приемането на който да започне процедурата по избор на членове. Поради което няма как да не възникне подозрение, че това е пореден случай на промени в правилата не толкова по принципни съображения, колкото за решаване на конюнктурни политически проблеми и конкретни кадрови „задачи“. Подобна промяна буди основателни съмнения, че зад нея не стоят принципни и обективни съображения, а че тя се прави intuitu personae.

Ако Законопроектът бъде приет и до края на действието на тази легислатура завърши процедурата по избор на членове на Комисията по досиетата, което би било възможно, тъй като Народното събрание неведнъж е демонстрирало способността си да работи със светкавични темпове, когато това е „необходимо“, ще започне да тече 5-годишният мандат на избраните членове. Това, разбира се, не пречи на следващото парламентарно мнозинство отново да промени Закона, което да доведе до стартирането на нова процедура по избор (нещо, на което сме били свидетели през годините), като поредната промяна пак бъде мотивирана с „принципни и обективни съображения“.

По всичко изглежда, че народните представители ще работят приоритетно по Законопроекта, тъй като той вече е разпределен за разглеждане в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред (водеща и единствена комисия) в първия работен ден след ваканцията на депутатите (13 януари 2021 г.).

Приятели на "Юридически барометър"