Скъпи приятели, представяме на Вашето внимание 21. брой на списание Юридически барометър. Темата на броя е „Право и изкуствен интелект“. Бихме искали още веднъж да изразим специална благодарност на г-н Доброслав Димитров – председател на Управителния съвет на Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ), председател на Българската работодателска асоциация иновативни технологии (БРАИТ), съосновател на „Империя Онлайн“ ЕАД, за отзивчивостта, професионализма и приятелското отношение.

Скъпи приятели, на 15 ноември (сряда) 2023 г. от 10:00 часа в зала „София”, Гранд Хотел София ще се състои публичното представяне на двадесет и първия брой на списание Юридически барометър.

Конституционният съд (КС) постанови решение по к.д. № 5/2023 г., с което уважи искането на 71 народни представители от 48-то Народно събрание (НС) за установяване на противоконституционност на Решение на НС от 20.01.2023 г. за освобождаване на председателя на Сметната палата, (Обн., ДВ, бр. 8/2023 г.).

Припомняме, че в мотивите на искането са наведени съображения, според които  решението за освобождаване на председателя на Сметната палата е взето произволно, извънредно и немотивирано, в нарушение на императивни законови норми. Конкретно вносителите твърди, че в процеса на приемане на атакуваното решение не са спазени изрично предвидените в закона основания и процедура за освобождаване на председателя на Сметната палата. Поддържа се още, че взетото решение променя състава на Сметната палата и по този начин поставя в риск приемането на валидни актове от този орган, тъй като не е избран нов заместник-председател на мястото на определения временно за председател.

Според вносителите тези обстоятелства обосновават нарушение на принципа на правовата държава, прогласен в чл. 4, ал. 1 от Конституцията, и по-специално – на такива негови компоненти, каквито са правната сигурност, законността и предвидимостта. Твърди се, че по този начин се накърнява и статусът на Сметната палата като независим конституционен орган (чл. 91, ал. 1 от Конституцията).

Решението е прието с единодушие от конституционните съдии.

Мотивите на решението се очаква да бъдат публикувани по-късно на сайта на Конституционния съд.

Скъпи приятели, представяме на Вашето внимание 20. брой на списание Юридически барометър. Темата на броя е „Наказателна политика и наказателен закон“.

Скъпи приятели на Юридически барометър,

След известно прекъсване поради сложната епидемична обстановка, свързана с разпространението на Covid-19, имаме удоволствието да Ви информираме, че публичното представяне на двадесетия брой на списание Юридически барометър ще се състои на 22 март (сряда) 2023 г. от 11.00 часа в зала „София“, Гранд Хотел София.

Конституционният съд (КС) реши конституционно дело № 7/2022 г., образувано по искане на Пленума на Върховния административен съд (ВАС) на Република България за даване на задължително тълкуване на чл.132а, във връзка с чл. 1, ал. 1 и 2, чл. 4, ал. 1, чл. 8 и чл. 117, ал. 2 от Конституцията на Република България (КРБ), като отговори на въпросите:

На 28 юли 2022 г. Конституционният съд се произнесе с решение по к. д. № 3/2022 г., с което отхвърли искането на омбудсмана на Република България за установяване на противоконституционност на § 5 от Преходните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Семейния кодекс (Обн., ДВ, бр. 103 от 2020 г.).

На основание чл. 18, ал. 2 от Закона за Конституционен съд и чл. 20а, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Конституционния съд и във връзка с Определение на Конституционния съд от 22 март 2022 г. представям своето писмено правно мнение по предмета на конституционно дело № 3/2022 г. за установяване на противоконституционност на § 5 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Семейния кодекс, обнародван в ДВ, бр. 103 от 04.12.2020 г.

Конституционният съд допусна за разглеждане по същество искане на омбудсмана на Република България за установяване на противоконституционност на §5 от Преходните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Семейния кодекс (Обн., ДВ, бр. 103 от 2020 г.). Нормата, предмет на искането, е във връзка с изменения в чл. 62 от Семейния кодекс (СК), който урежда исковете за оспорване на бащинството. Съгласно ал. 1 в редакцията след изменението съпругът на майката може да оспори, че е баща на детето, като докаже, че то не е могло да бъде заченато от него. Този иск може да бъде предявен до изтичането на една година от узнаване на раждането. Ако обстоятелствата, опровергаващи бащинството, са узнати по-късно по независещи от ищеца причини, искът може да бъде предявен до изтичане на една година от узнаване на тези обстоятелства, но не по-късно от навършване на пълнолетие на детето. Съдът решава спора, като взема предвид интереса на детето. А създадената с посочения Закон за изменение и допълнение на СК нова ал. 5 гласи, че трето лице, което твърди, че е биологичен баща на детето, може да оспори бащинството до изтичане на една година от узнаването на раждането. Този иск задължително се съединява с иск за установяване на произход. Съдът решава спора, като взема предвид интереса на детето. Въпросните изменения в СК съгласно мотивите на вносителите имат за цел да приведат българското законодателство с изискванията на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, както и с препоръките, дадени в редица решения на Европейския съд по правата на човека.

Конституционният съд (КС) се произнесе с тълкувателно решение по конституционно дело № 17 от 2021 г., образувано по искане на Министерския съвет на Република България за даване на задължително тълкуване на разпоредбата на чл. 130в, т. 3 от Конституцията на Република България в отговор на въпроса: „B пpaвoмoщиятa нa миниcтъpa нa пpaвocъдиeтo пo чл. 130в, т. 3 oт Koнcтитyциятa вĸлючвa ли ce възмoжнocттa дa пpaви пpeдлoжeниe зa пpeдcpoчнo ocвoбoждaвaнe oт длъжнocт нa пpeдceдaтeлитe нa двeтe въpxoвни cъдилищa и нa глaвния пpoĸypop в xипoтeзaтa нa тeжĸo нapyшeниe или cиcтeмнo нeизпълнeниe нa cлyжeбнитe зaдължeния, ĸaĸтo и дeйcтвия, ĸoитo вoдят дo ypoнвaнe нa пpecтижa нa cъдeбнaтa влacт?“