КС отмени „неясна до степен на неразбираемост” разпоредба

С Решение № 9 по конституционно дело № 8/2019 г. Конституционният съд обяви за противоконституционна разпоредбата на чл. 42а, ал. 3 от Закона за държавната собственост (ЗДС) и отхвърли искането на президента за установяване на противоконституционност и за несъответствие с чл. 1, изр. 2 от Протокол 1 към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и с чл. 17, пар. 2 от Всеобщата декларация за правата на човека и основните свободи на чл. 39б, ал. 1, т. 1 от същия Закон в частта „или обект с национално значение по смисъла на Закона за устройство на територията.

Припомняме, че със Закона за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост (Обн., ДВ, бр. 44/2019 г.) (ЗИДЗДС) се създаде ал. 3 в чл. 42а ЗДС, като се предвиди изключение от правилото за равностойно парично обезщетяване при отчуждаване на земеделски земи и горски територии. Съгласно чл. 42а, ал. 2 не се допуска имотно обезщетяване, когато отчуждаваният имот е с размери, по-малки от 3 дка за ниви, 2 дка за ливади, 1 дка за трайни насаждения и 1 дка за гора. А оспорената ал. 3 регламентира, че алинея 2 не се прилага при отчуждаване на имоти – собственост на едно физическо или юридическо лице, както и на имоти на едни и същи съсобственици, с обща площ над 50 дка. С указ № 124 от 29 май 2019 г. президентът наложи вето върху разпоредбата, в който изрази съмнението, че поради липса на ясни аргументи за определянeто на тази площ е вероятно да става въпрос за законодателна промяна, която цели обслужване на конкретни интереси.

С решението си КС обяви нормата на чл. 42а, ал. 3 от ЗДС за противоконституционна. В мотивите се посочва, че „редакцията на разпоредбата е неясна до степен на неразбираемост, което поставя под съмнение възможността ù да регулира обществените отношения, за които се отнася. Налице е двусмислие и непрецизност в изказа, което неминуемо ще доведе до противоречие при приложението на закона, както и до различна съдебна практика”. Според конституционните съдии, по изложените по-горе съображения, разпоредбата противоречи на принципа на правовата държава по чл. 4, ал. 1 от Конституцията на Република България, като „не изпълнява конституционните изисквания за гарантиране на правовия ред в държавата, на правната предвидимост и сигурност”.

С другата оспорена от президента разпоредба се разшири приложното поле на чл. 39б, ал. 1, т. 1 от ЗДС, като се създаде възможност за предварително изпълнение на невлезли в сила отчуждителни актове и в случаи, които касаят обекти с национално значение. Според президента промяната не отговаря на конституционно установеното ограничение за принудително отчуждаване само за държавни нужди, тъй като в дефиницията на понятието „обект с национално значение” (§ 5, т. 62 ДР на Закона за устройство на територията (ЗУТ) липсват ясни критерии, които да очертават същностните му характеристики. А дискреционната власт на Министерския съвет да обявява обекти с национално значение във връзка с изменените текстове от ЗДС води до риск от прекалено голямо разпростиране на предварителното изпълнение и по този начин „не се осигурява предвидената в Конституцията особена закрила, която трябва да е ефективна, за да не бъде илюзорна неприкосновеността на частната собственост”.

Конституционните съдии приемат, че оспореният от президента текст „не урежда принудителното отчуждаване на частна собственост, а предвижда само предварително изпълнение на вече издадения акт за отчуждаване, което се допуска от независим съд при установени в закон изисквания, едно от които е конституционното изискване за предварително и равностойно обезщетение на собственика на имота”. Атакуваното предварително изпълнение на акта за отчуждаване на частна собственост не е противоконституционно предвид гарантираното оспорване пред съд както на отчуждаването, така и на размера на обезщетението.

Цялото Решение № 9/05.12.2019 г. по к.д. № 8/2019 г. можете да прочетете тук.

Съдиите Георги Ангелов, Атанас Семов и Константин Пенчев са подписали решението с особено мнение по отношение на чл. 39б, ал. 1, т. 1 в частта „или обект с национално значение по смисъла на Закона за устройство на територията“ от Закона за държавната собственост.

Приятели на "Юридически барометър"