Приложим осигурителен режим при командироване на служители в Германия

Приложим осигурителен режим при командироване на служители в Германия

С промените в Кодекса на труда от 2016 г. се въведе нова уредба на командироването и изпращането на работници и служители в рамките на предоставянето на услуги. В изпълнение на новия чл. 121а, ал. 8 от Кодекса на труда (КТ) и чл. 58, ал. 1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ) на 29.12.2016 г. с Постановление № 382 Министерският съвет прие Наредба за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги.

С приетите промени в режима на командироването и изпращането на работници и служители в рамките на предоставянето на услуги се разшири възможността за защита на българските работници и служители, командировани в чужбина. Докато старата уредба даваше възможност за едностранно командироване при определени условия, новата регламентира възможността за сключване на допълнително споразумение, в което страните да уговорят условията, при които работникът или служителят ще работи в приемащата държава. Друга положителна промяна за българските работници е, че чрез въведените промени за срока на командировката, българските служители ще работят при същите минимални условия на работа, каквито са за служителите и работниците в приемащата държава.

Последното е особено важно, тъй като към м. януари 2021 г. България има най-ниската минимална работна заплата сред страните от Европейския съюз (ЕС). Понастоящем 21 от 27-те държави членки на ЕС имат минимални работни заплати. Съгласно доклад на Евростат от 5 февруари 2021 г. дори държави членки от източната част на ЕС имат значително по – високи минимални работни заплати от България (332 евро) – Унгария (442 евро), Румъния (458 евро), Хърватия (563 евро), Полша (614 евро), Словакия (623 евро) и други, докато за страни от западната част на ЕС, като Германия, минималната заплата е 1614 евро.

В съответните 21 държави членки най-високата минимална заплата в ЕС, тази в Люксембург е била 6,6 пъти по-висока от най-ниската. Разбира се различията в минималните заплати в страните членки са значително по-малки, след като се вземат предвид разликите в ценовите равнища. Когато се изразява в стандарт на покупателна способност (PPS), минималните заплати в държавите членки с по-ниски ценови нива стават относително по-високи. Погледнато по този начин, най-високата минимална заплата (Люксембург) става 2,7 пъти по-висока от най-ниската.

Независимо от това въведените нови изисквания са положителни за българските служители, командировани в чужбина, доколкото минималните условия относно работната заплата в 21 държави членки са по-добри отколкото тези в България.

Българското и европейското законодателство създават два режима за командироване на служители в държави членки, като основаната разлика произтича от повода за командироването на служители. При първия вид командировки нуждите на предприятието налагат командироването на служителя. Вторият вид обхваща случаите, при които командироването на служител в чужбина е с цел изпълнение на дейности по сключен договор с клиент на работодателя в чужбина.

Условията и редът за командироване и изпращане на работници и служители в чужбина при първата хипотеза се урежда от чл. 121 от Кодекса на труда и Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина. Вторият вид командироване с в рамките на предоставяне на услуги се урежда от чл. 121а от Кодекса на труда са уредени в Наредба за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги.

I. Условия при командироване поради нужди на предприятието

Командироването поради нужди на предприятието се извършва със заповед на работодателя със съдържание, определено в чл. 5, ал. 2 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина. Работодателят дължи заплащане на пътните разходи, както и на т.нар. дневни и квартирни пари в размери, разписани в цитираната наредба (за Германия – 35 евро на ден дневни и до 130 евро на ден квартирни).

По този ред командироването може да се осъществи, в случай че е до 30 календарни дни. При по-дълги периоди, в съответствие с изискванията на Директива 96/71/ЕО, българското законодателство въвежда специфично правило – когато срокът на командироване в рамките на предоставяне на услуги в друга държава членка на ЕС е по-дълъг от 30 календарни дни, страните уговарят за срока на командировката поне същите минимални условия на работа, каквито са установени за работниците и служителите, изпълняващи същата или сходна работа в приемащата държава.

II. Условия относно командироването в рамките на предоставянето на услугата

Сключване на допълнително споразумение към трудовия договор с минимално съдържание, определено в чл. 2, ал. 1 от приложимата Наредба при командироване в рамките на предоставяне на услуга, както следва:

a) характера и мястото на работа;

b) времетраенето на изменението на трудовото правоотношение чрез посочване на начална и крайна дата на командироването;

c) размера на основното и на допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер;

d) условията за полагане на извънреден и на нощен труд и размера на заплащането им;

e) продължителността на работния ден и работната седмица, на дневната, междудневната и седмичната почивка, както и дните на официалните празници в приемащата държава;

f) размера на платения годишен отпуск;

g) финансови условия на командировката извън посочените в т. 3 и 4;

h) вида на транспортните средства и маршрута.

Въз основа на гореизложените изисквания всяко командироване на служителя следва да се определя с начален и краен момент и за всяко командироване трябва да се сключва допълнително споразумение с гореизложеното съдържание.

Съгласно чл. 4 от Наредбата пътните разходи са за сметка на работодателя, а т. нар „квартирни пари“ се дължат само по уговорка между работодателя и служителя.

Съгласно чл. 6а от Кодекса за социално осигуряване (КСО) осигурителните вноски за командированите работници и служители се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, както и други доходи от трудова дейност в приемащата държава и в България, но върху не по-малко от минималните ставки на заплащане на труда в приемащата държава, а за работниците и служителите, командировани или изпратени в държава, в която не са определени минимални ставки на заплащане – минималния осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3 и върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход по чл. 6, ал. 2, т. 1 от КСО.

В чл. 6, ал. 3 от Наредбата елементите на трудовото възнаграждение по чл. 2, ал. 2, т. 3 или по чл. 3, ал. 2, т. 1 се определят от законодателството на приемащата държава. Поради това в случая при определяне на възнаграждението на служителя, който ще бъде командирован в Германия, следва да се съобрази поне с минималното заплащане в Германия, което от 01.01.2020 г. е в размер от 9.35 евро за час. Възможно е за конкретната длъжност да се дължи минимално възнаграждение в по-висок размер, като в такива случаи следва възнаграждението на командирования служител да не е в по- нисък размер.

III. Правила за социално осигуряване на командированите служители

Чл. 12/1 от Регламент № 883/2004 гласи, че лице, което осъществява дейност като заето лице в държава членка от името на работодател, който обичайно осъществява дейността си в нея и което е командировано от този работодател в друга държава членка, за да осъществява там дейност от името на същия работодател, продължава да е подчинено на законодателството на първата държава членка, при условие, че предвиденото времетраене на тази работа не превишава двадесет и четири месеца и че не е изпратено да замества друго лице.

В тази връзка, докато работят временно в друга страна от ЕС, командированите служители могат да останат социално осигурени в системата на страната, в която са работили преди командировката. Преди да замине в командировка, работникът трябва да получи от своя работодател Удостоверение А1, което в България се издава от съответната териториална дирекция на НАП. Това удостоверение позволява на работника да остане част от системата за социално осигуряване в страната, в която е назначен на постоянна работа. Условие за това е командироването в държавата членка да бъде за период не по-дълъг от 24 месеца.

Работникът трябва да може да представи формуляра A1 на властите по всяко време от престоя си в държавата членка, където е командирован. Ако не го направи, може да му се наложи да плаща социалните си осигуровки там.
Ако след края на командировката работникът поиска да запази осигуряването в родната си страна за втори период на командировка в чужбина, между двете командировки трябва да има прекъсване от поне 2 месеца. В случай че работникът продължи да работи в чужбина без подобно прекъсване, ще трябва да плаща осигуровки в страната, в която е командирован.

Изключение от това общо правило би било налице само ако работникът не е успял да довърши работата, посочена във формуляр A1, поради непредвидени обстоятелства (болест, лошо време, закъснели доставки и др.). В този случай работникът или неговият работодател могат да поискат удължаване на първоначалния период на командироване до приключване на планираната работа, без да се налага да бъде спазено прекъсването от 2 месеца. Удължаване на срока следва да се поиска от издаващия орган преди края на първоначалния командировъчен период.

Въпреки това общият период от време, през което работникът ще може да работи в приемащата държава членка и да остане социално осигурен в родната си страна, остава ограничен до 2 години.

Ако срокът на командировката е повече от 24 месеца, работодателят може:

- да поискате удължаване на срока от институцията, издаваща преносимия документ А1 – за това е необходимо наличието на взаимно съгласие между вашата и приемащата държава;

- да позволите на вашия служител да се регистрира в системата за социална сигурност на приемащата държава.

IV. Условия за издаване на удостоверение А1

Искането се подава по утвърден образец (ОКд-236). Необходимо е към искането да се приложат необходимите за издаването на документа доказателства:

- копие от личната карта на командированото лице;

- копие от допълнителното споразумение – съгласно Наредбата за условията и реда за командироване на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги (Обн., ДВ., бр. 2 от 6 януари 2017 г.), командироването става с допълнително писмено споразумение за изменяне на трудовото правоотношение за срока на командироването;

- копие от трудовия договор с работника/служителя, както и всички допълнителни споразумения към него;

- копие от договора с чуждестранната фирма, по силата на който служителят се командирова, както и легализиран превод на този договор;

- справка за реализирания оборот за последните 12 месеца.

Могат да бъдат поискани и данни за дейността на дружеството, както и оборотна ведомост.

Срокът за издаване на Удостоверението е 30-дневен срок от постъпване на искането. Резултатите от процедурата могат да бъдат два: издадено удостоверение А1 за приложимо законодателство или издадено мотивирано решение за отказ.

При издаването на удостоверението НАП следи за минимум за следните условия:

- сключен трудов договор с командированото лице;

- командироващият работодател трябва обичайно да осъществява дейността си на територията на изпращащата държава;

- поддържането на пряка връзка между работодателя и изпратеното лице;

- предвиденото времетраене на работата да не превишава 24 месеца;

- лицето да не е изпратено да замества друго лице.

- да са изминали поне 2 месеца от предходната командировка на лицето в ЕС.