Слово на проф. Даниел Вълчев при връчването на дипломите на юристите от СУ

Скъпи приятели на Юридически барометър, публикуваме словото на декана на Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ проф. Даниел Вълчев, с което бе открита церемонията по връчване на дипломите на студентите по право от Юридическия факултет, випуск 2019:

 

 

Скъпи колеги – студенти и преподаватели,

Драги родители,

Уважаеми гости,

 

За мен е привилегия и чест да открия днешната церемония по връчване на дипломите на студентите от Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, специалност „Право“.

Тази година по причини, които всички знаем, се наложи да проведем това връчване в необичайно време и на необичайно място. Затова нека първите ми думи бъдат думи на благодарност към нашите домакини от Военната академия „Г. С. Раковски“, без чието съдействие и отзивчивост това тържество нямаше да бъде възможно. Благодаря и на всички наши гости, които в разгара на лятото и в една сложна епидемична обстановка, намериха възможност да изразят своето уважение към нашите студенти и към нашия Факултет.

Ще започна това кратко слово с едно твърдение, което си позволявам да повтарям при всеки по-тържествен повод, свързан с Университета – академичната общност винаги е била единство между преподаватели и студенти, споено както от стремежа да се пренесе през поколенията знанието за познатото, така и от любопитството и упоритостта да се проникне в непознатото. Тъкмо тази приемственост в отношението към знанието и към научното любопитство стои в основата на онова, което наричаме академичен дух. И ми се иска да вярвам, че въпреки сложното и (както вероятно ще се окаже) преходно време, в което живеем, този дух ще продължи да бъде една от основните ценности на университетското образование.

А ние наистина живеем в едно сложно време, във време на истинска революция в технологиите и особено в онези от тях, които са свързани със събиране, съхранение и разпространение на информация. Знаем, че човешките общества са извървели дълъг път при разширяването на достъпа до информация и увеличаването на възможностите за нейното разпространение – от скалните рисунки, през устните предания и писаното слово, до печатарската преса и телевизията. Но възможностите, които през последните десетилетия дадоха компютрите, Интернет и социалните мрежи, не могат да се сравнят с нищо. Днес всеки от нас може да говори по собствения си мобилен телефон практически от всяка точка на света. Всеки от нас може да достигне до написаното от всеки друг с минимални усилията, често без дори да става от бюрото си. Всеки от нас може да разпространява до (на практика) неограничен брой хора възгледите си по който и да е въпрос, дори докато пътува в метрото.

Но може би си заслужава да се запитаме дали тази крайна демократизация на достъпа и на разпространението на информация не е на път да се превърне в своята противоположност – до затварянето ни в относително малки дигитални групи от хора със сходни вкусове и до нежелание да вземаме самостоятелни решения в очакване да бъдем поканени и насочени в своите предпочитания. Дали информационното пресищане и консуматорският нагон не са тъкмо средата, която ще принизи моралните стандарти и ще релативизира двете най-важни от гледна точка на правото измерения на морала – мирът и справедливостта. И още нещо – дали днешният информационно претоварен човек, живеещ в един несигурен и лишен от сакралност свят, не заприличва все повече на описания от Ерих Фром човек в края на Средновековието – формално освободен в социален и в духовен план, но самотен, несигурен и разколебан без своите традиционни опори. А както знаем от новата европейска история, тъкмо това е човекът, който няколко века по-късно застава в ядрото на разтревожените мнозинства, проявяващи неочаквано ниска лоялност към демократичните институции и процедури и готови много лесно да жертват свободата в полза на сигурността.

Това са все въпроси, на които аз лично нямам еднозначен отговор. Но пък Университетът е тъкмо място на свободно задаване на въпроси, място, където отговорите не идват веднага, а са продукт на един грижлив мисловен процес.

 

Уважаеми млади колеги,

Един от големите френски моралисти – Антоан дьо Ларушфуко, пише, че възрастните хора обичат да дават добри съвети, главно, за да се утешават, че вече не могат да дават лош пример. С риск да бъда заподозрян тъкмо в това, ще си позволя да отправя към вас два апела.

 

Първи апел – никога не се примирявайте с глупостта и с пошлостта. Не позволявайте на консуматорската култура да ви залее и лиши от красотата на индивидуалното преживяване на света, а оттам и от индивидуалното усещане за свобода. Човекът не е просто еволюирал примат с класово съзнание и Едипов комплекс, борещ се за бърз интернет и изгодното кредитиране. Човекът е много повече от това и той заслужава да живее в един подреден свят, който функционира според справедливи и отнапред известни правила. И тези свои очаквания в голяма степен обществото възлага на нас – юристите.

Затова не бива да забравяте, че борбата за правото и неговите морални основания изисква постоянни усилия, тя има нужда да бъде разгаряна отново и отново от всяко следващо поколение.

 

Втори апел – не позволявайте правото да бъде разомагьосано.

С това не пледирам да превърнем Юридическия факултет в Хогуортс на Хари Потър. Казвам само, че не бива да принизяваме правото и да разрешаваме на другите да го принизяват. Наистина юридическата професия се практикува в ежедневието, но освен че дава висок социален и материален статус, тя остава винаги свързана с ценности и принципи, които са надвсекидневни. Правото не може да бъде свеждано до обикновена техника за социален контрол в ръцете на обладани от профанна дързост законодатели и на случайно попаднали в юридическата професия самонадеяни лаици.

Съдът (както впрочем и Университетът) е свещено място и неговият праг не само го обозначава, но и предпазва непосветения, то привлича и отблъсква, носи полза и крие опасност, дарява надежда и всява страх. Пазете магията на правото и не забравяйте голямата отговорност, която имате като повелители на тази магия.

 

Драги колеги,

Както вече знаете, миналата година ФС на ЮФ на СУ със свое решение утвърди „Клетва на посветилите се на правото“, която всички завършващи студенти да полагат при дипломирането си. Моля да гледате на полагането тази клетва не като на формален акт, а като на израз на уважение към юридическото образование и към правната професия, на уважение към обществото, на което сме призвани да служим, на уважение към самите нас.

 

Уважаеми родители,

Имате всички основания да се гордеете с Вашите деца, които днес завършват образованието си в най-стария и най-престижен юридически факултет в България. Или както си позволявам да казвам, когато сме в свой кръг – те получават дипломи от Юридическия факултет на България. Нека да са живи и здрави, да упражняват с достойнство правната професия и да имат силата и постоянството да направят света едно по-мирно и по-справедливо място от това, което ние ще им оставим.

 

На добър час!

Приятели на "Юридически барометър"