Върховният касационен съд (ВКС) образува Тълкувателно дело № 2/2022 г. за приемане на тълкувателно решение от Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии (ОСГТК) по въпроса: „Подлежи ли на обжалване определение за спиране, постановено от първоинстанционен или въззивен съд, поради отправено по реда на чл. 628 и сл. ГПК преюдициално запитване от друг съд?“
На 16 май 2022 г. в Ректората на Софийския университет „Св. Климент Охридски” (СУ) ще се проведат вече традиционните научни четения, организирани от катедрите по теория и история на държавата и правото и по наказателноправни науки към Юридическия факултет на СУ.
Конституционният съд (КС) се произнесе с тълкувателно решение по конституционно дело № 17 от 2021 г., образувано по искане на Министерския съвет на Република България за даване на задължително тълкуване на разпоредбата на чл. 130в, т. 3 от Конституцията на Република България в отговор на въпроса: „B пpaвoмoщиятa нa миниcтъpa нa пpaвocъдиeтo пo чл. 130в, т. 3 oт Koнcтитyциятa вĸлючвa ли ce възмoжнocттa дa пpaви пpeдлoжeниe зa пpeдcpoчнo ocвoбoждaвaнe oт длъжнocт нa пpeдceдaтeлитe нa двeтe въpxoвни cъдилищa и нa глaвния пpoĸypop в xипoтeзaтa нa тeжĸo нapyшeниe или cиcтeмнo нeизпълнeниe нa cлyжeбнитe зaдължeния, ĸaĸтo и дeйcтвия, ĸoитo вoдят дo ypoнвaнe нa пpecтижa нa cъдeбнaтa влacт?“
Общото събрание на Наказателната колегия (ОСНК) на Върховния касационен съд (ВКС) постанови Тълкувателно решение № 1 от 24 януари 2022 г. по Тълкувателно дело № 1/2018 г., с което се обявяват за загубили сила изцяло или отчасти 42 постановления на Пленума на Върховния съд от периода 1953 – 1994 г.
С Тълкувателно решение № 5/2019 г. по Тълкувателно дело № 5/2019 г. Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии (ОСГТК) на Върховния касационен съд (ВКС) реши, че: При уговорено погасяване на главното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, шестмесечният срок по чл. 147, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите започва да тече от настъпване на изискуемостта на целия дълг, включително в хипотеза на предсрочна изискуемост.
С 20 гласа „За“ и без нито един против Пленумът за Висшия съдебен съвет прие решение за избор на съдия Галина Захарова за председател на Върховния касационен съд (ВКС). Галина Захарова е завършила „Право“ в Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през 1988 г. и е с повече от 33 години съдийски стаж.
По искане на Пленума на Върховния административен съд (ВАС) Конституционният съд (КС) образува к. д. № 1/2022 г. за даване на задължително тълкуване на чл. 4, ал. 1, чл. 119, ал. 2, чл. 120, ал. 1 и чл. 125 от Конституцията на Република България (КРБ) във връзка с отговор на следния въпрос: „Изисква ли принципът на правовата държава, закрепен в чл. 4, ал. 1 от Конституцията, всички спорове за законността на актовете и действията на административните органи да бъдат подведомствени на административните съдилища, включващи Върховния административен съд, предвиден в чл. 119, ал. 1 и чл. 125 от Конституцията и специализираните административни съдилища, създадени по силата на чл. 119, ал. 2 от Конституцията?"
С Тълкувателно решение № 3/2020 г. от 05.01.2022 г. по Тълкувателно дело № 3/2020 г. Общото събрание на Гражданската колегия на Върховния касационен съд (ВКС) реши, че: При иск по чл. 108 от Закона за собствеността (ЗС), предявен от съсобственик срещу друг съсобственик за идеална част от съсобствен недвижим имот, съдът може да уважи искането за предаване владението върху претендираната идеална част, когато ответникът е установил фактическа власт върху имота, надхвърляща правата му и с това е нарушил владението на ищеца.
С Тълкувателно решение № 13 от 20.12.2021 г. по Тълкувателно дело № 1/2021 г. Общото събрание на съдиите от I и II колегия на Върховния административен съд (ВАС) реши: Oтказите по чл. 174, ал. 3 от Закона за движението по пътищата на водач за извършване на проверка за наличие на алкохол и/или наркотици в кръвта са две самостоятелни административни нарушения, като в този случай е приложима нормата на чл. 18 от Закона за административните нарушения и наказания.
Съдът на Европейския съюз нееднократно е имал възможност да се произнесе по въпроси относно запазването на и достъпа до личните данни, създадени в сектора на електронните съобщения[1]. Някои национални юрисдикции обаче се обръщат към Съда с преюдициални запитвания, тъй като се опасяват, че практиката на Съда по темата би могла да лиши държавните органи от необходим инструмент за опазването на националната сигурност и за борбата с престъпността и тероризма.
