Ново ТД относно обезщетението за вреди от трудова злополука или професионално заболяване
С разпореждане на председателя на Върховния касационен съд (ВКС) от 12 юли 2023 г. е образувано Тълкувателно дело № 1/2023 г. за приемане от Общото събрание на Гражданската колегия на ВКС (ОСГК) на тълкувателно решение по следния въпрос:
„При определяне размера на дължимата от работодателя разлика съгласно чл. 200, ал. 3 КТ следва ли и обезщетението за неимуществените вреди от трудовата злополука или професионалното заболяване да се намали с обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване?“.
Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) работодателят дължи обезщетение за разликата между причинената вреда – неимуществена и имуществена, включително пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване.
Предложението за постановяване на задължително тълкуване по този въпрос е провокирано от противоречива практика на състави на Върховния касационен съд.
В една част от постановените по реда на чл. 290 от ГПК съдебни актове е прието, че дължимото обезщетение за вреди от трудова злополука се определя от сбора на претърпените имуществени вреди (претърпени загуби и пропуснати ползи) и неимуществени вреди. Имуществените вреди се установяват по вид и размер и се кумулират, неимуществените вреди се определят по справедливост и от получената обща сума се намалява полученото обезщетение и/или пенсията по общественото осигуряване съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 3 от КТ. В някои от решенията е посочено също, че когато разпорежда, че работодателят дължи обезщетение за разликата между причинената вреда – неимуществена и имуществена, законът не предвижда намаляването да се извършва само в случаите на предявени претенции за имуществени вреди.
Според други състави на ВКС, хипотезата на чл. 200, ал. 3 от КТ, която предвижда приспадане на обезщетението от общественото осигуряване, е конкретизация на принципа за недопускане на неоснователно обогатяване. Един от случаите на неоснователно обогатяване е, когато се плаща два пъти за едно и също нещо, респективно два пъти се задоволява един и същи интерес. В случая, доколкото конкретната норма (чл. 200, ал. 3 от КТ) не допуска неоснователно обогатяване, то тя не допуска два пъти да се обезщетяват едни и същи вреди – веднъж от работодателя и втори път от общественото осигуряване. Когато обезщетението от общественото осигуряване компенсира загубата на трудовото възнаграждение, то следва да се приспадне от присъденото обезщетение за пропуснати ползи, причинени от трудовата злополука и изразяващи се в неполучено трудово възнаграждение. Само в този случай неприспадането на сумата би довело до двойно плащане и съответно до неоснователно обогатяване. Обезщетението за неимуществени вреди компенсира причинените болки и страдания чрез предоставяне на други блага. Това обезщетение, съответно неимуществените вреди, нямат връзка с обезщетението по общественото осигуряване, което компенсира загубата на трудовото възнаграждение, представляваща имуществена вреда от вида на пропусната полза. Поради това получаването на двете обезщетения – за неимуществени вреди по чл. 200 от КТ и обезщетението от общественото осигуряване, компенсиращо загубата на трудовото възнаграждение, не е двойно плащане и не води до неоснователно обогатяване, а напротив – до пълно и справедливо обезщетение на причинените видове вреди.
За докладчик по тълкувателното дело е определен съдия Владимир Йорданов, а за членове на комисията – съдия Велислав Павков и съдия Димитър Димитров.
Източник: vks.bg
