КС с ново решение във връзка със Закона за защита на личните данни

Атакуваната разпоредба бе създадена с изменение в ЗЗЛД (Обн., ДВ, бр. 17/2019 г.) и предвижда, че когато при обработването на лични данни за журналистически цели, както и за академичното, художественото или литературното изразяване те стават достъпни, балансът между свободата на изразяване и правото на информация и правото на защита на личните данни се преценява въз основа на следните критерии, доколкото са относими:

1. естеството на личните данни;

2. влиянието, което разкриването на личните данни или тяхното обществено оповестяване би оказало върху неприкосновеността на личния живот на субекта на данни и неговото добро име;

3. обстоятелствата, при които личните данни са станали известни на администратора;

4. характера и естеството на изявлението, чрез което се упражняват правата по ал. 1;

5. значението на разкриването на лични данни или общественото им оповестяване за изясняването на въпрос от обществен интерес;

6. отчитане дали субектът на данни е лице, което заема длъжност по чл. 6 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, или е лице, което поради естеството на своята дейност или ролята му в обществения живот е с по-занижена защита на личната си неприкосновеност или чиито действия имат влияние върху обществото;

7. отчитане дали субектът на данни с действията си е допринесъл за разкриване на свои лични данни и/или информация за личния си и семеен живот;

8. целта, съдържанието, формата и последиците от изявлението, чрез което се упражняват правата по ал. 1;

9. съответствието на изявлението, чрез което се упражняват правата по ал. 1, с основните права на гражданите;

10. други обстоятелства, относими към конкретния случай.

Като основни мотиви в искането си вносителите посочват абстрактния характер и същевременно казуистичното изброяване на критериите, което води до риск от ограничаване свободата на словото в противоречие с Конституцията на Република България и създава риск от цензура. Президентът от своя страна върна за ново обсъждане в Народното събрание атакуваната разпоредба, като според него не е намерен баланс между свободата на словото и правото на защита на личните данни.

КС обявява коментираната норма за противоконституционна, като възприема тезата, че гореизброените критерии не са достатъчно ясни. Конституционните съдии напомнят, че последователно в практиката на българския Конституционен съд се развива становището, че ако „неяснотите или неопределеностите на една законова разпоредба са достатъчно сериозни и поставят под съмнение годността й да регулира обществените отношения, които тя е призвана да уреди, то такава законова разпоредба е противоконституционна на основание нарушаване принципа на правовата държава” и считат, че случаят с чл. 25з, ал. 2 от ЗЗЛД е именно такъв.

Освен като неясна, КС определя атакуваната норма и като създаваща „непредвидимост и правна несигурност и ограничава правото на свобода на изразяване и информация непропорционално на преследваната цел”. В решението подробно е изследвана практиката на съда в Страсбург и на този в Люксембург досежно правото на свобода на изразяване, на информация и на защита на личните данни. Съдиите напомнят, че Регламент (ЕС) 2016/679 (Общ регламент относно защита на личните данни) съдържа правило, според което всяка държава членка следва да въведе в националното си законодателство механизъм, по който да съвмести правото на защита на личните данни с правото на свобода на изразяване и информация, т.е. да намери баланса между двете права, като ги гарантира едновременно. Оценката на КС обаче е, че въведената в българското законодателство мярка е непропорционална. Според конституционните съдии предприетото чрез изброените критерии ограничаване на правото на свобода на изразяване и информация „надхвърля необходимото, за да се брани другата защитена ценност – неприкосновеността на индивида във връзка с обработването на неговите лични данни”. „Като нарушава мярата, продиктувана от належащата нужда да бъде защитена неприкосновеността на личните данни, законодателната ограничителна мярка в крайна сметка препятства постигането на целите на журналистическата дейност и функцията на средствата за масова информация в едно демократично общество”, се допълва в мотивите на решението.

В решението се съдържа и коментар във връзка с дейността на КЗЛД (публичноправна структура, която се формира с участието на изпълнителната власт), която „разполага с непредвидима (дискреционна) власт” да тълкува критериите „не непременно в полза на обществения интерес от плуралистична информация за политиките и дейността на управлението”. Съдиите допълват, че Комисията разполага и с „административни принудителни мерки, което, наред с неясните критерии, води до засилване на властовата асиметрия спрямо средствата за масова информация и журналистиката”.

Конституционният съд обобщава, че въведените в разпоредбата на чл. 25з, ал. 2 ЗЗЛД критерии не могат да бъдат определени като необходима законодателна мярка. Изразено е мнението, че законодателят е пренебрегнал „очевидната алтернатива” – да бъде засилен самоконтролът в медийната индустрия, „включително и с приемане на кодекси за поведение, изработвани съвместно от медийните организации и КЗЛД, каквато е съвременната тенденция в демократичните държави”.

Цялото съдържание на Решение № 8 по конституционно дело № 4 от 2019 г. можете да намерите тук.

Конституционните съдии Анастас Анастасов, Гроздан Илиев, Красимир Влахов и Павлина Панова са подписали решението с особено мнение.