ЕК предяви втори иск срещу България за качеството на въздуха
Европейската комисия предяви иск пред Съда на ЕС срещу България поради неизпълнение на решение на Съда от 5 април 2017 г. по дело C‑488/15.
В цитираното решение бе установено, че България не е изпълнила задълженията си по европейското законодателство относно качеството на атмосферния въздух, с което е нарушила изискванията на Директива 2008/50/ЕО относно качеството на атмосферния въздух и за по-чист въздух за Европа. Конкретните нарушения се свеждат до систематично неспазване на пределно допустимите стойности за прахови частици. Също така Съдът отбелязва, че не са били предприети подходящи мерки, с които да се гарантира, че периодът на превишаванията е възможно най-кратък. Тъй като след повече от три години от постановяването на решението установените нарушения не са преустановени и определените в Директивата допустими стойности се надвишават, искът на Комисията би могъл да доведе до финансови санкции „както за времето, изминало след първото решение, така и за времето от второто решение до осигуряването на цялостното му изпълнение“.
Според Европейската комисия постигнатите към момента резултати са незадоволителни, а България докладва, че повечето мерки се намират в подготвителна фаза или предстои да влязат в действие чак през 2024 г., като в страната се наблюдават някои от най-сериозните превишавания в ЕС както на годишните, така и на дневните пределно допустими стойности за прахови частици.
Европейската комисия напомня, че „замърсяването на въздуха все още е най-сериозният екологичен и здравен проблем в ЕС. По приблизителни оценки на Европейската агенция за околна среда то предизвиква всяка година преждевременната смърт на около 400 000 души в ЕС. Замърсеният въздух е причина за сериозни заболявания като астма, сърдечносъдови проблеми и рак на белите дробове.“ С цел преодоляване на неблагоприятните последици за човешкото здраве и за околната среда в законодателството на ЕС са заложени стандарти за качеството на въздуха, като в съответствие с принципа на субсидиарност държавите членки могат да избират различни инструменти за спазване на дефинираните в него пределно допустими стойности.
С решението на Съда на ЕС от 5 април 2017 г. по дело C‑488/15 можете да се запознаете тук.
