Президентът наложи вето на разпоредби от „Извънредния закон“

С Указ № 70/22.03.2020 г. президентът върна за ново обсъждане разпоредбите на § 3, т. 2, б. „а“ и § 12а от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., който Народното събрание прие на 20.03.2020 г. Като основен аргумент в своите мотиви президентът излага факта, че тези промени стават трайна част от уредбата в други закони и нямат извънреден и временен характер, а ще бъдат прилагани и след отмяната на извънредното положение.

Първата разпоредба, върната за ново обсъждане, се отнася до предвидения нов състав на престъпление в Наказателния кодекс (НК), с който се криминализира „предаване по радио, телефон или по друг начин на неверни повиквания или заблуждаващи знаци за помощ, злополука или тревога, или невярна информация за разпространението на заразна болест.“ Според държавния глава в частта, касаеща „невярна информация за разпространението на заразна болест“ този текст пряко засяга свободата на изразяване и на разпространение на информация. Позовавайки се на международноправни актове, той подчертава, че ограниченията в свободата на изразяване и публикуването на информация трябва да са ясно и непротиворечиво формулирани и да не препятстват достъпа на гражданите до независимите медии. Президентът цитира и Насоки на Комитета на министрите на Съвета на Европа, в които се постановява, че държавите не трябва да използват неясен и прекалено общ език и терминология, когато формулират ограничения за свободата на изразяване и на разпространение на информация по време на извънредни ситуации.

Основното опасение на държавния глава е, че текстът „невярна информация за разпространението на заразна болест“ е общо и неясно формулиран. Той обръща внимание на динамичната обстановка по повод новия коронавирус и развитието на научните изследвания, които се случват в момента, поради което информацията, с която разполагаме, се обогатява и променя всеки ден. Затова е изразено опасението, че новият състав в НК би ограничил в неоправдана степен свободата на изразяване на мнение и информация, като под страх от отговорност би се породила своеобразна автоцензура.

Вторият текст, предмет на президентското вето, се отнася до допълнение в Закона за защита на потребителите, касаещо „право на защита от необосновано високи цени по време на извънредно положение и бедствия.“ Според становището, застъпено в указа, е налице необходимост от такава защита, но начинът на въвеждаенто й не е съобразен с правото на Европейския съюз и разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от Конституцията, тъй като ограничава свободата на стопанска инициатива без да бъде спазен принципът на пропорционалност, като така създава опасност пред свободата на движение на стоки в ЕС. По-конкретно, държавният глава обръща внимание, че няма легална дефиниция на понятието „необосновано високи цени“, не са разграничени стоките и услугите, чиито цени не би трябвало да са необосновано високи. Румен Радев обръща внимание, че новоприетата норма на чл. 177б, ал. 1 задължава всички стопански субекти „да предоставят на населението предлаганите от тях стоки и услуги на цени равни на средноаритметичните цени на предлаганите от тях стоки и услуги през последните три месеца“ преди обявяването на извънредно положение или настъпването на бедствие по смисъла на Закона за защита при бедствия. Той изтъква, че по този начин се въвежда фиксиране на цените, а не праг на същите. Президентът счита, че тази новосъздадена уредба, от една страна, води до правна несигурност, а от друга, дори създава риск от ограничаване достъпа на стоки, които не се произвеждат в България и чиито цени при пазарни условия се определят в голяма степен от фактори извън нашата държава.

Пълния текст на мотивите на президента можете да намерите тук.

Приятели на "Юридически барометър"