Юридически барометър се завръща с тема, посветена на наказателната политика

1. Задачите на наказателната политика

Наказателната политика на една държава винаги има една основна задача – да осигурява налагането на ефективни санкции на лицата, извършили престъпления, но да прави това с минимално навлизане в личната сфера на другите. Намирането на този баланс не е лесна работа. Ако се акцентира върху първата част, е възможно да се засегнат права и интереси на невинни, а ако ударението се постави върху втората част – може да останат неразкрити или ненаказани престъпления.

2. Състоянието на наказателната политика в България

България има добре развита система от наказателни съдилища, относително голям брой прокурори, следователи и други разследващи органи и много висок процент осъдителни присъди. В същото време в обществото има усещане за безнаказаност. Според нас това се дължи на два основни дефицита. Единият е свързан с липсата на еднообразност в правоприлагането, на разумни срокове и предвидимост на решенията. Другият е проявление на отсъствието на обществено оправдана и ефективна система на престъпления и наказания.

3. Принципи за провеждане на реформи

Има три важни принципа при правенето на реформи, които без съмнение са приложими и при реформите в наказателната политика:

• осветляване на системата (осигуряване на максимална прозрачност);

• персонализиране на правата и отговорностите (на повече от едно ниво);

• създаване на противоречащи си интереси у участниците в една финансова или организационна верига (това е само частично приложимо в съдебната система).

4. Какво може да се направи без изменение и допълнение на Конституцията?

От общо 5 изменения и допълнения на Конституцията на Република България 4 имат непосредствена връзка със съдебната система. И всеки път тези промени са представяни като първа стъпка в реформата. И така имаме 4 първи стъпки. Затова може би си струва да се помисли за някои не толкова „амбициозни“ промени, които биха могли да бъдат направени и без да се търси конституционно мнозинство, но които да се опитат да преодолеят дефицитите на съдебната система.

Няколко предложения заслужава да бъдат поставени на професионална и на по-широка обществена дискусия:

• Преуреждане на мерките за неотклонение и в частност на задържането под стража – с оглед недопускане на възможност те да бъдат използвани като средство за натиск;

• Преглеждане и по възможност допълнително съкращаване на пределните срокове в досъдебното производство – с оглед премахване на фигурата на „вечния обвиняем“;

• Преосмисляне на фигурата на организираната престъпна група и нейното значение за подсъдността – с оглед изключване на възможността за злоупотреба за това понятие и избор на подсъдност;

• Въвеждане на допълнителни ограничения във възможността за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора особено без съгласие от страна на подсъдимия – с оглед гарантиране на равнопоставеност на страните в наказателния процес и недопускане на необосновано дълга продължителност на процеса, за да бъдат „коригирани“ пропуските на разследващите органи;

• Закриване или съществено преосмисляне на статута и компетентността на специализираните наказателни съдилища – с оглед преодоляване на делегитимирането и загубата на доверие в тези органи;

• Огласяването на данни от делото да става единствено с разрешение на съда за всеки отделен случай – с оглед недопускане на нарушаване на презумпцията за невиновност и използването им за публично „омаскаряване“ на лица, без за тях да има влязла в сила присъда;

• Допълнително ограничаване на възможностите членовете на ВСС да правят предложения за заемане на административни длъжности в съдебната система – с оглед персонализиране на отговорността;

• Преглед на системата от престъпления и наказания – с оглед съблюдаване на принципа за съответствие на наказанието на извършеното престъпление, декриминализация на някои по-леки деяния и оценка на ефективността и относителната тежест на наказанията с оглед постигане на целите на наказателната репресия.

Очаквайте скоро повече информация за представянето на новия брой на Юридически барометър.