По искане на Пленума на Върховния административен съд (ВАС) Конституционният съд (КС) образува к. д. № 1/2022 г. за даване на задължително тълкуване на чл. 4, ал. 1, чл. 119, ал. 2, чл. 120, ал. 1 и чл. 125 от Конституцията на Република България (КРБ) във връзка с отговор на следния въпрос: „Изисква ли принципът на правовата държава, закрепен в чл. 4, ал. 1 от Конституцията, всички спорове за законността на актовете и действията на административните органи да бъдат подведомствени на административните съдилища, включващи Върховния административен съд, предвиден в чл. 119, ал. 1 и чл. 125 от Конституцията и специализираните административни съдилища, създадени по силата на чл. 119, ал. 2 от Конституцията?"
С Тълкувателно решение № 3/2020 г. от 05.01.2022 г. по Тълкувателно дело № 3/2020 г. Общото събрание на Гражданската колегия на Върховния касационен съд (ВКС) реши, че: При иск по чл. 108 от Закона за собствеността (ЗС), предявен от съсобственик срещу друг съсобственик за идеална част от съсобствен недвижим имот, съдът може да уважи искането за предаване владението върху претендираната идеална част, когато ответникът е установил фактическа власт върху имота, надхвърляща правата му и с това е нарушил владението на ищеца.
С Тълкувателно решение № 13 от 20.12.2021 г. по Тълкувателно дело № 1/2021 г. Общото събрание на съдиите от I и II колегия на Върховния административен съд (ВАС) реши: Oтказите по чл. 174, ал. 3 от Закона за движението по пътищата на водач за извършване на проверка за наличие на алкохол и/или наркотици в кръвта са две самостоятелни административни нарушения, като в този случай е приложима нормата на чл. 18 от Закона за административните нарушения и наказания.
Съдът на Европейския съюз нееднократно е имал възможност да се произнесе по въпроси относно запазването на и достъпа до личните данни, създадени в сектора на електронните съобщения[1]. Някои национални юрисдикции обаче се обръщат към Съда с преюдициални запитвания, тъй като се опасяват, че практиката на Съда по темата би могла да лиши държавните органи от необходим инструмент за опазването на националната сигурност и за борбата с престъпността и тероризма.
На 17 ноември 2021 г. ни напусна професор Йорданка Зидарова – един от най-видните български юристи, доайен сред специалистите по международното частно право и дългогодишен преподавател по същата дисциплина в Юридическия факултет.
Върховният касационен съд (ВКС) образува Тълкувателно дело № 3/2021 г. за приемане на тълкувателно решение от Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии (ОСГТК) на ВКС по следния въпрос:
На 27 октомври 2021 г., в рамките на срока, който предварително беше обявен, и само един ден, след като разбуни духовете с нормативното тълкуване на понятието „пол“ според българската Конституция, Конституционният съд се произнесе с решение по едно от най-дискутираните (и с юридически, и с чисто политически аргументи) конституционни дела от известно време. Става дума за тълк. д. № 18/2021 г. с докладчик съдия Таня Райковска за установяване на противоконституционност на Указ № 129 от 10.05.2021 г. (обн., ДВ, бр. 39 от 12.05.2021 г.) на Президента на Република България в частта, с която за служебен министър на икономиката е назначен Кирил Петков Петков.
Есенната сесия на изпита за адвокати и младши адвокати за 2021 г. ще се проведе през месец ноември. На свое заседание Висшият адвокатски съвет (ВАдвС) прие решение, с което определи дати за провеждането му.
Юридическият факултет на Софийския университет обяви академичната 2021-2022 г. за „Година на правовата държава в Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Под този надслов ще бъдат организирани научни и образователни събития, в т.ч. съорганизирани с международни партньори.
С Тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021 г. по Тълкувателно дело № 1/2020 г. Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд реши:

Приятели на "Юридически барометър"