На 29 май 2022 г. ни напусна проф. д-р Димитър Токушев. Проф. Токушев беше дългогодишен преподавател в Юридическия факултет на Софийския университет (ЮФ на СУ), водещ изследовател в сферата на историята на българската държава и право, член на Конституционния съд на Република България (2006 – 2015 г.) и негов председател в периода от 2013 до 2015 г.
На 16 май 2022 г. от 9:00 часа в Конферентната зала на Ректората на Софийския университет „Св. Климент Охридски” (СУ) ще се проведат вече традиционните научни четения, организирани от катедрите по теория и история на държавата и правото и по наказателноправни науки към Юридическия факултет на СУ.
Отборът на Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ спечели 29-то издание на най-голямото състезание по международен търговски арбитраж Willem C. Vis Arbitration Moot. Представителният отбор на Юридическия факултет на СУ и на България в Willem C. Vis Arbitration Moot беше в състав: Йоана Вълова, София Лефтерова, Иван Иванов и Даяна Зашева. Подготовката на състезанието бе поверена на неговите дългогодишни треньори: адв. Олег Темников, гл.-ас. Анастас Пунев, адв. Димитър Стоименов, адв.Елеонора Матеина и адв. Лия Харизанова.
С Тълкувателно решение № 2/2021 г. от 11.04.2022 г. по Тълкувателно дело № 2/2021 г. Общото събрание на Гражданската колегия (ОСГК) на Върховния касационен съд (ВКС) реши, че: За да се извърши делбата по реда на чл. 353 ГПК, не е необходимо допуснатите до делба имоти да са еднакви по вид и предназначение (еднородни). Тълкувателното дело е образувано поради констатирана противоречива практика на ВКС по въпроса: „Необходимо ли е, за да се извърши делбата по реда на чл. 353 ГПК, допуснатите до делба имоти да са еднакви по вид и предназначение (еднородни)?“.
Конституционният съд допусна за разглеждане по същество искане на омбудсмана на Република България за установяване на противоконституционност на §5 от Преходните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Семейния кодекс (Обн., ДВ, бр. 103 от 2020 г.). Нормата, предмет на искането, е във връзка с изменения в чл. 62 от Семейния кодекс (СК), който урежда исковете за оспорване на бащинството. Съгласно ал. 1 в редакцията след изменението съпругът на майката може да оспори, че е баща на детето, като докаже, че то не е могло да бъде заченато от него. Този иск може да бъде предявен до изтичането на една година от узнаване на раждането. Ако обстоятелствата, опровергаващи бащинството, са узнати по-късно по независещи от ищеца причини, искът може да бъде предявен до изтичане на една година от узнаване на тези обстоятелства, но не по-късно от навършване на пълнолетие на детето. Съдът решава спора, като взема предвид интереса на детето. А създадената с посочения Закон за изменение и допълнение на СК нова ал. 5 гласи, че трето лице, което твърди, че е биологичен баща на детето, може да оспори бащинството до изтичане на една година от узнаването на раждането. Този иск задължително се съединява с иск за установяване на произход. Съдът решава спора, като взема предвид интереса на детето. Въпросните изменения в СК съгласно мотивите на вносителите имат за цел да приведат българското законодателство с изискванията на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, както и с препоръките, дадени в редица решения на Европейския съд по правата…
Върховният касационен съд (ВКС) образува Тълкувателно дело № 2/2022 г. за приемане на тълкувателно решение от Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии (ОСГТК) по въпроса: „Подлежи ли на обжалване определение за спиране, постановено от първоинстанционен или въззивен съд, поради отправено по реда на чл. 628 и сл. ГПК преюдициално запитване от друг съд?“
На 16 май 2022 г. в Ректората на Софийския университет „Св. Климент Охридски” (СУ) ще се проведат вече традиционните научни четения, организирани от катедрите по теория и история на държавата и правото и по наказателноправни науки към Юридическия факултет на СУ.
Конституционният съд (КС) се произнесе с тълкувателно решение по конституционно дело № 17 от 2021 г., образувано по искане на Министерския съвет на Република България за даване на задължително тълкуване на разпоредбата на чл. 130в, т. 3 от Конституцията на Република България в отговор на въпроса: „B пpaвoмoщиятa нa миниcтъpa нa пpaвocъдиeтo пo чл. 130в, т. 3 oт Koнcтитyциятa вĸлючвa ли ce възмoжнocттa дa пpaви пpeдлoжeниe зa пpeдcpoчнo ocвoбoждaвaнe oт длъжнocт нa пpeдceдaтeлитe нa двeтe въpxoвни cъдилищa и нa глaвния пpoĸypop в xипoтeзaтa нa тeжĸo нapyшeниe или cиcтeмнo нeизпълнeниe нa cлyжeбнитe зaдължeния, ĸaĸтo и дeйcтвия, ĸoитo вoдят дo ypoнвaнe нa пpecтижa нa cъдeбнaтa влacт?“
Общото събрание на Наказателната колегия (ОСНК) на Върховния касационен съд (ВКС) постанови Тълкувателно решение № 1 от 24 януари 2022 г. по Тълкувателно дело № 1/2018 г., с което се обявяват за загубили сила изцяло или отчасти 42 постановления на Пленума на Върховния съд от периода 1953 – 1994 г.
С Тълкувателно решение № 5/2019 г. по Тълкувателно дело № 5/2019 г. Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии (ОСГТК) на Върховния касационен съд (ВКС) реши, че: При уговорено погасяване на главното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, шестмесечният срок по чл. 147, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите започва да тече от настъпване на изискуемостта на целия дълг, включително в хипотеза на предсрочна изискуемост.
