С определения по к. д. № 5/2020 г. и к. д. № 6/2020 г. Конституционният съд (КС) допусна за разглеждане по същество исканията на тричленен състав на Върховния административен съд и на група народни представители за установяване на противоконституционност на разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 5 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА).
Препечатваме интервюто на проф. Даниел Вълчев пред журналиста от „Дневник“ Петя Владимирова по повод Решение № 3/2020 г. по конституционно дело № 5/2019 г. на Конституционния съд. Припомняме, че диспозитивът на Решението гласи:
„1. Обявените за противоконституционни ненормативни актове – закони във формален смисъл, решения на Народното събрание и укази на президента – са невалидни от момента на приемането или издаването им.
2. По отношение на заварените от решението на Конституционния съд неприключени правоотношения и правоотношенията, предмет на висящи съдебни производства, противоконституционният закон не се прилага. Народното събрание урежда правните последици от прилагането на обявения за противоконституционен закон.
3. Решението на Конституционния съд, с което закон, изменящ или отменящ действащ закон, се обявява за противоконституционен, няма възстановително действие.”
Конституционният съд (КС) постанови решение по к.д. № 4/2019 г., с което уважи искането на 55 народни представители от 44-то Народно събрание за установяване на противоконституционност на чл. 25з, ал. 2 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД).
Състав на Върховния касационен съд (ВКС) спря производство по гражданско дело и отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз (СЕС) по въпроса „Следва ли задължението на държавите членки, предвидено в чл. 3, параграф 3, буква „а“ от Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и за изменение и впоследствие за отмяна на директиви 2001/77/ЕО и 2003/30/ЕО, за създаване на схеми за подпомагане за постигане на целите по параграфи първи и втори на същия член, както и свободата на стопанска инициатива по чл. 16 от Хартата на основните права на ЕС и принципите на правна сигурност и защита на оправданите правни очаквания да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба като тази в главното производство, с която се налага допълнителна такса за производство на енергия от възобновяеми източници?”
Представяме на Вашето внимание част от Темата на 18. брой на Юридически барометър, посветена на действието на решенията на Конституционния съд за обявяване на противоконституционност на закони.
В края на месец май 2019 г. в зала „Тържествена” на съдебната палата бе представена книгата „Избрани решения на Федералния конституционен съд на Федерална република Германия”. Сборникът обхваща голям брой решения на Федералния конституционен съд от създаването му през 1951 г. досега. За първи път на български език се публикува подобно издание, което разширява кръга от читатели и ползватели на юриспруденцията на Федералния конституционен съд.
Имаме удоволствието да представим предговора на книгата от председателя на Конституционния съд на Република България проф. Борис Велчев:
На 12 февруари 2019 г. Конституционния съд ще обсъди по същество Конституционно дело № 11/2018 г. по искане на Общото събрание на съдиите от Търговска колегия на Върховния касационен съд за установяване на противоконституционност на § 8 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност (Обн., ДВ, бр. 22 от 13.03.2018 г.) в частта му, с която се определя 20.06.2018 г. като начална дата, от която се прилагат чл. 59, ал. 5 и ал. 6 от ЗБН.
Конституционният съд с определения по к.д. №16/2018 г. и к.д. № 2/2019 г. от 15.01.2019 г. допусна за разглеждане по същество исканията на президента на Република България и на омбудсмана на Република България за установяване на противоконституционност на чл. 96 и § 15 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2019 г. (Обн., ДВ, бр. 103 от 13.12.2018 г., в сила от 01.01.2019 г.), на чл. 7, ал. 2, т. 8, чл. 84а, ал. 1, т. 1 -и чл. 103, ал. 1, т. 4 от Закона за държавния служител (Обн., ДВ, бр. 67 от 27.07.1999 г., последно изм. и доп. бр. 103 от 13.12.2018 г.)
На основание чл. 18, ал. 2 от Закона за Конституционен съд и чл. 20а, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Конституционния съд и във връзка с Определение на Конституционния съд от 3 юли 2018 г. представям моето писмено правно мнение по предмета на конституционно дело № 11/2018 г. за установяване на противоконституционност на §8 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност (ПЗР на ЗИД на ЗБН) в частта му, с която се определя 20.06.2018 г. като начална дата, от която се прилагат чл. 59, ал. 5 и ал. 6 от ЗБН.
Конституционният съд (КС) се произнесе с Решение № 13 по конституционно дело № 3 от 2018 г., образувано по искане на седемдесет и пет народни представители от 44-тото Народно събрание на основание чл. 149, ал. 1, т. 4 от Конституцията на Република България за произнасяне за съответствие на сключената от Република България Конвенция на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие (Конвенцията) с Конституцията.