Конституционният съд обяви за противоконституционно назначаването на Кирил Петков

На 27 октомври 2021 г., в рамките на срока, който предварително беше обявен, и само един ден, след като разбуни духовете с нормативното тълкуване на понятието „пол“ според българската Конституция, Конституционният съд се произнесе с решение по едно от най-дискутираните (и с юридически, и с чисто политически аргументи) конституционни дела от известно време. Става дума за тълк. д. № 18/2021 г. с докладчик съдия Таня Райковска за установяване на противоконституционност на Указ № 129 от 10.05.2021 г. (обн., ДВ, бр. 39 от 12.05.2021 г.) на Президента на Република България в частта, с която за служебен министър на икономиката е назначен Кирил Петков Петков.

Делото беше образувано по искане на петдесет и пет народни представители от 46-ото Народно събрание. От поканените институции и правни специалисти становища и правни мнения по допустимостта и основателността на искането са изразили президентът на Република България, проф. д-р Даниел Вълчев, проф. д-р Пламен Киров и доц. д-р Наталия Киселова.

Относно допустимостта на искането КС приема, че независимо от прекратяването на пълномощията на Кирил Петков като служебен министър с Указ № 244 от 14 септември 2021 г. на президента за назначаване на ново служебно правителство, правният интерес от решаването на делото по същество не е отпаднал и следва да продължи, тъй като, докато е заемал поста служебен министър, Кирил Петков е издавал редица актове с правно значение, които са довели до промяна в правния ред.

За да се произнесе по основателността на искането, КС излага аргументи, свързани с характера на връзката, която гражданството създава между индивида и съответната държава и последиците от наличието или липсата на такава връзка от гл. т. на възможността за заемане на някои висши държавни длъжности. Мнозинството от конституционните съдии се обединяват около становището, че според Конституцията на Република България само български граждани могат да участват в управлението на страната на национално ниво, като за заемането на някои висши държавни длъжности тя установява завишени изисквания, свързани с наличието само на българско гражданство. Според тях конституционната разпоредба е смислово ясна и не поражда двусмислия и неясноти. Позовавайки се на своя практика, отнасяща се до същата разпоредба, КС приема, че изискванията, посочени в чл. 65, ал. 1 от Конституцията, имат абсолютен характер и липсата на което и да е от тях прави лицето неизбираемо, независимо от субективната му преценка по въпроса за придобиване и загубване на чуждо гражданството. Допълва, че за да бъде изпълнено изискването на Основния закон, не е достатъчно да са налице материалноправните предпоставки за освобождаване от чуждо гражданство, а е необходимо да е осъществена предвидената със закон процедура, която приключва с издаване на съответен държавен акт. КС приема, че от представените доказателства категорично се установява, че Кирил Петков е освободен от гражданство на Канада едва на 20 август 2021 г., от което следва еднозначният извод, че това се е случило след назначаването му за служебен министър, а към момента, в който е бил назначен с Указ № 129 от 10.05.2021 г. на Президента на Република България, той е притежавал не само българско, но и канадско гражданство и по тази причина не е отговарял на изискванията, предвидени в чл. 110, във вр. с чл. 65, ал. 1 от Конституцията.

С оглед на изложените аргументи КС обявява за противоконституционен Указ № 129 от 10.05.2021г. (обн., ДВ, бр.39 от 12.05.2021 г.) на Президента на Република България в частта, с която за служебен министър на икономиката е назначен Кирил Петков Петков.

Решението е подписано с особено мнение от съдия Георги Ангелов, който излага аргументи за недопустимост на искането.

С пълния текст на Решение № 16 от 27.10.2021 г. може да се запознаете тук.

Правното мнение на проф. Даниел Вълчев по делото може да откриете на страницата на Конституционния съд и тук.

Приятели на "Юридически барометър"