Да защитим правото на достъп до обществена информация

Скъпи приятели,

Екипът на Юридически барометър Ви кани да подкрепите становището на Програма Достъп до информация срещу предложението за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ).

На 5 март 2020 г. група народни представители внесоха Законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове (№ 054-01-19). В преходните и заключителните му разпоредби се предлагат изменения в ЗДОИ. Това е пореден пример за наложилата се практика с преходните и заключителните разпоредби на законите да се правят съществени и многобройни изменения в други закони, без те да са пряко свързани с предмета и целите на основната промяна – подход, който екипът на Юридически барометър силно критикува в последните близо 10 години. Той противоречи на принципите на законодателния процес, противоречи на Закона за нормативните актове и води до липса на мотиви и задълбочен дебат по важни законови изменения.

В настоящия случай закон, който регулира основно човешко право, се променя със закон, който няма нищо общо с достъпа до информация. По-конкретно, предложението предвижда отмяна на правомощието на министъра на финансите да определя нормативите за заплащане на разходите за предоставяне на достъп до обществена информация.

Споделяме становището на колегите от Програма Достъп до информация, че предлаганите изменения са в ущърб на правото на гражданите на достъп до информация и застрашават прозрачността на институциите.

Чрез правомощието на министъра на финансите да определя нормативи се осъществява дисциплинираща роля по отношение на цялата публична администрация. Това е така, тъй като по този начин се създава централизиран и единен подход при определяне на нормативи, чиято основна цел е да не се позволи да се надхвърлят материалните разходи по предоставянето на информация. Макар министърът на финансите да няма пряка контролираща функция по отношение на спазването на тези нормативи, самата функция по уеднаквяване на практиките улеснява контрола в сферата на публичната администрация. При правен спор относно разходите по предоставяне на информация, административните съдилища преценяват лесно дали административният орган е приложил точно закона, като проверяват спазването на определените от министъра на финансите нормативи.

Обратно, да бъдат оставени органите на изпълнителната власт сами да определят материалните си разходи за предоставяне на информация, е отваряне на вратите за произвол и несъобразени със закона практики. Става въпрос за над 550 органи на изпълнителната власт, включително 265 общини, около 3 000 кметства, няколкостотин съдилища и прокуратури, множество училища, болници и други публичноправни субекти.

Резултатът от приемане на предложеното изменение би бил отслабване на защитата на правото на достъп до информация. Отпадането на тези нормативи би довело до необходимост да бъде изчисляван материалният разход за предоставяне на информация във всеки конкретен случай. Наред с това, при липса на нормативи, по съдебни дела, образувани по повод правни спорове относно определения разход по предоставяне на информация, би се стигнало до назначаване на съдебно-технически експертизи. Това пък би представлявало не само допълнителна финансова тегоба за жалбоподателя, допълнително би натоварило съдебната система.

Тук можете да се запознаете с пълния текст на становището.

Тук можете да подкрепите позицията на Програма Достъп до информация за отпадане на предлаганата промяна на реда за достъп до обществена информация. Подписи ще бъдат събирани до вторник, 21 април 2020 г. (включително), след което становището ще бъде внесено в Народното събрание.

Приятели на "Юридически барометър"