На 9 септември 2020 г. Министерският съвет одобри Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата, с който се предлага промяна в реда за установяване на нарушения на правилата за движение по пътищата и за налагане на наказания за тях.
На 03 септември 2020 г. Съдът на Европейския съюз постанови решение по дело C‑356/19, образувано по преюдициално запитване, отправено на основание член 267 от Договора за функциониране на Европейския съюз от Sąd Rejonowy dla m. st. Warszawy XV Wydział Gospodarczy (Варшавски столичен районен съд, XV търговско отделение, Полша). Със запитването – предмет на делото, полският съд иска по същество да установи дали Регламент № 261/20041 („Регламента“), и по-специално член 7, параграф 1 от него, трябва да се тълкува в смисъл, че пътник с отменен или много закъснял полет или пък негов правоприемник може да изисква изплащане на посоченото в тази разпоредба обезщетение в националната валута, която е законно платежно средство по неговото местоживеене, поради което посочената разпоредба не допуска правна уредба или съдебна практика на държава членка, по силата на които искът, предявен за целта от такъв пътник или негов правоприемник, се отхвърля единствено поради това, че цената му е посочена в тази национална валута.
С Решение № 18/25.08.2020 г. по гр. дело № 3323/2019 г. състав на Върховния касационен съд (ВКС), Второ отделение на Гражданска колегия, даде отговор на следните определени за значими въпроси на материалното право: 1. „При несъответствие между отразената в Информационния център на Гаранционния фонд информация относно началната дата и час на валидност на конкретен договор по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, спрямо вписаните в застрахователната полица данни, в която застрахователният договор е материализиран, кои от тях намират приложение по отношение на трети, пострадали от пътнотранспортно произшествие лица и възникнали за тях права срещу виновния водач?“; 2. „Каква е доказателствената сила на информацията, съдържаща се в Информационния център на Гаранционния фонд и как се отразява същата на отговорността на застрахователя при противоречие с данните от застрахователната полица по конкретен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите?“.
Скъпи приятели на Юридически барометър, публикуваме словото на декана на Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ проф. Даниел Вълчев, с което бе открита церемонията по връчване на дипломите на студентите по право от Юридическия факултет, випуск 2019:    
На 1 август 2020 г. в парка на Военната академия „Г. С. Раковски“ бяха връчени дипломите на студентите по право от Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски”, випуск 2019. 381 абсолвенти получиха своите дипломи за завършено висше образование, като 97 от тях са с отличен успех.
С Решение № 12/30.07.2020 г. Конституционният съд (КС) реши конституционно дело № 1/2020 г., образувано по искане на главния прокурор на Република България за даване на задължително тълкуване на чл. 103 от Конституцията на Република България (КРБ).
С Решение № 76/22.07.2020 г. по търговско дело № 1011 по описа за 2019 г. състав на Върховният касационен съд (ВКС), Търговска колегия, Първо отделение, даде отговор на въпроса възможно ли е нищожна клауза от потребителски договор да бъде заместена с повелителна норма от националното право.
С Тълкувателно решение № 2/2018 г. от 13.07.2020 г. по Тълкувателно дело № 2/2018 г. Общото събрание на Търговската колегия (ОСТК) на Върховния касационен съд (ВКС) реши: 1. Когато производството по несъстоятелност е прекратено с решение по чл. 632, ал. 4 ТЗ без да се е развила фаза по предявяване и приемане на вземанията, се погасяват на основание чл. 739, ал. 1 ТЗ непредявените в производството по несъстоятелност вземания и неупражнените права, независимо от вида и източника на вземанията на кредиторите и правноорганизационната форма на длъжника. 2. Спирането на основание чл. 632, ал. 5 ТЗ на производството по несъстоятелност не е пречка за предявяване на нови искове по чл. 649, ал. 1 ТЗ и чл. 694, ал. 1 – ал. 3 ТЗ, не е основание за спиране на заварените искови производства по чл. 649, ал. 1 и чл. 694, ал. 1 – ал. 3 ТЗ, нито прекъсва или спира течението на едногодишния преклузивен срок по чл. 649, ал. 1 ТЗ.
Върховният касационен съд (ВКС) образува Тълкувателно дело № 3/2020 г. за приемане на тълкувателно решение от Общото събрание на Гражданската колегия (ОСГК) на ВКС по следния въпрос: „По предявен по реда на чл. 108 от Закона за собствеността иск от съсобственик на недвижим имот следва ли съдът да осъди другия съсобственик да предаде владението върху идеална част от имота?“
С Решение № 85/08.06.2020 г. по гр. д. № 3317 по описа за 2019 г. състав на Върховния касационен съд (ВКС), Четвърто гражданско отделение, с председател съдия Бойка Стоилова и членове съдия Велислав Павков и съдия Ерик Василев отговори на въпроса кога е налице промяна в обстоятелствата, при която следва да се променят мерките относно упражняване на родителските права спрямо ненавършили пълнолетие деца.

Приятели на "Юридически барометър"