Гаф със спирането на придобивната давност

На 1 юни 1996 г. с влизането в сила на Закона за държавната собственост и на Закона за общинската собственост собствеността на държавата и общините се разделя на публична и частна. Публична собственост са изчерпателно определените категории обекти (чл. 2, ал. 2 от ЗДС, респективно чл. 3, ал. 2 от ЗОС). Тези имоти са извадени от гражданския оборот – те не могат да бъдат обект на разпореждане и не могат да се придобиват по давност. С имотите и вещите – частна държавна и частна общинска собственост, няма пречка да се извършват разпоредителни сделки и те могат да се придобиват по давност.

През 2006 г., малко преди да изтече 10-годишният давностен срок за придобиване на имоти – частна държавна и частна общинска собственост (от влизането в сила на ЗДС и ЗОС през 1996 г.), е направена промяна в Закона за собствеността (§ 1 от Заключителните разпоредби на Закона за допълнение на Закона за собствеността, ДВ бр. 46 от 2006 г.), с която придобивната давност върху имоти – частна държавна и частна общинска собственост спира да тече до 31 декември 2006 г. Оттук насетне, първоначално по-плахо, а след това без особено неудобство законодателят неколкократно удължава срока, в който не тече придобивна давност:

• През декември 2006 г. срокът е удължен до 31 декември 2007 г. (с 1 година);
• През декември 2007 г. срокът е удължен до 31 декември 2008 г. (с 1 година);
• През декември 2008 г. срокът е удължен до 31 декември 2011 г. (с 3 години);
• През декември 2011 г. срокът е удължен до 31 декември 2014 г. (с 3 години);
• През декември 2014 г. срокът е удължен до 31 декември 2017 г. (с 3 години).

Предвидено, че в срок до 30 юни 2015 г. Министерският съвет трябва да представи на Народното събрание план за действие, съдържащ мерките, които следва да бъдат предприети от съответните държавни и местни органи с оглед спазването на срока. Такъв наистина е приет (с известно закъснение) през декември 2016 г. със срок на изпълнение до ноември 2017 г.

Този план за действие се оказва със същото значение, каквото обичайно у нас свързваме с подобни стратегически документи, а именно да служи главно като средство за прикриване на пълното отсъствие на способност за справяне с даден проблем. Още в коментара си на изменението в Закона за собствеността от декември 2014 г. екипът на Юридически барометър изрази съмнение, че това ще е последното удължаване на срока на спиране на придобивната давност. И наистина през декември 2017 г. Министерският съвет отново внесе в Народното събрание законопроект за удължаване на спирането на давността по отношение на имотите – частна държавна и частна общинска собственост до 31 декември 2022 г. (този път с 5 години).

Мотивите към всяко от измененията, предвиждащи удължаване на срока, в който не тече придобивна давност, са еднотипни – необходимостта от време, в рамките на което държавната и общинската администрация да вземат мерки за индивидуализиране на имотите и уреждане на техния статут като публична собственост, както и проблеми с кадастралните карти и кадастралните регистри. Защо 22 години след влизането в сила на Закона за държавната собственост и на Закона за общинската собственост все още не може да бъдат решени тези проблеми, е въпрос, който буди недоумение.

Законодателят все пак успя за пореден път да ни изненада. Първо, Министерският съвет внесе законопроекта, след като Народното събрание вече беше излязло във ваканция, което направи приемането му в срок невъзможно. В резултат от 31 декември 2017 г., когато срокът изтече, до 19 януари 2018 г., когато влезе в сила Законът за изменение на Закона за собствеността, придобивната давност по отношение на посочените по-горе имоти продължи да тече. Любителите на конспиративни теории привидяха в това действие обмислен и добре организиран сценарий. Екипът на Юридически барометър е по-склонен да отдаде това забавяне на далеч по-прозаичното, но често срещано на 42-я парелел съчетание между нехайство и отсъствие на професионализъм.

Осъзнали допуснатия гаф, народните представители бяха принудени да приемат със светкавична бързина законопроекта (на 10 януари 2018 г. е проведено извънредно заседание на Комисията по правни въпроси, самата сесия на Народното събрание е открита на 11 януари, а на 12 януари законопроектът е гласуван в пленарна зала на първо и второ четене). Приетата промяна предвиди и обратно действие на спирането на давността, считано от 31 декември 2017 г.

Този подход би следвало да бъде сериозно критикуван най-малкото на две основания. Първо, няма никакво разумно оправдание за 22-годишното безсилие на държавните и местните органи по отношение на защитата на държавната и общинската собственост. За последните 22 години светът се промени толкова съществено, че изследователите говорят за качествено нов етап от развитието на цивилизацията, съизмерим по значение с индустриалната революция. Достатъчно е да припомним социалните мрежи (Фейсбук е само на 14 години), широколентовия интернет, смарт технологиите, 3D принтирането и откриването на вода на Марс, за да се убедим в това. Според вносителите на законопроекта обаче срокът от общо 22 години спиране на придобивната давност по отношение на имотите – частна държавна и частна общинска собственост „се явява крайно недостатъчен“ и затова трябва да бъде удължен с още 5 години.

На второ място, предвиждането на обратно действие на закона е твърде спорно и уязвимо от юридическа гледна точка, тъй като с обратна сила се променя правното значение на вече изтекъл срок. Това накърнява правата на гражданите и юридическите лица и поставя под съмнение равнопоставеността на частната собственост независимо дали принадлежи на държавата и общините, или на граждани и частни юридически лица. А това на свой ред поставя въпроса за съобразеността на този закон с Конституцията.

В заключение, екипът на Юридически барометър с любопитство и (трябва да признаем) с известна тревога очаква 2022 г., когато ще изтече поредното спиране на придобивната давност по отношение на имоти – частна държавна и частна общинска собственост.

Някой беше казал, че неразумното няма как да бъде дълготрайно. Нашият законодател обаче е на път категорично да опровергае тази закономерност.