Върховният касационен съд (ВКС) образува Тълкувателно дело № 1/2021 г. по описа на ВКС, Гражданска колегия, за приемане на тълкувателно решение по въпроса: „Допустимо ли е ненавършило пълнолетие дете да направи отказ от наследство и представлява ли той отказ от права по смисъла на чл. 130, ал. 4 СК?“
Министерството на правосъдието предлага изпитът за придобиване на юридическа правоспособност през 2021 г. вместо през месец октомври да се проведе през месец ноември, а заявлението за явяване на изпит и приложенията към него да се подават до края на месец септември 2021 г. вместо до края на месец август. Това е видно от публикуван в портала за обществени консултации проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 1 от 2019 г. за придобиване на юридическа правоспособност.
Във връзка с констатирана противоречива практика на състави на Върховния касационен съд (ВКС) е образувано Тълкувателно дело № 1/2021 г. за приемане от Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии (ОСГТК) на ВКС на тълкувателно решение по въпроса: „Когато в исковата молба пострадалият от деликт претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на определена сума, без да признава съпричиняване от своя страна, обвързан ли е съдът да приеме, че справедливото обезщетение за всички вреди е в рамките на претендираната сума, след което да намали обезщетението според установеното съпричиняване или е обвързан да приеме, че справедливото обезщетение, след намаляването му според установеното съпричиняване, е в рамките на претендираната сума?“
По искане на Висшия адвокатски съвет (ВАдвС) Конституционният съд (КС) образува к.д. № 1/2021 г. за установяване на противоконституционност на разпоредбата на § 2 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за допълнение на Закона за задълженията и договорите (Обн., ДВ, бр. 102/01.12.2020 г.) и к.д. № 2/2021 г. за установяване на противоконституционност на чл. 4, т, 15, чл. 101, ал. 4, изр. второ, чл. 103, ал. 8 и чл. 73, ал. 3, изр. второ от Закона за мерките срещу изпиране на пари.
Европейската комисия предяви иск пред Съда на ЕС срещу България поради неизпълнение на решение на Съда от 5 април 2017 г. по дело C‑488/15.
Върховният касационен съд (ВКС) образува Тълкувателно дело № 6/2020 г. за приемане на тълкувателно решение от Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии (ОСГТК) на ВКС по следния въпрос: „Подлежат ли на отмяна по реда на чл. 303 и сл. ГПК влезлите в сила постановления по чл. 496, ал. 1 ГПК за възлагане на недвижими имоти?“.
Върховният административен съд (ВАС) съобщи за отправено преюдициално запитване до Съда на ЕС (СЕС) в материята на обществените поръчки. Пълният текст на определението и съответно пълните мотиви на съда не са достъпни, тъй като делото, по което е отправено запитването, е секретно. Въпреки това е сигурно, че решението на СЕС ще има значение за много от обществените поръчки в България, тъй като въпросите, формулирани от ВАС, касаят преценката на възложителя дали е изправен пред необичайно ниска оферта:
На 9 септември 2020 г. Министерският съвет одобри Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата, с който се предлага промяна в реда за установяване на нарушения на правилата за движение по пътищата и за налагане на наказания за тях.
На 03 септември 2020 г. Съдът на Европейския съюз постанови решение по дело C‑356/19, образувано по преюдициално запитване, отправено на основание член 267 от Договора за функциониране на Европейския съюз от Sąd Rejonowy dla m. st. Warszawy XV Wydział Gospodarczy (Варшавски столичен районен съд, XV търговско отделение, Полша). Със запитването – предмет на делото, полският съд иска по същество да установи дали Регламент № 261/20041 („Регламента“), и по-специално член 7, параграф 1 от него, трябва да се тълкува в смисъл, че пътник с отменен или много закъснял полет или пък негов правоприемник може да изисква изплащане на посоченото в тази разпоредба обезщетение в националната валута, която е законно платежно средство по неговото местоживеене, поради което посочената разпоредба не допуска правна уредба или съдебна практика на държава членка, по силата на които искът, предявен за целта от такъв пътник или негов правоприемник, се отхвърля единствено поради това, че цената му е посочена в тази национална валута.
С Решение № 18/25.08.2020 г. по гр. дело № 3323/2019 г. състав на Върховния касационен съд (ВКС), Второ отделение на Гражданска колегия, даде отговор на следните определени за значими въпроси на материалното право: 1. „При несъответствие между отразената в Информационния център на Гаранционния фонд информация относно началната дата и час на валидност на конкретен договор по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, спрямо вписаните в застрахователната полица данни, в която застрахователният договор е материализиран, кои от тях намират приложение по отношение на трети, пострадали от пътнотранспортно произшествие лица и възникнали за тях права срещу виновния водач?“; 2. „Каква е доказателствената сила на информацията, съдържаща се в Информационния център на Гаранционния фонд и как се отразява същата на отговорността на застрахователя при противоречие с данните от застрахователната полица по конкретен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите?“.
